Решение № 1280 от 01.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Ася Събева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000501216 по описа за 2022 година

С решение № 267011 от 16.12.2021 г. по гр. д. № 15536/2019 г., СГС, І-6, осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Г. Й. Б., С. Й. И., С. Г. Б. и наследниците на С. Г. Б.

(ищците Г. Б. и С. И.) сумата от по 112 500 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща, съпруг и син Й. Н. Б. при ПТП, реализирано на 14.02.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответника - 11.06.2019 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за неимуществени вреди за разликата над горните суми до пълния претендиран размер от по 180 000 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Изтъква се, че съдът е определил завишен размер на обезщетението, като е нарушил принципа на чл.

52 ЗЗД. Отделно сочи, че приетият от съда принос в размер на 25 % е занижен, тъй като пострадалият е бил в нетрезво състояние (2,18 %о алкохол в кръвта), което му е попречило да се ориентира и да възприеме приближаващия автомобил, а прекосяването на пътя е станало на необозначено място, въпреки, че пешеходна пътека е имало на около 50-60 м от мястото на инцидента. Счита, че не е отчетено, че пресичащия е навлезнал внезапно на платното, с бърз ход и тичайки, в тъмната част на денонощието. Моли решението да се отмени в частта, в която са уважени исковете за суми над 60 000 лв. и да се присъдят разноски.

1

Ответниците Г. Й. Б., С. Й. И. и С. Г. Б. не вземат становище по жалбата.

Третото лице помагач на страната на застрахователя – С. Г. Б., не взема становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Ищците Г. Й. Б., С. Й. И., С. Г. Б. и С. Г. Б. (починала и заместен в процеса от внуците си ищците Г. Й. Б. и С. Б.) твърдят, че на 14.02.2019 г. около 22, 40 часа в гр. София, на ул.

"Търново", в района на кръстовището с ул. "Беравица ", е настъпило ПТП, в резултат на което по-късно (на *** г.) загинал техният близък Й. Н. Б. – баща на първите двама, съпруг на С. Б. и син на С. Б.. Сочат, че инцидентът е настъпил поради движение с несъобразена скорост на водача, който поради неспазване на дистанция от предходно движещо се МПС (спряло за да осигури възможност на пешеходеца да пресече), навлезнал внезапно в лентата за насрещно движение, където блъснал пострадалия. Твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своя близък и претендират от застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач да им заплати обезщетения в размер на по 180 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответника 11.06.2019 г. до окончателното издължаване, както и разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковете по основание и размер, оспорва описания механизъм и счита, че ПТП не е настъпило само поради вина на водача.

Третото лице помагач С. Г. Б. не взема становище.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищците са деца и съпруга на загиналия в резултат на инцидента Б., като първите двама са наследили по закон на починалата ищца С. Б. (тяхна баба). Не е спорно също, че водачът на МПС е проявил виновно и противоправно поведение за инцидента, (пред настоящата инстанция е приета влязла в сила присъда на 12.03.2022 г., постановена по НОХД 2616/21 г., 28 с-в, СГС) но жалбоподателя намира, че принос има и загиналият.

Спорен е размерът на обезвредата за ищците.

Свидетел на инцидента бил К. И. Д., който шофирал пред виновния водач. Разказва, че последният се движел много близо зад него и в един момент предприел изпреварване, чрез навлизане в насрещната лента, а точно тогава пред Д. започнал пресичане пострадалия Б., от дясно на ляво. Виновният водач, движещ се с около 70-80 км/ч, изобщо не го видял, направо минал през него и след това избягал. Инцидента настъпил малко преди полунощ, участъкът бил осветен с лампи, без интензивно движение. Разказва, че пешеходецът изскочил от пряката, погледнал колите и продължил пресичане, но тъй като видял, че няма да може да пресече се затичал от момента, в който слязъл на платното. Свидетелят намалил и пешеходецът пресякъл. Дрехите на последния били тъмни. Св. Д. разбрал от приятели на пострадалия, че се били събрали в съседно заведение за 14 февруари и се били почерпили.

2

Според приетата по делото САТЕ, ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.

Загиналият е предприел пресичане от дясно на ляво спрямо приближаващите се два автомобила, на необозначено за целта място (като няма спор, че същият е бил употребил алкохол – 2,18 %о) на разстояние около 60 м. от кръстовище. Св. Д. е възприел пешеходеца и е предприел намаляване на скоростта като така го е пропуснал да премине. В това време обаче, виновният водач, движейки се след автомобила на свидетеля със скорост от порядъка на 75 км/ч, е започнал маневра за изпреварване, преминавайки в ляво и навлизайки в лентата за насрещното движение, (през единична непрекъсната линия). Пешеходецът е достигнал на около 2 м вляво от единичната пътна лента за посоката на автомобила, където (в лентата за насрещно движение) бил ударен с предна лява част, странично в зоната на предния ляв калник. В следствие на удара тялото било покачено частично върху предния капак на автомобила, като е достигнал до предната лява колонка на купето на автомобила и с главата си се е ударил в зоната на колонката и предното стъкло в ляво (като стъклото се спукало, а страничното огледало се счупило). След удара тялото на пострадалия е било отхвърлено от автомобила напред и под малък ъгъл наляво, като е прелетяло известно разстояние и се установило на левия тротоар. Виновният водач е напуснал местопроизшествието, без да спира. Според вещото лице причина за събитието е движението с висока скорост на водача и невъзможността му да спре, както и навлизането в насрещната лента – ако той е започнал спиране и не е предприел изпреварване инцидентът е щял да бъде избегнат. Освен това е посочено, че в момента на предприетото изпреварване пешеходецът е направил първата си крачка върху платното. Пешеходецът е можел да забележи приближаващия се автомобил на св. Д. на разстояние от около 50-55 м, съответно е можел да не предприема пресичане. Пострадалият и виновния водач са били взаимно видими на разстояние около 36 м. Изчислено е, че при движение със скорост от 75 км/ч ударът е бил непредотвратим, но той е можел да бъде избегнат ако водачът е шофирал със скорост от 50 км/ч. Пешеходна пътека в района е имало на около 50-60 м. от мястото на ПТП.

