Решение № 4401 от 12.03.2024, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 630/2023
Вид: Решение № 4401
Подписан: 12.03.2024
Състав: Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
чл. 134, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 4401 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110100630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ............. г. на „....... ЕООД, ЕИК ........., в качеството му на кредитор и процесуален субституент на М. В. Г., ЕГН **********, срещу Л. В. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответницата Л. В. Д. да заплати в полза на М. В. Г. следните суми: 1./ сумата от 75,00 лева – полагаща се на М. В. Г. 1/3 част от арендно възнаграждение за възмездното ползване на ПИ с идентификатор ................... в с. ............. за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда от 24.04.2008 г.; 2./ сумата от 360,00 лева – полагаща се на М. В. Г. 1/3 част от наемното възнаграждение за възмездното ползване на ПИ с идентификатор ................... в с. ............. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя от 16.03.2018 г.

С Определение № 36828/17.10.2023 г., на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК, съдът е конституирал като съищец по делото М. В. Г., ЕГН **********, с оглед обезпечаване на участието в процеса като задължителен необходим другар на ищеца – кредитор.

В сезиращата съда искова молба се твърди, че ищецът „....... ЕООД е кредитор на М.

Г., като съсобственик с притежавана 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота, има право на 1/3 от получаваните за него за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. арендни и наемни възнаграждения в размер, съответен на претендираните суми. Твърди, че гражданските плодове от имота са реализирани 1 единствено от ответницата Л. В. Д. – сестра на М. В. Г. и съсобственик при квота 2/3 от правото на собственост върху имота. Поддържа, че от страна на длъжника му – М. В. Г., не е била предявена претенция против Л. В. Д. за припадащата се част от гражданските плодове за имота, поради което с бездействието длъжникът заплашва удовлетворяването на вземанията на ищеца по горепосочения изпълнителен лист, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящата искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л.

В. Д., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ежегодна е предавала на М. В. Г. припадащата се част от реализираните граждански плодове от съсобствения имот.

В писмено становище от 18.01.2024 г. съищцата М. В. Г. отрича съществуването на свои непогА.и парични вземания срещу Л. В. Д., възникнали във връзка с възмездното ползване на съсобствения им недвижим имот в с. ............. в посочения в исковата молба период. Навежда твърдения, че ежегодно е била изплащана полагащата се част от арендните плащания за процесния имот.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 36848/17.10.2023 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ ищецът „....... ЕООД е кредитор на съищцата М.

В. Г. за вземания по влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 163/2012 г. на ОС – ......... гр. д. № 1797/2014 г. на САС и гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, във връзка с които е издаден изпълнителен лист от 23.12.2016 г. и които към момента на сезиране на съда възлизат на сумата от 46 576,97 лева – видно от Удостоверение изх. № 10527/01.12.2022 г. на ДСИ при РС – ......; 2./ съищцата М. В. Г. и ответницата Л. В. Д. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ................... в с. ............. при квоти: 1/3 идеална част за М. В. Г. и 2/3 идеални части за Л. В. Д.; 3./ по силата на Договор за аренда от 24.04.2008 г. поземлен имот с идентификатор ................... е бил предоставен за временно и възмездно ползване на неучастващо по делото лице за стопанската 2017/2018 г., във връзка с което са реализирани граждански плодове от имота на обща стойност от 225,00 лева, които са били реално получени от ответницата Л. В. Д.; 4./ по силата на Договор за наем на земеделска земя от 16.03.2018 г. поземлен имот с идентификатор ................... е бил предоставен за временно и възмездно ползване на неучастващо по делото лице за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г ., във връзка с което са реализирани граждански плодове от имота на обща стойност от 1 080,00 лева /3 Х 360 лева/, които са били реално получени от ответницата Л. В. Д.. Посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от представените с исковата молба и неоспорени от ответната страна документи, приети като писмени доказателства по делото – в т. ч. изпълнителен лист от 23.12.2016 г. по гр. д. 3 163/2012 г. на ОС – ......... Удостоверение изх. № 10527/01.12.2022 г. за непогА.и задължения по висящо изпълнително дело по описа на съдебно – изпълнителна служба при РС – ......... Договор за аренда от 24.04.2008 г., Договор за наем на земеделска земя от 16.03.2018 г.

В производството пред районната инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Д......... .........а. От показанията на последната се установява, че тя е дъщеря на съищцата М. В. Г. и на лицето, с което управителя на „.......

