Решение № 260455 от 29.09.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 29.09.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15036 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Агенция по заетостта – гр. София срещу Д.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 3374/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6410/2019г. по описа на ВРС за сумата от 630 лева, представляваща дължима неустойка по т.3.1. от договор № 302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение по професия „камериер“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца като регистрирано безработно лице и Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Варна е сключен договор № 302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение по професия „камериер“ по проект „Рестарт“ – НПДЗ 2018г. за периода от 16.04.2018г. до 12.06.2018г. Ищецът като възложител се задължил да обучението, което включвало и заплащането му по единична цена от 600 лева. На 12.06.2018г. било установено, че ответникът не посещава курса на обучение и не се е явил на изпит, поради което следва да заплати неустойка по т.3.1 от договора в размер на 630 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че иска е допустим и основателен. Твърди, че здравословни причини са му попречили да посещава курса и да се яви на изпит. Не оспорва дължимостта на сумата и предлага споразумение за разсрочване на същата.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между страните по делото на 12.04.2018г. е сключен договор № 302-0760-18-23066 за обучение на безработно лице по проект „Рестарт“ – НПДЗ 2018г., по силата на който ищецът в качеството на възложител се е задължил да организира на ответника в качеството му на „обучаем“ обучение по професия ‚Камериер“, както и да му изплати средства за стипендия и обществен транспорт за присъствените дни на периода на обучение, а ответникът се е задължил да посещава редовно курса на обучение и да се яви на изпит. В т. 3.1 от договора е предвидено, че обучаемият при неизпълнение на посоченото задължение дължи неустойка в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5 % върху таи сума.

Представени от ищеца за фактури за извършените разходи, присъствени форми и констативен протокол от проверка на обучение.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.

Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението и уговорена неустойка.

Ответникът с отговора на исковата молба изцяло е признал иска. Признанието му не противоречи на закона и добрите нрави, както и е в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Съдът намира за безспорно установено от писмените доказателства, че между страните е сключен процесния договор, че са направени разходи в полза на ответника за обучението, което той не е посещавал. Видно от фактурите, че разходът за обучение на един обучаем в конкретния случай е в размер на 600 лева. В този смисъл дължимата неустойка по чл.3.1. е в размер на 630 лева (600 лева с добавка 5 %).

По гореизложените съображения, съдът намира,ч е предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед на изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса. В случая, макар и да е признал иска, ответникът дължи разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото, като не е заплатил дължимата неустойка и е възразил срещу дължимостта на същата в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Ц.В.,

ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Агенция по заетостта – гр. София сумата от 630 лева, представляваща дължима неустойка по т.3.1. от договор № 302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение по професия „камериер“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 3374/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6410/2019г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Д.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Агенция по заетостта – гр. София сумата от 25 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 25 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: