Решение № 282 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. БорИ.а като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330204985 по опИ. за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Марица 6“ ЕООД, ЕИК: 205385609, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В.А.Е., чрез адв. И. П. срещу Наказателно постановление № 13-2400211 от 27.06.2024 г., издадено от Д.С.Т. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Обн.

ДВ. бр. 102 от 22.12.2009 г.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди към датата на проверката лицата, заверени в обекта от контролните органи, все още да не са постъпили на работа по смисъла на чл. 63, ал. 4 от КТ и да не са изпълнявали трудови задължения към този работодател. За присъствието им на обекта се поддържа да е самоволно и да не е съгласувано с дружеството жалбоподател.

Взема становище, че след като работникът или служителят все още не е постъпил на работа, то за работодателя да не е възникнало задължението за провеждане на инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и 1 безопасни условия на труд. Жалбоподателят възразява и срещу редовността на фактическото опИ.ние на вмененото му в отговорност административно нарушение. Счита правото си на защита за съществено ограничено поради непосочване какъв по вид инструктаж се приема да не е бил проведен и кога е следвало това да бъде сторено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност – ако не бъдат възприети главните възражения, се прави искане деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. И. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт М. Ш., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията по жалбата да са неоснователни, като намира, че от разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие да се доказва, че тримата заварени по време на проверката работници са полагали труд на обекта със знанието и съгласието на управителя на дружеството жалбоподател. Пледира, че съгласно трудовите договори на свидетелите П., Р. и И. с работодателя „Марица 6“ ЕООД е уговорено същите да постъпят на работа до 12.04.2024 г., а не точно на тази дата, поради което счита, че жалбоподателят изопачава значението на това доказателство, опитвайки се да установява факти, които да не се следват от него. Предлага на съда да не уважава и искането, направено в условията на евентуалност, поради твърдяно отсъствие на предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ и по-конкретно последиците от нарушението да не са отстранени незабавно след установяването му. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Марица 6“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 23.08.2024 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 05.09.2024 г., поради което е спазен 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Марица 6“ ЕООД извършвал строителни и монтажни работи на обект, представляващ строящ се жилищен комплекс „***“, находящ се в ***, жилищно застрояване и *** по плана на ***.

2

На 04.04.2024 г. жалбоподателят в качеството си на работодател сключил трудови договори със свидетелите С. Р. Р. (договор № 030), Н. Ц. П. (договор № 031) и И. Х. И. (договор №032). И тримата свидетели били наети на длъжност „***“ с код по НКПД: ***, като се задължавали да постъпят на работа до 12.04.2024 г.

На неустановена с точност по делото дата между 04.04.2024 г. и 07.04.2024 г. свидетелите П., И. и Р. се явили в обекта и започнали изпълнението на трудовите си задължения със знанието и съгласието на управителя на дружеството жалбоподател, който ги виждал, че работят. При постъпването си на работа на тримата свидетели бил проведен начален инструктаж, с който били запознати с правилата за безопасност при изпълнение на задълженията си, изискванията за ползваното работно облекло.

На 08.04.2024 г. свид. В. Н. Д. – ***, въз основа на Заповед № З-0373 от 04.04.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ участвал в извършването на проверка за спазване на трудовото законодателство на територията на град Пловдив, като обект на проверката бил процесният жилищен комплекс „***“, находящ се в УПИ ***, жилищно застрояване и *** по плана на ***. Този ден на работа на същия обект били и свидетелите С. Р. Р., Н. Ц. П. и И. Х. И.. При пристигането на проверяващия екип тримата свидетели вече били започнали работа, като връзвали арматура.

Управителят на „Марица 6“ ЕООД не присъствал на обекта по това време.

Конкретно на този ден на свидетелите П., И. и Р. не бил провеждан инструктаж по безопасност и здраве при работа. По време на проверката на тримата били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, на гърба на които запИ.ли, че не им е провеждан инструктаж. Проверката завършила с връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя, с която се изисквали да бъдат представени определени документи, сред които и книгите за провеждания инструктаж на работниците.

На 12.04.2024 г. управителят на „Марица 6“ ЕООД се явил в сградата на дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като представил екземпляри от сключените трудови договори с работниците П., И. и Р., но не и книга за документиране на проведените инструктажи.

