Решение № 49 от 17.05.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Габрово , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Валентина Генжова

Членове:Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Х. Килифарева като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско дело № 20214200500112 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С Решение № 434/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 512/2020г., Габровският районен съд е отхвърлил предявените от К. П. П., ЕГН ******, от гр. Габрово, ул.“******“ № 1, ет.14,ап.96 против „Мания- К. и син“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул.“***“,№ 29,ет.5,ап.14, искове по чл. 344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, по чл. 226, ал.1,т.1 КТ и за заплащане на нощен труд - за признаване на уволнението му извършено със Заповед № 1/17.02.2020г. на управителя на ответното дружество за незаконно и неговата отмяна;за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение за времето в което е останал без работа и за заплащане на претърпени имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

В законния срок против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца К.П., подадена чрез адв. Р.Н. в частта, относно исковете с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 и т.2 КТ. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. От мотивите на обжалваното решение не ставало ясно защо съдът възприел заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, представена по делото от ответното дружество, макар ищецът също да представил такава, която обаче имала различно съдържание. Неправилно съдът приел, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено с обжалваната заповед на 17.02.2021г., докато по делото било установено само, че на тази дата ищецът отказал да я подпише, което било удостоверено с два подписа на 1 свидетели, но не били вписани личните им данни.Освен това по приложено гр.д. съществувала друга заповед № 1 за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, различна от приложената към настоящото, а съдът не я обсъдил .По делото били приложени и различни трудови договори с попълнени различни реквизити. Не били обсъдени от съда нито един от посочените факти или обстоятелства свързани със заповедите за назначаване или за прекратяване на трудовия договор. Гласните доказателства – показанията на свидетеля Ю.К. не били преценени съобразно нормата на чл. 172 ГПК.Не бил отчетен факта, че този свидетел е баща на управителя на ответното дружество, както и факта, че защитата на ответника първоначално е твърдяла, че друго лице е било свидетел на отказа на ищеца да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор. Тези факти сочели ,че свидетелят К. не е възприел лично, да е достигнало до ищеца изявлението за прекратяване на трудовия му договор. Претендира се отмяна на решението в частта, относно исковете с правно основание чл. 344, ал.1,т.2 КТ и постановяване на ново, с което заповедта за прекратяване на трудовия договор да бъде отменена и жалбоподателят К.П. да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Ответникът по жалба не е представил писмен отговор и не взема становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона, като на това основание препраща към същите.

По наведените с въззивната жалба доводи в обжалваната част на решението, съдът намира следното:

За да отхвърли предявените от К. П. искове за отмяна като незаконно уволнението му извършено със заповед № 1/17.02.2020г. на Управителя на „Мания- К. и син“ ЕООД – Габрово и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност“готвач“, първоинстанционният съд е приел, че извършените от работодателя действия по прекратяване на трудовия договор с работника К.П. са законосъобразни. Извода на съда е правилен.

Единствените доводи наведени в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението на ищеца К.П. извършено с атакуваната заповед № 1/17.02.2020г.е, че същата не е била подписана от управителя на ответното дружество и не му е била връчена. Във връзка с това твърдение по делото са били събрани писмени и гласни доказателства. От 2 представеното заверено копие на процесната заповед се установява, че тя е подписана от управителя на ответното дружество и е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Действително тези свидетели не са били индивидуализирани с имена след положения върху заповедта подпис, но ответникът е довел в качеството на свидетел единият от тях, който под страх от наказателна отговорност е удостоверил, че положеният върху заповедта подпис е негов. Този свидетел е заявил, че управителят на ответното дружество е уведомил ищеца, че прекратява трудовият му договор, но последният е отказал да подпише заповедта и се заканил, че ще създаде неприятности на дружеството. От писмените доказателства се установява, че ищеца, още същият ден, е подал сигнал в инспекцията по труда за нарушения при прилагане на трудовото законодателство при ответника.Неоснователни са доводите на ищеца, сега жалбоподател, че показанията на свидетеля са компрометирани, тъй като той е баща на управителя на ответното дружество, а при снемане на самоличността му е заявил, че няма родствени връзки с ответника. Ответник по иска е дружеството, а свидетелят е декларирал, че работи в това дружество, т.е. няма факти, които да са от значение за спора и да не са били обявени. Родствените му отношения с управителя на дружеството, не е било необходимо да се декларират. Освен това, показанията на този свидетел не са противоречиви, а съвпадат с останалите събрани по делото писмени доказателства.Без значение за изхода на спора е наведеният с въззивната жалба довод за противоречие в представените по делото копия на трудовия договор сключен с ищеца, доколкото между страните не е имало спор, че трудово правоотношение между тях е възникнало,както и по отношение на включената в същия клауза за срок за изпитване в полза на работодателя. При изложените съображения иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ следва да бъде отхвърлен, както е постановил и районния съд.

При този изход на спора по главния иск, правилно е бил отхвърлен и иска по чл. 344, ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

По изложените съображения и тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то в обжалваната част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.В останалата част, като необжалвано решението на районния съд е влязло в сила.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а ответника по жалба не е поискал присъждане на такива.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 512/2020г. на Габровския районен съд, в обжалваната му част, досежно исковете с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 и т.2 КТ.

3

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4