Определение № 25821 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25821 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513258 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 327514/08.10.2025 г. по описа на СРС на „Кредисимо“ ЕАД , срещу определение № 38114/12.09.2025 г. по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159-ти състав и частна жалба вх. № 327690/08.10.2025 г. по описа на СРС на „Ай тръст“ ЕООД срещу определение № 38116/12.09.2025 г. по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159ти състав, с които съдебни актове са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение № 6427/10.04.2025 г. в частта за разноските за дължимия на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар.

В частните жалби са изложените твърдения за уговаряне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С оглед на това следва да се приеме, че насрещна страна по частните жалби се явява ЕАД „Д.М.“, в чиято полза е възникнало вземането за разноски за адвокатско възнаграждение – в този смисъл определение № 4221 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 72/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Частните жалбоподатели навеждат доводи, че определеният в полза на адв. Д.М. адвокатски хонорар от общо 800 лв. е прекомерен. Посочват, че делото не е изисквало организирането на сложна и разнопосочна защита. Делото не се е ползвало с фактическа и правна сложност. Основните факти по делото са отделени като безспорни, докато по относимите правни въпроси е развита многобройна и константна съдебна практика.

Поддържат, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС не следва да се прилага. Навеждат се доводи, че предявените срещу всеки от ответниците искове имат връзка помежду си и не са изисквали отделна защита, като искът за прогласяване на нищожността на договора за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД представлява елемент от фактическия състав на иска за нищожност на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. По двата иска са ангажирани едни и същи доказателства и са изложени едни и същи правни доводи. Посочва се, че адв. Д.М. участва като процесуален представител по множество производства, с предмет валидността на договори за потребителски кредит, в това число и във връзка със сключени договори за поръчителство. Наред с това, между жалбоподателите и ищеца В.С., представляван от адв. Д.М., са образувани над десет дела, което индикира, че една от основните цели на производствата е присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Молят съда да отмени обжалваните определения и да намали дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 150 лв. по предявените искове срещу 1

„Кредисимо“ ЕАД и до 200 лв. по предявените искове срещу „АЙ Тръст“ ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК в депозиран отговор на частната жалба, насрещната страна – ЕАД „Д.М.“ е оспорило частните жалби като неоснователни.

Поддържа, че районният съд правилно е определил размера на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Излага съображения, че върху размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде начислен ДДС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество жалбата са основателни.

Софийският районен съд е сезиран с предявени от В.С.С. искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД за прогласяване на нищожни на сключен между ищеца и ответниците договор за Паричен заем № 2941511 и договор за предоставяне на поръчителство към него, като и за възстановяване на недължимо платена сума от 60,33 лв.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между В.С.С. и ЕАД „Д.М.“, като е уговорено безплатно предоставяне на правната помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С решение № 6427/10.04.2025 г. по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159-ти състав предявените искове са били уважени, като всеки от ответниците е осъден да заплати на ЕАД „Д.М.“ адвокатско възнаграждение от по 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С обжалваните определения районният съд е оставил без уважение молбите на ответниците за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намален присъдения на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което "национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. В посочения смисъл - Определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г., Т. К., ІІ Т.

О. на ВКС и много други.

При определяне на адвокатското възнаграждение въззивният съд съобрази, че делото не разкрива особена фактическа или правна сложност. Същото е образувано по искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, по отношение на който има богата и непротиворечива съдебна практика, вкл. такава формирана от Съда на ЕС. Това се касае и за настоящата хипотеза на сключен договор за поръчителство с трето лице, свързано с кредитора. Наред с това, макар формално да са предявени два субективно съединени иска с предмет нищожността на различни договори –за потребителски кредит и за поръчителство, следва да се отчете връзката между двата иска. В договора за кредит е предвидено задължение за осигуряване на поръчителство с посочено от кредитора и свързано с него 2 лице, в изпълнение на което е сключен процесния договор за поръчителство. С оглед връзката между двата договора, именно възнаграждение към поръчителя е основанието за релевирането на нищожността на договора за кредит, тъй като с него се превишава допустимия предел на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ГПК. Ето защо двата договора са разглеждани като едно цяло и съответно- по отношение на всеки от исковете, както и по отношение на обусловения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, не е провеждана отделна и независима защита.

Наред с това, на съда е служебно известно, че Д.М. участва като процесуален представител по множество дела, предмет на които е валидността на договори за потребителски кредит или отделни техни клаузи. Съдът съобрази и обема на извършваните процесуални действия.

Извън представените с исковата молба и отговора не са събирани допълнителни доказателства, а основните факти по делото са били отделени като безспорни. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца не се е явил. С оглед на това и като взе предвид материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че определеното на ЕАД „Д.М.“ възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 150 лв. с ДДС по иска срещу „Кресидисимо“ ЕАД и на 200 лв. с ДДС по исковете срещу „Ай тръст“ ЕООД.

Ето защо обжалваните определения следва да бъдат отменени, като вместо това се измени решението по делото в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над посочените размери.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, вх. № 327514/08.10.2025 г. по описа на СРС на „Кредисимо“ ЕАД и частна жалба, вх. № 327690/08.10.2025 г. по описа на „Ай тръст“ ЕООД Определение № 38114/12.09.2025 г. и Определение № 38116/12.09.2025 г., постановени по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159-ти състав, с които са оставени без уважение молби по чл.

248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 6427/10.04.2025 г. по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159-ти състав в частта за разноските, и вместо тях ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 6427/10.04.2025 г. по гр.д. № 56778/2024 г. на СРС, 159-ти състав в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението, в частта, с която „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД „Д.М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, разликата над 150 лв. с ДДС до размера на сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която „Ай тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на ЕАД „Д.М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, разликата над 200 лв. с ДДС до размера на сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3