Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1227 от 30.11.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2419/2023
Вид
Решение № 1227
Подписан
30.11.2023
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. П., 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102419 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ц. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от *** лева, платена при начална липса на основание, като начислена служебно по „констативен протокол” по партида кл. № ***, за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г. за обект – къща, находяща се на адрес: ***, при липса на доставка на стока или услуга на тази стойност и правно основание за начисляването й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника не притежава материално – правната легитимация да претендира процесната сума, тъй като сумата по корекцията се дължала на крайния снабдител, каквото качество ответника не притежава. Сочи, че проверката била извършена само от служители на 1 ответника, без присъствие на други лица, и твърди, че не е търсен по време на проверката, като и не бил уведомяван по надлежния ред за нейното извършване. Излага доводи, че процесната сума била начислена от ответника при начална липса на основание, като оспорва извършената корекция по основание и размер, и твърди, че на процесния адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия. Твърди, че ищецът не е потребител на ел. енергия за процесния имот и период на корекцията, като излага доводи, че ответникът не го е уведомил за издаването на същата, а определеният срок за плащането й бил незаконосъобразно определен при липса на договор и съгласие, едностранно от издателя на фактурата. Твърди, че поради преустановено ел. захранване ищцата била принудена да заплати процесната фактура, независимо, че не били налице нито една от предпоставките за възникване правото на корекция и полза на мрежовия оператор. По подробно изложеното в исковата молба доводи и аргументи моли съда да уважи предявения иск.

В законоустановения срок, ответникът „***“ ЕАД чрез ю.к. Т. са подали отговор, с който са оспорили иска по основание и размер. Ответникът твърди, че корекционната процедура е извършена на основание ПИККЕ, обнародвани в ДВ на 30.04.2019 г. Твърдят, че между страните било налице облигационно правоотношение, поради което и молят това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно в изготвения по делото доклад. Сочат, че на 18.03.2022 г., служители от отдел „Нетехнически загуби” към „***” ЕАД, в присъствието на Б. К. Т. - независим свидетел, като клиента бил търсен на адреса, но не бил открит за да присъства при нейното извършване.

Била извършена техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ***, обслужващ процесния обект – къща, находяща се в ***, за което уведомили и МВР на тел.112. Твърди, че при извършена проверка, служителите установили липса на пломба на щита на ел. таблото, електромерът бил с тъмен дисплей, като при реален товар от 9,55 А индикаторът за натоварване на електромера не мигал. При тези обстоятелства сочат, че провереното СТИ било демонтирано и поставено в безшевен чувал, който бил пломбиран с пломби, след което изпратен за извършване на експертиза в Български институт по метрология (БИМ), а на клиента било изпратено писмо, с което същият е уведомен за извършената проверка, както и за обстоятелството, че демонтираният електромер ще бъде изпратен за 2 експертиза в БИМ. Сочи, че за извършената проверка бил съставен констативен протокол № *** от 18.03.2022 г. Твърдят, че сваления електромер бил изпратен за метрологична проверка от независима лаборатория в Българския институт по метрология, които в констативен протокол от метрологична експертиза на средството за измерване № *** от 01.06.2022 г., обективирали резултатите от същата, като на страница 2 от протокола посочили, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Сочи, че след извършване на експертизата БИМ, било изпратено писмо на потребителя, с което бил уведомен за извършената експертиза, като му предоставили и копие от протокола на БИМ. При тези обстоятелства твърдят, че било извършено преизчисление на сметката на ищеца по реда на чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г. е в тази връзка сочат, че извършената корекция на сметката, била съобразена изцяло с ПИКЕЕ. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски. В отговора ответника е противопоставил и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. А., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че предявения иск и с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД, като процесната сума се претендира на платена без основание, доколкото в исковата молба се твърди, че сумата е платена от ищцата при начална липса на основание, поради незаконосъобразно извършена корекционна процедура, като ищецът 3 не е потребител на ел. енергия за процесния имот и период на корекцията, в който смисъл е т.1 от ППВС № 1/1979 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т.1 от ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването.

Не се спори между страните, че ответника е получил процесната сума от ищеца. В тази връзка с доклада по делото е обявено за безспорно между страните, че ответника е получил процесната сума от ищеца, поради което е доказано наличието на първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ответника следва да докаже наличие на основание за получената от ищеца сума. В тази връзка и с оглед изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи, с доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че при доказване основанието за получаване на процесната сума от ищеца, ответника следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните.

В исковата молба ищцата твърди, че е платила процесната сума при начална липса на основание, тъй като между нея и ответника, към датата на извършване на корекционната процедура, няма възникнало облигационно отношение, респ. ищцата твърди, че няма качеството потребител и/или ползвател на ел. енергия за процесния електроснабден имот.

4

Няма спор между страните, че ответникът „***“ ЕАД е доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към електрическата мрежа. Ответното дружество извършва тази си дейност по снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл. 98а от ЗЕ при публично известни общи условия.

Съгласно чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител на електроенергия, респ. възникване качеството му на „клиент“ и „страна“ по Общите условия. Последното е определено в чл.4, ал.2 от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ***, съгласно който страни по Общите условия са собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик, наричано за краткост „клиент“. Съгласно чл.3, т.8 от Общите условия, „краен клиент” е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „***” АД с цел ползване на електрическа енергия, с доставчик краен снабдител, търговец на електрическа енергия или доставчик от последна инстанция, като крайните клиенти са битови и небитови. Определение на „битов клиент“ се съдържа в чл.3, т.1 от ОУ, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

Изключение от принципа, че „клиент“ по тези договори може да е само носител на вещно право на собственост, респ. собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, предвижда чл.5, ал.1 от ОУ, но дори и тогава е необходимо изричното съгласие на титуляра на вещното право.

Следователно съгласно Общите условия, предварително и едностранно определени от ищцовото дружество, „битовия клиент“ по договорите за продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативно предвидени предпоставки: да е носител - собственик или титуляр на вещното право на ползване върху определен имот, имотът му да е присъединен към 5 електроразпределителната мрежа и да ползва ел. енергия за собствени нужди.

В горния смисъл отношенията между потребителя и електроснабдителното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на „клиент“ на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. В тази връзка съдът с доклада по делото е указал, че негова е доказателствената тежест да установи, че ответникът е клиент на ел. енергия и съответно, че общите условия са произвели действие по отношение на него.

В настоящия случай като доказателства за наличие на облигационно правоотношение с ищеца, ответникът е представил жалба депозирана до ответното дружество от ищцата на 16.02.2023 г. Видно от съдържанието на същата, с жалбата ищцата е предявила рекламация пред ответника на 14.02.2023 г. относно предполагаем проблем с електрозахранването в процесния имот, от който сочи, че била настъпила повредена по електроуреди и техника, описани в жалбата. Приложение към жалбата е декларация, в която ищцата е посочила, че електроуредите и техниката, намиращи се в имота са нейна собственост към 14.02.2023 г.