Определение № 969 от 08.09.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 984/2021
- Вид
- Определение № 969
- Подписан
- 08.09.2021
- В сила
- 08.09.2021
- Състав
- Стефан Илиев, Десислав Любомиров, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969 гр. София , 08.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Стефан Илиев
Калинка Георгиева
Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20211000600984 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Н. К. Н., чрез защитника му адв.А.
Д. М., САК, срещу определение от 23.08.2021г. постановено по ЧНД №2925/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с присъда №48 от 06.03.2014г. постановена по НОХД№52742013г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален „строг" режим. В жалбата се твърди, че съдът не е отчел правилно всички налични данни, от които било видно поправянето на лишения от свобода Н. и не е оценил цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода. От страна на затворническата администрация по делото били представени спорни факти и обстоятелства, които не кореспондирали със същността на случая и представлявали стериотипи относими към всеки подобен случай. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Н. К. Н. е постъпил в затвора на 11.05.2017г. Изтърпял е наказание от две години лишаване от свобода наложено му по НОХД№13333/05г. по описа на СГС, като от 21.01.2019г. изтърпява наложеното му с присъда №48 от 06.03.2014г. постановена по НОХД№52742013г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за 1 срок от 4 години при първоначален „строг" режим, със зачитане и предварително задържане за срок от 7 месеца и 17 дни. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 3 години 2 месеца и 15 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 26 дни, тъй като от работа са му зачетени 5 месеца и 19 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че към момента на постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -65т. При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора същият е имал в по-голямата си част съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, награждаван е. Наказан е дисциплинарно два пъти.
Видно от изготвения доклад Н. е с добър психически статус, контактува избирателно и се е справял добре с възложената му работа като „чистач-район“.
Въззивният съд приема, че през продължителния период на изтърпяване на наказанието осъденият е имал сравнително добро поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Това съобразяване с условията при които се изпълнява наказанието лишаване от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Н. са постигнати целите на наказанието, че същият се е поправил и следва да бъде освободен предсрочно. Размерът на наказанието необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели е определен при постановяване на присъдата.
Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание и затова евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.
Продължителността на наказанието е съответна на тежестта на извършеното престъпление и е съобразена не само с последното, но и с обществената опасност на осъдения като деец.
Неоснователно е твърдението, че първата инстанция е постановила неправилен съдебен акт от материално-правна и процесуално правна гледна точка. Всъщност, съдът е съобразил факта, че от 87 , колкото са били първоначално точките на риска от рецидив, са намалени на 65, но правилно не го е абсолютизирал. Вярно е, че този спад отразява положителната тенденция в поведението на осъдения Н., но не налага извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Видно е, че престоя в затвора е довел до отчетеното снижаване на риска от рецидив, но осъденият си е позволил и поведение дало основание за наказването му по дисциплинарен ред. Не се наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, а поведението му е определено от затворническата администрация като „колебливо“, поради което корекционната работа с 2 него би следвало да продължи. С жалбата се твърди, че затворническата администрация е „интерпретирала пред съда в тенденциозен вид“ някой обстоятелства. Твърди се още, че осъденият е имал изрядно поведение и не бил причинявал усложнения във вътрешния ред и съществуващите правила за поведение. Тези твърдения са неоснователни. Всъщност, аргумента за демонстрирано съобразено с правилата в затвора поведение е в известна степен обективно подкрепен с данните от доклада, но както бе посочено по-горе, по същността си това поведение не се характеризира с изключителност, а е съобразяване с условията при които се изпълнява наказанието лишаване от свобода.
Нормативно е определено при изпълнението на наказанието лишаване от свобода затворническата администрация да има функции, свързани с оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това. Те са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Въпреки изтеклия продължителен период от време, за осъдения са констатирани все още средни нива за риск от рецидив и за вреди към обществото. Това категорично сочи, че не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Осъзнаването на тези ценности зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата са както оценката за риск от рецидив, която въпреки, че е намалена сочи на средни стойности за такъв, така и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Н. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил. Същият, видно от данните в затворническото досие и отразеното в доклада, в значителна степен не приема отговорността и не приема присъдата за справедлива. Осъденият продължава да проявява самооправдателни нагласи и повече формално да декларира мотивация за промяна, като липсва дългосрочно целепоставяне. Налице е неспособност за разрешаване на проблемите и известна импулсивност, при привидно позитивно отношение към корекционновъзпитателния процес, показателно за което е, че е бил наказван по дисциплинарен ред.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК. Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.08.2021г. постановено по ЧНД №2925/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Н. К. Н. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4