ЕООД – ......, живее във фактическо съжителство – Христо Петров, както и племенница на ответницата Л. В. Д.. В разказа си пред съда свидетелката посочва, че е известно, че М. В.

Г. и Л. В. Д. са съсобственици по наследство на нива в с. Мърчево от 9 декара, като М. притежава 1/3 от собствеността на нивата, а Л. – останалите 2/3. Заявява, че този имот е отдаван под аренда още от дядо – бащата на М. и Л., като докато последният бил жив /до 2015 г./ той разпределял получените арендни плащания между дъщерите си. След като дядо починал арендата била получавана от Л., но тя предавала на М. полагащата се 1/3 от нея.

По спомени на свидетелката до към 2018 г. арендното възнаграждение възлизало на 25 лева на декар, през стопанската 2018 г. – 2019 г. то нараснало на 40 лева на декар, а през 2022 г. – 2023 г. – на 70 лева на декар. Свидетелката заявява, че лично е ставала свидетел на 2 предаването на припадащата се част от арендните плащания на майка М. от страна на Л., като се е случвало сумите да са отивали и в нейна полза или с оглед на ниския им размер да са послужвали за заплащане на общи семейни вечерии. На свидетелката е известно, че Л. не е предала на М. единствено сумите за 2023 г., тъй като те били получени от „........

Преценявайки показанията на разпитаната свидетелка по вътрешно убеждение, след извършване на съпоставка между тях и събраните писмени доказателства, както и отчитайки непосредствените си впечатления от поведението на свидетелката по време на разпита и при поставянето на въпроси към нея, вкл. съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК и родствените връзки на .......... и страните по делото, съдът е категоричен, че следва да се довери на показанията на свидетелката ...................... тъй като те са последователни, детайлни, житейски логични и добросъвестно дадени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС.

Основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС е обусловена от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1./ съсобственост върху процесния недвижим имот между М. В. Г. и Л. В. Д. при сочените в исковата молба квоти; 2/ сключени Договор за аренда от 24.04.2008 г. и Договор за наем на земеделска земя от 16.03.2018 г. с предмет процесния недвижим имот за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., от които ответницата Л.

В. Д. е извлякла лично за себе си ползи от имота (граждански плодове) и техния размер; 3./ качеството на ищеца на кредитор на М. В. Г.; 4./ установяване, че длъжникът /М. В. Г./ и титуляр на правата, които се защитават с предявените искове, бездейства и не упражнява имуществените си права; 5/ неупражняването на правата на длъжника застрашава удовлетворяването на ищеца, в качеството му на кредитор, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си. Съгласно изричното правило на чл. 154, ал.

1 ГПК тежестта за доказване на посочените обстоятелства е върху ищците.

При позитивното установяване на горните предпоставки в доказателствена тежест на ответницата е да установи по делото, че е предала на съищцата припадащата се част от ползата /получените арендно и наемни възнаграждения/, съразмерно на притежавания от нея дял в съсобствеността.

Както се посочи, с оглед процесуалното поведение на страните, с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ ищецът „....... ЕООД е кредитор на съищцата М. В. Г. за вземания по влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 163/2012 г. на ОС – ......... гр. д. № 1797/2014 г. на САС и гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, във връзка с които е издаден изпълнителен лист от 23.12.2016 г. и които към момента на сезиране на съда възлизат на сумата от 46 576,97 лева – видно от Удостоверение изх. № 10527/01.12.2022 г. на ДСИ при РС – ......; 2./ съищцата М. В. Г. и ответницата Л. В. Д. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ................... в с.

............. при квоти: 1/3 идеална част за М. В. Г. и 2/3 идеални части за Л. В. Д.; 3./ по силата на Договор за аренда от 24.04.2008 г. поземлен имот с идентификатор ................... е бил предоставен за временно и възмездно ползване на неучастващо по делото лице за стопанската 2017/2018 г., във връзка с което са реализирани граждански плодове от имота на обща стойност от 225,00 лева, които са били реално получени от ответницата Л. В. Д.; 4./ по силата на Договор за наем на земеделска земя от 16.03.2018 г. поземлен имот с идентификатор ................... е бил предоставен за временно и възмездно ползване на неучастващо по делото лице за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., във връзка с което са реализирани граждански плодове от имота на обща стойност от 1 080,00 лева /3 Х 360 лева/, които са били реално получени от ответницата Л. В. Д..

Единственият спорен в рамките на настоящото съдебно производство въпрос касае основателността на въведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение на ответната страна за погасяване на процесните вземания чрез плащане преди датата на сезиране на съда.