Определение № 692 от 26.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. София, 26.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина М.

А. Щерева като разгледа докладваното от Христина М. Въззивно частно наказателно дело № 20251100600684 по описа за 2025 година

Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от А. Б. М. срещу Определение № 5095/27.12.2024г., постановено по НЧД № 11650/2024г. по описа на СРС, 103 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу постановление от 09.07.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 228 ДПИП 15309/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 10690/2023г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен в разрез със събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за процесуална недопустимост на жалбата, доколкото, според подателя й, е налице извършено престъпление, което подлежи на наказателно преследване. Сочи се също, че дори се касае за отказ от правосъдие. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество от настоящия съд, алтернативно – да бъде върната жалбата за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или изпратена по компетентност на СГП.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения 7-мо дневен срок, но същата се явява неоснователна по следните съображения:

С постановление на прокурор при СРП от 12.10.2023г. е образувано наказателно производство ДП № 228 ДПИП 15309/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 10690/2023г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 309 от НК, а именно за това, че на 15.05.2017г. в гр.София бил съставен неистински частен документ - пълномощно, на което бил придаден вид, че графа упълномощител изхожда от М.Й.М. и след тази дата бил употребен пред служител в кантората на ЧСИ А.П., рег. №849, находяща се на ул. ****, за да се докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение.

С постановление от 09.07.2024г. прокурор при Софийска районна прокуратура е прекратил производството по ДП № 228 ДПИП 15309/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 10690/2023г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

С определение № 5095 от 27.12.2024г. по НЧД № 11650/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 103-ти състав, първостепенният съд е оставил без разглеждане депозирана от А. Б. М. жалба срещу Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че жалбоподателят не притежава процесуалното качество на пострадал в производството, респективно за нея липсва правен интерес да атакува визираното прокурорско постановление.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право на обжалване на постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа от постановлението.

В разглеждания случай жалбата пред СРС е подадена от лице, което няма качеството на пострадал от престъплението по чл.309, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което и за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на 2 наказателното производство, респективно депозираната от нея жалба е процесуално недопустима. Това е така, тъй като престъплението по чл.309 от НК е регламентирано в глава ІХ на Наказателния кодекс, обект на престъпленията в която са обществените отношения, свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга на лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. За да е налице пострадало лице, престъплението следва да е със съставомерни общественоопасни последици и обектът на посегателството да е свързан с правната сфера на определен правен субект физическо или юридическо лице. С оглед специфичния обект на документните престъпления, правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице, като в този смисъл е и Реш. № 389/06.07.2004г. на ВКС, II н.о. - „документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществените отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице“.

В допълнение следва да се отбележи, че деянието по чл.309, ал.1 от НК не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди. И след като настъпването на вредни последици не е обективен елемент от състава на престъплението, съответно от това престъпление не може да има и пострадало лице. В настоящия случай липсва причинно-следствена връзка, която да направи жалбоподателя пострадал по смисъла на НПК, респ. лице със законно признат интерес да атакува акта на прокурора, отнасящ се до престъплението по чл.309 от НК.

При липсата на пострадал от документно престъпление по НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателката от престъплението по чл.309, ал.1 от НК, за което срещу неизвестен извършител е било образувано и водено наказателното производство, правилно СРС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Въззивният състав на съда се съгласява с изводите на контролирания такъв, че прекратеното наказателно производство визира престъпление, при 3 което липсва съставомерна имуществена или неимуществена вреда. В този случай и съобразно зададените в разпоредбата на чл.74, ал.1 от НПК критерии, въззивният жалбоподател не притежава легитимацията да е пострадало от престъплението лице, което би могло валидно да сезира съда в производство по реда на чл.243, ал.3-7 от НПК.

С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, Х въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5095/27.12.2024г., постановено по НЧД № 11650/2024г. по описа на СРС, 103 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. М. срещу постановление от 09.07.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 228 ДПИП 15309/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 10690/2023г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4