Приетата СМЕ е счела, че пострадалият е бил с алкохолна концентрация от 2,22 %, което е средна степен на алкохолно опиване. В това състояние поведението е неадекватно, походката несигурна, възприятията претъпени, нарушава се чувството за равновесие и координацията на движенията. Периферното зрение е силно стеснено, зрителните обекти се възприемат бавно, времето за реакция е многократно удължено или няма такова, нарушена е пространствената ориентация, грубо е нарушена преценката за разстояние и скорост.

Св. В. Г. М. (сестра на ищцата С. Б.) разказва, че събитията били шокиращи и довели до пълен срив от внезапната загуба на този добре сложен едър мъж. Сестра й и децата пиели всякакви лекарства, С. на погребението била абсолютно срината, още повече и защото поради лекарска грешка загубила преди година другия си син. На погребението имало много популярни лица, тъй като Й. бил много обичан. Месец след инцидента починал и бащата на Й. и тогава С. след всички загуби се отказала да живее, да излиза навън, да се вижда с хора.

Влошило се здравето й, отказвала да се храни, влизала в болница и само казвала, че иска да 3 отиде при сина си и не иска да живее, а на Коледа починала. Всички били задружно семейство, С. и Й. живеели заедно, Г. и С. имали свои семейства, но всяка събота се събирали при родителите си. Били изключително сплотени, но това се сринало, нямало я вече опората, С. страдала и това се отразило на всички.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че Й. Б. е загинал в резултат на ПТП поради виновно и противоправно поведение на водач, чиято отговорност е застрахована при ответника. Спорен е размера на обезщетенията и наличието на принос (съответно размера му) от страна на пострадалия.

При събраните доказателства следва да се приеме, че водачът Б. (трето лице помагач) е нарушил правилата за движение, тъй като при максимално разрешена скорост за движение от 50 км/ч, той е управлявал лекият автомобил със скорост от 75 км/ч (чл. 21 ЗДвП). Според експертизата, ако той е шофирал с допустимата скорост, то е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара. На следващо място, водачът е предприел забранена маневра „изпреварване“ с навлизане в насрещната лента на място, където е имало непрекъсната линия и подобно движение не е било разрешено (чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП). Ако МПС се е движело в своята (дясна) лента, ПТП е нямало да настъпи.

Предвид казаното по-горе доказано се явява наличието на деликт, тъй като водачът не е спазил нормите за движение, при необорена презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и от това му поведение са причинени в пряка причинна връзка вреди – смърт на друго лице.

Настоящият състав също приема за основателно възражението на застрахователя за наличие на принос за инцидента от страна на пострадалия пешеходец. Последният е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място. От разпита на вещото лице в о.з. се установява, че в близост на инцидента е била разположена пешеходна пътека (на около 5060 м.), която безспорно пресичащия е можел да използва. Той обаче е бил алкохолно повлиян в значителна степен и преценката му за обстановката, превозните средства, тяхното отстояние и скорост е била силно смутена и неадекватна (съгласно СМЕ). В същото време обаче се установява, че пешеходецът, макар и извършвайки нарушение, е имал адекватна преценка за пътната ситуация и за движението на видимото за него МПС, тъй като според показанията на неговия водач, Б. е ускорил хода си, затичал се е и е успял да прекоси пътното платно така, че да избегне инцидент със св. Д.. Това обаче не изключва обективираното от загиналия нарушение на правилата за пресичане, установени от чл. 113 ЗДвП, който разрешава пресичане на обозначени места, или ако такива няма в близост – само при определение условия – чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4. Установява се, както вече се посочи, че загиналият е предприел пресичане на необозначено място. В същото време обаче, той не е можел да вземе предвид, че автомобилът на виновния водач, намиращ се зад приближаващия се и видим автомобил на св. Д., ще започне маневра изпреварване, с превишена скорост и ще навлезне в насрещното платно. Пешеходецът се е намирал в лента за движение, където вече е имал задължение да следи приближаващите го от дясната му 4 страна автомобили, а не тези, които са от лявата му страна – движението на такъв автомобил (приближаваща го от лявата му страна) Б. е възприел и е избегнал удар с него чрез ускоряване на скоростта си на придвижване (показания на св. Д.).

С оглед всичко казано, съдът не намира основания да приеме, че приносът на пешеходеца е по-голяма от ¼, така както е приел и първостепенния съд. Пешеходците са по-уязвимите участници в движението и вниманието на водачите на МПС следва да бъде особено завишено в жилищни райони, където появата на пешеходци е обичайно събитие. В случая водачът има по-голям дял в приноса за провокиране на инцидента, тъй като се е движел с превишена скорост (приблизително 50 % по-висок от допустимата) и е нарушил забраната за изпреварване именно с такава превишена скорост. Водачът освен това на свой ред не е отчел и конкретната пътна обстановка, а именно – намалената видимост поради факта, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието. Поведението на пресичащия, от друга страна, се е свело до прекосяване на улицата на необозначено място (при наличие на такова в близост) в тъмната част на денонощието.