Решение № 74 от 24.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е възоснова на въззивна жалба подадена от осъдения ответник С. Г. С. срещу Решение № 1340 от 07.03.2024г. постановено по гр.д. № 202211000501660 по опис на Софийски градски съд за 2022г. В съдебно заседание, жалбата докладвана с разпореждане № 2686 от 02.07.2024г. се поддържа от пр. представител на въззивния жалбоподател, а именно адв. П.

П.. Обосновани са оплаквани за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че е налице основание за извършеното плащане и като такова се сочи договор за дарение. Възражението е обосновано в писмения отговор пред първоинстанционния съд в срока по чл. 131 от ГПК - ПО вх. Рег. № 18496 от 27.02.2023г.

Поддържа се становището за липсата на насрещно волеизявление за връщане на предоставената като финансова помощ сума, което според пр. представител на жалбоподателя изключва като основание друг вид правна сделка, а именно заем, съответно и основателност на претенцията за връщане. Моли за отмяна на решението и постановяване на акт по същество, с който исковата претенция да бъде отхвърлена.

Въззиваемия, а именно Ж. С. Т. – ищец в исковото производство, поддържа изложеното в отговора на възизвната жалба, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено възоснова на съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, т.е. обосновано и моли да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази, че жалбата е насочена срещу валиден и допустим 1 съдебен акт, приема, че следва да се произнесе оплакването за неправилност и необоснованост.

Исковото производство е образувано по предявени в условията на обективно съединяване и евентуалност осъдителен иск с цена 56 000 лева, предявен от Ж. С. Т. против С. Г. С., ведно с лихва за забава в размер на 4978.18 лева, дължими на основание договор за заем и евентуално, платени без основание. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че е сключил устен договор за заем и на това основание, на 22.03.2017 г. е превел по сметката на ответника сумата от 76 000 лева, а в преводното нареждане вписал „финансова помощ със срок до 10.04.2017 г.“ . На 15.03.2019 г. ответникът върнал на ищеца 20 000 лева. На 11.03.2021г. ищецът отправил покана за връщане на остатъка от 56 000 лева, която ответникът получил на 29.03.2021 г.

По фактите изложени в исковата молба не се спори, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд.

Ответникът е оспорил основанията на получената и претендирана за връщане сума, като е въвел твърдение, че между страните е сключен договор за дарение и е отказал да върне претендираната сума.

Съдът като съобрази, че спорът е изцяло правен, приема, че следва да формира извод за вида на правоотношението по повод прехвърляне на сумата от 56 000 лева от сметката на ищеца към сметката на ответника.

Писмената форма не е условие за действителност на договора за паричен заем. Достатъчно е реалното предаване на сумата, което в случая освен, че не е спорно е осъществено и чрез банков превод. Основанието на извършване на превода е „финансова помощ със срок до 10.04.2017 г.“ Буквалното тълкуване на текста води до извода, че прехвърлителя на сумата помага финансово на получателя. Такава финансова помощ може да се осъществи под формата на заем и на дарение, поради което в тази част текста не ангажира съда с обоснована преценка за вида на правната сделка. Допълнението „със срок до 10.04.2017 г.“ обаче изключва основанието - дарение. Това е така, защото с прехвърляне на сумата в сметката на ответника, ищецът не може да контролира дали паричната сума ще бъде усвоявана в някакъв срок за да се приеме, че този срок е той елемент от волята на дарителя. Напротив, от текста и от контекста на вписаното основание на банковия превод може да се изведе само и единствено задължение за получателя да ползва предоставената му финансовата помощ в определен срок, който е фиксиран с датата 10.04.2017 г.

Както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, ответникът не е ангажирал съда с доказателства към въведеното в спора друго основание за прехвърляне на паричната сума, а именно договор за дарение. Такъв не следва нито от текста записан в основанието, нито от неговия контекст поради наличието на фиксиран срок. Липсват признаците безвъзвратност и окончателност, характерни за договорите за дарение.

Съчетани двата признака с фиксирана крайна дата на финансовата помощ и липсата на безвъзвратност и окончателност сочат, че договорът е за паричен заем, а датата определя падежа на задължението за връщане. В тази връзка е налице и допълнително съображение, което се извежда от поведението на ответника, че доброволно е върнал част от прехвърлената по негова сметка сума.

При едни и същи обстоятелства, без изрично волеизявление което да ги разграничава е невъзможно част от сумата да е върната по задължението за връщане на паричен заем, а останалата да се възприема като дарение. Освен това, срочно дарение като модалитет на тази правна сделка е възможно само в 2 началния срок, но е не и в крайния, защото ако страните са уговорили краен срок на дарението, то тогава сделката е друг вид.

Пълното и главно доказване на основанието заявено от ищеца, изисква от него да представи преки доказателства, че е предоставил на заемополучателя претендираната сума, че е изтекъл срока на договора или ако не е бил уговорен срок, че е поканил заемополучателя да върне сума. От представените по делото доказателства се установяват както реалното предаване на сумата, така и поканата за връщане. Косвено доказателство, че страните са уговорили срок на връщане на дадената в заем сума е изявлението на заемодателя, обективирано в основанието на извършване на превода.

Съгласието на заемополучателя липсва, поради което настоящия въззивен съд приема, че задължението за връщане е възникнало след изтичане на срока даден в поканата, връчена на 11.03.2021 г.

Предвид гореизложеното, настоящия състав на Софийски апелативен съд приема, че обжалваното решение не носи пороците на неправилност или необоснованост, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, в тежест на ответника в исковото производство, следва да бъдат присъдени разноските направени от ищеца. Към молба-становище с вх. Рег. № 28739 от 07.11.2024г. е представен списък на разноските, от който списък е видно, че се претендира разход направен за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева и депозит за възнаграждение на служебно назначен пр. представител в размер на 1000 лева. Въззивният жалбоподател, ответник в исковото производство не е оспорил размера на претенцията. Съдът като съобрази, че липсват доказателства за действително извършен разход за заплащане на адвокатско възнаграждение приема, че претенцията от 2400 лева е недоказана по размер и следва да присъди само 1000 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1340 от 07.03.2024г. постановено по гр.д. № 2555 по опис на Софийски градски съд за 2024г.

ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет.*, ап. * да заплати на Ж. С. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***“ № * ет. *, ап. * разноски в производството в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4