Решение № 137 от 09.10.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Харманли, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20255630100781 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „......, обл.Хасково против Община Харманли, ЕИК:......, пл.„......, представлявана от Мария Киркова кмет.

Ищецът твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18- 9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „ГАЛЛИЯТА“, застроен и незастроен, целият с площ от 1838 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.657, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ведно с построената в имота СГРАДА с

ИДЕНТИФИКАТОР ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: вилна сграда - еднофамилна, който имот и сграда придобил по наследство на 29.09.2021г.

Ищецът твърди, че този имот и сградата принадлежали на покойния му 1 чичо, Х.Д.Х б.ж. на гр. Харманли, починал на 21.05.2016г. Покойният му чичо закупил имота през 1989г. от собственик с частен писмен договор, който не могли да опазят от възникналия пожар в местността през 2024г., поради което не можел да го представи като доказателство.

Ищецът посочва, че чичо му сам започнал да строи вилна сграда в имота, въз основа на законно издадено разрешение за строеж №3 от 21.01.1991 г. на Общински народен съвет гр. Харманли, управление архитектура и благоустройство. Вилната сграда била напълно построена през 1992г. Чичо му не бил женен и единствен негов наследник по закон била Д.С НеД.а - майка на чичо му и негова баба. Чичо му владял, ползвал и стопанисвал имота от придобиването му чрез покупка през 1989г. до смъртта си на 21.05.2021г. и владял, ползвал и стопанисвал сградата в имота от построяването й през 1992г. до смъртта си на 21.05.2021 г.

Ищецът твърди, че баба му Д.С Д.а владяла, ползвала и стопанисвала имота и сградата от 21.05.2016г. до смъртта си на 29.09.2021г., видно от Удостоверение за наследници с изх.№410/01.07.2019г. на община Харманли.

Ищецът твърди, че той владеел, ползвал и стопанисвал имота и сградата от 29.09.2021г. и до днес, като имотът и сградата никога не били владени, ползвани и стопанисвани от никой друг, освен от по-горе описаните лица.

Ищецът и роднините му осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот и сграда. Имотът и сградата до сега винаги били обработвани, стопанисвани и поддържани от тях.

Ищецът посочва, че единствено те обработвали и прибирали плодовете от имота, в който имало празно място, в което сеел едногодишни култури и всички подобрения в имота били извършвани от него. Никога не било имало каквито и да било претенции и спорове от трети лица за този имот и сграда.

Имотът не бил одържавяван или отчуждаван и не бил включван в ТКЗС.

Имотът не подлежал и на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание.

Ищецът посочва, че при справка установил, че процесният имот бил записан като собственост на ответника - ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция, че бил собственик на имота, който владеел.

2

С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Харманли, с адрес: град Харманли пл. „...... с БУЛСТАТ ......, представлявана от Мария Иванова Киркова - Кмет, че ищецът е собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „ГАЛЛИЯТА“, застроен и незастроен, целият с площ от 1838 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, е начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8. с номер по предходен план 131.657, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ведно с построената в имота СГРАДА С

ИДЕНТИФИКАТОР ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: вилна сграда - еднофамилна. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли, с който считат иска за допустим, но по съществото си неоснователен. Оспорват, че ищецът бил собственик на процесните имоти и смятали, че правилно и в съответствие с фактическата обстановка в регистрите на АГКК било записано, че Община Харманли е собственик на имота. Оспорват твърденията, че неговият наследодател придобил и владял, вкл. и че строил сграда в имот с идентификатор ***. Оспорват твърдението на ищеца, че процесните имоти били в негово владение от 2021 г. Оспорват твърдението, че имотите изобщо били във владение на ищеца, тъй като същите били собственост на Община Харманли.

Посочват, че следвало да се вземе предвид обстоятелството, че процесният имот представлявал земеделска земя, която била предоставяна за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Съгласно §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 28 от 1992г.), прекратявало се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Самото обстоятелство, че имотът бил включен в земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ било достатъчно да се приеме, че същият бил предоставен за ползване на гражданите, а за да бъде предоставен той бил отнет от някого, съответно 3 бил имот подлежащ на възстановяване на предишните собственици. Това било законова фикция, която следвало да се обори от ищеца и да докажел, че имотът не бил включван в ТКЗС, не бил одържавяван и/или включван в други земеделски кооперации.

