Решение № 71 от 24.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Стара Загора, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530103607 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми при начална липса на основание.

Ищецът ***, чрез пълномощника си адв. В. М., твърди в исковата молба, че на 07.10.2020 г. между него и „Сити кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ***.

По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Д. М. заем при следните параметри на договора:

Заемна сума в размер на 800 лв. и срок за изплащане до 07.11.2020 г. на 1 месечнa вноска, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % годишен процент на разходите - 47,22 %.

Било посочено, че следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 282,41 лв. като общата сума за плащане от кредитополучателя ставала 1 110,00 лв.

В чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като размерът на вноската бил 827,59 лв.

В чл.5.2. от договора било посочено, че заемателят може да ползва допълнителна услуга удължаване на заема при условията в чл. 32 от Общите условия и след заплащане на съответната такса.

В общите условия на „Сити кеш” ООД, в чл.31, било предвидено че Заемодателят може да предложи на Заемателя допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за заем. Размерът на вноската с 1 включена такса за използване на допълнителната услуга експресно разглеждане на искането за заем било посочено изрично в договора за заем.

В чл. 31 ал. 3 от Общите условия било посочено какво представлява услугата експресно разглеждане, а именно че задължавал заемодателя да разгледа подаденото искане приоритетно до един час или във възможно най кратък срок при независещи от заемодателя обстоятелства.

В чл. 32 от Общите условия била посочена друг вид допълнителна услуга удължаване на заем, като тя позволявала на заемателя да удължава срока на договора с избран от него в съответствие с предоставените му от това възможности срок неограничен брой пъти. Изборът на тази услуга не представлявала сключване на нов заем, като запазвала параметрите на лихвен процент и дължима главница съгласно сключения договор за заем. Таксата за услугата се дължала в края на избрания от заемателя погасителен период, като за периода на удължаване на заема се дължала лихва, съгласно първоначално договореното между страните.

Излага правни аргументи, че Договорът за паричен заем кредирект № ***/07.10.2020 г. не следва да противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД, а именно нищожност на договора в този случай.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Излага правни аргументи, че процесният договор за заем е нищожен поради противоречие със закона.

Счита, че по отношение на сключения между него и ответника договор за потребителски кредит следва да бъдат прилагани правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да бъде съдържанието на договора за кредит.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 посочвала, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски 2 кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит , като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Счита, че има нарушение в посечения процент ГПР, който не съответства на действително приложения.

Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1. т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Според ищеца не било изпълнено изискването на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.

1, т. 10. и т. 11 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

3

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното счита, че дължал връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане на лихви съгласно договор за паричен заем №*** от 07.10.2020г., такса за експресно разглеждане в размер на 282,41 лв. и такси за удължаване срока на кредита. В договора било предвидено заемната сума да се върне в срок до един месец, но предвид финансови затруднения заемателят върнал заемната сума разсрочено в срок от 4 месеца.

Към датата на подаване на исковата молба в съда заемателят твърди, че бил погасил изцяло задължението си по договора, като на 31.11. 2020г. бил заплатил сума в размер на 100 лв., на 07.01.2021г. -400 лв., на 05.02.2021г. 100 лв., на 23.02.2021г. - 763,14 лв. С общата сума от 1363,14 лв. заемателят считал, че е погасил задължението си за главница в размер на 800 лв., лихва в размер на 67,85 лв. за ползването на заемната сума, такса експресно разглеждане в размер на 282,41 лв. и 212,88 лв. за удължаване срока на заема.

Сочи, че договора бил недействителен и следвало да заплати само главницата в размер на 800 лв. като останалата сума в общ размер от 563,14 лв., представляваща лихва за периода от 07.10.2020г. до 23.02.2021г. в размер на 67,85 лв., 282 лв. такса за експресно разглеждане и 212,88 лв. за удължаване срока на заема ответното дружество задържало без основание, поради което следвала да се възстанови.

Искането е на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да осъди „СИТИ КЕШ” ООД, да заплати на ***, сумата в общ размер на 563,14 лв., от които договорни лихви в размер на 67,85 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 282,41 лв. и такса за удължаване срока на заема в размер на 212,88 лв., дадени без основание по недействителен договор за паричен заем Кредирект №*** от 07.10.2020г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се счита предявената искова молба за неоснователна.

Счита, че договорът за кредит е действителен, тъй като били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по реда на който бил сключен договора. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за потребителски кредит № *** от 07.10.2020 г. Файлът проследявал в хронологичен ред всички настъпили събития по кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълнените от кредитополучателя Искания за сключване на договор за кредит, както и изпратените му на на имейл адрес:

[email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” били публично 4 достъпни на https://credirect.bq/obshti-uslovia, но същите са разгледани от ищеца и при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла.

Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане била възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по - кратък период от време от стандартния. Тази услуга била незадължителна и ищецът е заявил изрично желание за нея, за което свидетелствала позиция 14 от Лог файла, същата не представлявала задължително условие за отпускане на кредит, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Видно от информационната система на „Сити кеш“ било, че ищецът получил експресно разглеждане на искането си, като дружеството изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане за искането за кредит. Видно било от т. 4.3 от СЕФ, че ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, избрана по негово желание и бил наясно, че дължи заплащане за предоставянето на същата. Този договор бил пореден за ищеца, от което ставало ясно, че към датата на сключването му е бил наясно с дължимата такса по процесната услуга.

От фактическата обстановка по случая могло да се направи извод, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Изтеглил е кредит, избирайки конкретните услуги, които да ползва, а впоследствие инициира производство с единствената цел да увреди кредитора си.

Избраната от потребителя такса била фиксирана и посочена ясно както в СЕФ, така и в договора, предвид което не можело да се твърди, че противоречала на чл. 143 ЗПК, още повече, че този договор бил поредния за потребителя, с който той използвал допълнителната услуга експресно разглеждане срещу заплащане на такса.