Решение № 1576 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110103518 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 ГПК за тълкуване на Решение № 636/28.02.2024 г., постановено по гр. дело № 3518/2023 г. на ВРС, 51 – ви състав.

Образувано е по молба с вх. № 27237/03.04.2024 г. от Г. В. П. , чрез пълномощника адв. С. Д., с която се прави искане за тълкуване на съдебното решение, в частта досежно крайния момент на присъдената по реда на чл. 144 СК издръжка в полза на навършилото пълнолетие дете: София Г.ева П., доколкото в диспозитива на крайния съдебен акт в производството било постановено от съда: „до окончателното й изплащане“. Ответникът /баща на ищцата София П./, чрез упълномощения процесуален представител, излага твърдения, че за страната оставал неясен въпросът дали издръжка се дължи съгласно първата хипотеза, уредена от законодателя в разпоредбата на чл. 144 СК, а именно:

„ако учи редовно в средно учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение“ или съгласно втората хипотеза: „ако учи редовно във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст“. Счита, че доколкото по делото били представени доказателства, че навършилото пълнолетие дете София П., родена на 22.03.2005 г., учи в 12а клас във BTГ „Г. Сава Раковски“ – Варна, би следвало да е налице първата хипотеза, уредена в разпоредбата на чл. 144 от СК и като краен срок за престиране на месечна издръжка в полза на навършилото пълнолетие дете да бъде посочено от съда, че това е за предвидения срок на редовно обучение в средно учебно заведение, до навършване на двадесетгодишна възраст.

Съдът е извършил размяна на книжа по делото.

В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ответната страна депозира отговор, с който излага 1 становище за неоснователност на така подадената молба. Намира първоинстанционното решение за ясно и недвусмислено.

По допустимостта на искането за тълкуване:

Молбата за тълкуване на решението е процесуално допустима, като е депозирана от страна, притежаваща нужната процесуална легитимация.

По основателността на искането:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила съдебни решения, които са неясни или двусмислени. Този порок следва да е обективиран в диспозитива на съдебния акт, чието тълкуване се иска. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на акта, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

Съдът намира, че доколкото в производствата по издръжка на дете, се изхожда от висшия интерес на детето, следва да бъде допуснато тълкуване на настоящото съдебно решение, по отношение на издръжката по чл. 144 СК, в частта, касаеща крайния момент на нейната дължимост. В мотивите на постановения краен съдебен акт, съдът е формирал извод, че според разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно обучение и до 25 години при обучение във висше училище и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

По делото се е доказало, че детето София учи в 12а клас във ВТГ „Г. Сава Раковски“- Варна и ще продължи образованието си във висше учебно заведение.

Предвид гореизложеното, в настоящия случай е приложима втората хипотеза, уредена от законодателя в разпоредбата на чл. 144 СК, относно крайния момент, до който е дължима от бащата Г. П. присъдената издръжка в полза на детето София П., а именно: за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.

По изложените съображения съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА тълкуване на Решение № 636/28.02.2024 г., постановено по гр. дело № 3518/2023 г. на ВРС, 51 – ви състав , досежно определения краен момент на присъдената издръжка, съгласно чл. 144 СК, в размер 350 лв. месечно, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка, считано от предявяване на исковата молба – 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска в полза на навършилото си пълнолетие дете София Г.ева П., ЕГН ********** от бащата Г. В. П. с ЕГН **********, в следния смисъл: за предвидения срок на обучение във висше учебно заведение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст на пълнолетното дете 2

София П..

Решението е неразделна част от Решение № 636/28.02.2024 г. по гр. дело № 3518/2023 г. на РС - Варна, 51 – ви състав.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3