В тази връзка, моли съдът да приеме като доказателство по делото Заповед № РД-11-213 от 10.07.2003 г. на Областен управител на област Хасково за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местности „Галлията“, „Айкъра баир“ и „Ташла йолу“, в землище гр. Харманли, ведно с извадка от Регистъра на имотите в кадастрален район 131 към плана на новообразуваните имоти. Видно от извадката от регистъра, имотът нямал вписани бивши собственици и стопанисван от Община Харманли, тъй като нямал установени собственици и/или ползватели към момента на изработване на плана. Съответно по силата на разпоредбите на 3CП33 (ех lege) имотът станал собственост на Община Харманли.

Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Колева поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк.Шаринов моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 307/12.05.2025г., ищецът Н.Д. е наследник на Х.Д.Х починал на 21.05.2016г., като съответно е негов племенник.

Прието като доказателство е Удостоверение за идентичност на УПИ на Община Харманли от 16.05.2025г., съгласно което сграда с идентификатор *** по КК на гр.Харманли е идентична със сградата, за която е издадено разрешение за строеж №3/21.01.1991г., което разрешение за строеж, издадено на наследодателя Х. Х., също е налично по делото.

По делото е приета като доказателство Заповед № РД-11217/28.07.2003г. на Областен Управител на обл.Хасково, ведно с приложения регистър на новообразуваните имоти от 2003г., съгласно която местността 4

„ГАЛЛИЯТА“, землище на гр.Харманли е включена в одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В представения регистър на новообразуваните имоти, процесният имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Галлията“, общ.Харманли, е посочен като собственост на Община Харманли.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Валентина Йорданова П. (майка на ищеца) се установява, че още когато отишла в това семейство 1981г., те вече обработвали това място. После започнали да строят вилата и си плащали данъка. С желание се строяла вилата, за да имало на всички, но по стечение на обстоятелствата синът й останал единствен наследник. Посочва, че имотът бил в местността „Малкоча“, сега „Галлията“. Вилата била около 25-26 кв.м., на един етаж, а лозето около 2 дка. Имотът бил ограден и граничел с общинска земя. От свидетелските показания се установява още, че вилата основно я строил девер й Х. Д., като бившият й съпруг също участвал. Нямало спорове за имота, нямал други наследници освен сина й, който ползвал имота и вилата в момента. Съгласно гласните доказателства имотът бил засегнат от пожар миналата година, като синът й - ищец по делото го разчиствал, като имотът никога не бил включен в ТКЗС или други образования и навремето бил закупен от чичото на ищеца.

От показанията на другия свидетел Иван Г. Г. (без родство) се установява, че процесният имот бил съседен на неговия, намирал се на 30-40 м от неговия имот, в местността „Галията“, като с бащата на ищеца били съученици и навремето поискал да му остави в неговото място път, за да стигал до неговото място и той му отстъпил 2,5м. Св.Г. също потвърждава, че в мястото, което било оградено от чилии, имало построена вила, тя изгоряла, но ищецът я оправил. Съгласно тези гласни доказателства никой друг не е владял техния имот, само баща му и брат му на баща му били редовно там - Генчо и Х., а след тяхната смърт имотът го ползвал Н.. От показанията на св.Г. се установява също, че не е имало спорове за имота, както и че през последните десет години често виждал Н. да идва с колата си, даже с едно момче почистили пътя, който той му отстъпил.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с 5 доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените скици на поземлен имот №15749118-10.05.2025г. на СГКК Хасково и на сграда №15-867222-28.05.2025г. на СГКК Хасково, в които същите са записани като собственост на ищеца.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата му, както и същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност и наследство, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

В случая по несъмнен начин се доказа по делото съгласно Удостоверение за наследници изх.№307/12.05.2025г. на Община Харманли, че ищецът Н.Д. е наследил по право на заместване на баща си Г.Х (починал на 27.06.2019г. – преди наследодателя си Д. Д.а) съгласно чл.10 от ЗН имуществото, останало след смъртта на неговата баба Д. НеД.а, починала на 29.09.2021г. и наследила съгласно чл.6 от ЗН съответно имуществото на сина си и чичо на ищеца Х.Д.Х починал преди нея на 21.05.2016г. В това наследствено имущество безспорно се включва и процесният недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.