С Протокол за извършена проверка № ПР2414007/26.04.2024 г. участвалите в проверката инспектори, сред които и свид. Д., дали предпИ.ние до жалбоподателя и обобщили констатациите си. На същата дата свид. Д. съставил и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 13-2400211 срещу дружеството жалбоподател, в присъствието на представляващия го управител и на един свидетел. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

3

ОпИ.ната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът намира, че показанията на свидетелите И. Х. И., С. Р. Р. и Н. Ц. П. имат съществено значение за разкрИ.ето на обективната истина по делото. За тях се доказва да са тримата работници, установени от контролните органи в обекта по време на проверката. Това обстоятелство се изяснява и от показанията на свид. Д., участвал в проверката, който посочва, че именно тримата други свидетели са тези работници, които са установили като полагащи труд на обекта. В показанията си Д. заявява: „свидетелите, които изведохте извън залата, бяха тези работници“. По делото са приложени и три броя декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, изходящи от тримата свидетели. При оценката на показанията на свидетелите И., Р. и П. на първо място съдът съобрази, че към момента на разпита им никой от тях не се намира все още в трудово правоотношение с жалбоподателя, като не се установяват и други обстоятелства, които да пораждат съмнение, че свидетелите са под някаква форма в икономическа или друга зависимост от санкционираното дружество, което да би могло да повлияе върху достоверността на твърденията им. На следващо място в показанията си и тримата свидетели изясняват както обстоятелства, ползващи защитата, така и неизгодни за тях факти като например непроведения инструктаж на датата на проверката. Това е признак, че в показанията си свидетелите се стремят правдиво да възпроизвеждат своите спомени, а не в изгода на една от страните. Вярно е, че се констатират и известни противоречия между показанията на тримата свидетели П., И. и Р., но разпитът им в съдебно заседание се провежда около 8 месеца след случилите се събития, поради което е нормално отделни обстоятелства да бъдат обхванати от естествения процес на забравяне. Все в тази връзка и за тримата свидетели се доказва да са работили кратко време при жалбоподателя (по-малко от месец), поради което тази работа не е имала съществено отражение в трудовия им път и това също обяснява забравянето на отделни обстоятелства.

Досежно противоречието за момента на сключването на трудовите им договори съдът приема, че това е станало на впИ.ната в тях дата 04.04.2024 г., което не се оспорва от жалбоподателя. По делото е приложена и справка за подадени от работодателя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, която отново е от дата 04.04.2024 г. По-съществено значение има фактът, че датата на проверката не е била първият работен ден на тримата свидетели. Показанията им са непротиворечиви и взаимно поддържащи се за това, че те са били започнали реалното изпълнение на трудовите си задължения в някой от дните, предхождащи проверката. Така свид. П. заявява: „Проверката беше на втория или третия работен ден.“, в този смисъл са и показанията на свид. И.:

„Докато работехме, там дойде проверка. Тя не беше първия ден, а понататък.“, както и на свид. Р.: „ Това не беше на първия ни работен ден, когато дойде проверката.“. Следващият значим факт, който се установява от 4 показанията и на тримата свидетели, които в тази си част отново са взаимно кореспондиращи си, е, че управителят на дружеството жалбоподател е бил наясно, че те са започнали изпълнението на трудовите си функции, като включително ги е виждал да работят в дните преди проверката. Отново непротиворечиви са показанията и на тримата свидетели П., И. и Р. досежно обстоятелството, че на датата на проверката не им е провеждан инструктаж, но същевременно те изясняват, че в предишните им работни дни са били инструктирани по безопасност и здраве при работа. И в тази част показанията на свидетелите се ползват с доверие от съда, тъй като те отговарят на поставените им контролни въпроси, като свид. П. описва вида на обсъдените при инструктажа въпроси, свид. И. пък посочва мястото, където са се подписвали за инструктажа. Противоречията за обстоятелствата колко точни дни са работили при този работодател и кога са почивали за празника *** нямат съществено значение, като не се явяват пречка да бъдат установени действително случилите се събития, които интересуват делото. Преценени в цялост, съдът намира, че на показанията на свидетелите П., И. и Р. следва да бъде дадена вяра, тъй като същите се приемат за проверени, взаимно подкрепящи се и добросъвестно дадени от незаинтересовани лица.

Показанията на свид. В. Н. Д. служат на първо място като източник на доказателствена информация за датата и мястото на извършената проверка.