Решение № 246 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600031 по описа за 2023 година и за да се произнесе, все предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия З. И. Д., ЕГН **********, чрез защитника му адвокат П. Д. К. от Адвокатска колегия Пловдив срещу Присъда № 260009 / 12.10.2022 година по НОХД № 648 / 2020 година на Районен съд - Карлово, III наказателен състав, с която подсъдимият З. И. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК са му наложени наказания шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и двеста лева глоба, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК със съдебния акт З. И. Д. е осъден и да заплати направените по делото съдебни разноски за вещо лице и пътни за свидетели.

С въззивната жалба се иска Присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК. Твърди се, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Не се иска събирането на нови доказателства.

Срещу въззивната жалба от частния обвинител Р. А. С. постъпва писмено възражение, с което се иска Присъда № 260009 / 12.10.2022 година по НОХД 1

№ 648 / 2020 година да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и справедлива, а жалбата на З. И. Д. да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде осъден подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

С писменото възражение се моли кредитиране и обсъждане на конкретно посочени събрани писмени доказателства и се иска събиране на нови такива, включително назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, недопуснати от Районен съд - Карлово, като се сочи, че това е с цел установяване на фактическата обстановка по делото.

В съдебното заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа въззивната жалба.

Защитникът адвокат П. Д. К. моли жалбата да бъде уважена, като Присъдата на първоинстанционния съд бъде отменена. Сочи, че в мотивите Районният съд изцяло и буквално е възприел обстоятелствата, визирани в Обвинителния акт, без да ги обсъди задълбочено и съобрази със събраните по делото доказателствата. Излага становище за липса на съставомерност в действията на подсъдимия, за липса на деяние, осъществено от З. Д. с цел да лиши частния обвинител от правото му да влезе в апартамента си, защото по делото са налични достатъчно доказателства, от които е видно, че този апартамент на Р. С. няма никаква топла, устройствена връзка с жилището на подсъдимия и се касае за два самостоятелни жилищни обекта, които по приложените скици не са съсобствени, нито е посочено да има врата, от която да се захранва апартаментът на частния обвинител, и да трябва да се минава през имота на подсъдимия. Сочи също, че по делото има доказателства между двата имота отворът да е направен, за да може да обслужва родителите на подсъдимия, живели в апартамента на частния обвинител преди продажбата му, и е имало уговорка помежду им за избиване на стената, за да се влиза и излиза от двора, но след смъртта на родителите на З. Д. и продажбата на процесния апартамент, подсъдимият е възстановил съществуващото правно положение. Защитникът намира още, че, за да е налице и самоуправство, случаят трябва да е немаловажен и да изисква определен противообществен резултат, докато в Обвинителния акт прокурорът се е позовал само на твърдението на частния обвинител, че процесният зазидан отвор е бил вход.

Адвокат П. К. счита също, че не е спазено изискването на ал. 3 от разпоредбата на чл. 323 от НК, като според него, за да е налице самоуправство по ал. 1 на визирания законов текст, следва да съществува предупреждение от съответен държавен орган за извършено нарушение и нарушителят да не е изпълнил това указание, а няма доказателства частният съдебен изпълнител (възложил на Р. С. първия етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот), нито частният обвинител да са поискали от Община Карлово съдействие, да се предизвика комисия, която да установи, че подсъдимият е извършил строителни нарушения на закона и си е превишил правата, като дори прокурорът по време на съдебното 2 следствие не е поискал такова съдействие от Общината. В заключение защитникът прави извод, че ако някой от компетентните органи би искал такава проверка, от Община Карлово е щяла да бъде назначена такава комисия, да се прегледа и да се направи предписание, и ако подсъдимият не възстанови първоначалното фактическо положение, тогава ще е налице съставът на чл. 323, ал. 1 от НК.

Подсъдимият З. И. Д. се присъединява към защитника си; при последна дума заявява, че не е виновен.

Частният обвинител Р. А. С., редовно призован за съдебно заседание, не се явява за лично упражняване правото си на защита. С нарочна молба изразява желание да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, като поддържа възражението си с направените доказателствени искания (оставени без уважение от въззивната инстанция). Иска подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, като сочи, че не са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК и моли Съдът да прецени налице ли са предпоставките за прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК.

Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, за които доводи изтъква, че споделя изцяло в качеството си на представител на публичното обвинение – че в резултат на събраните по делото доказателства е установено трайното фактическо положение, с което посредством неправомерното действие на подсъдимия, в резултат на упражнявано от него предполагаемо право, е изпълнен съставът на престъплението по чл. 323 от НК. Моли Присъдата на Районния съд да бъде потвърдена.

След анализ на материалите, доводите на страните и служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК Съдът намира въззивна жалба за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, макар и не по съображения, изложени в нея.

Констатира се от настоящия въззивен съдебен състав допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената по делото присъда.

Видно от изложението в мотивите на атакуваната присъда, за налагане при условията на чл. 54 от НК на кумулативните наказания лишаване от свобода и глоба, първоинстанционният съд е сметнал, че най-справедливо и за постигане на възпитателно-предупредителната функция на наказанието с оглед личността на подсъдимия е наказанията да бъдат определени при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така е счел, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да е ориентиран поблизо до минималното предвидено в закона наказание (визирайки явно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като специалната норма на чл. 323, ал.

1 от НК не предвижда минимум за това наказание) и е определил размер от 3 шест месеца. Счел е също, че за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода не следва да се търпи ефективно, а изпълнението му може да бъде отложено, като е определил минималния изпитателен срок от три години.

За кумулативно предвиденото наказание глоба първостепенният съд е посочил в мотивите, че най-справедлив и подходящ размер е този от 500 (петстотин) лева. Същевременно, обаче, наложеното с диапозитива на присъдата наказание глоба спрямо подсъдимия, не съответства по размер на този, описан в мотивите на Съда. Видно от Присъда № 260009 / 12.10.2022 година, спрямо подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева. Налице е съществено противоречие между мотивите и диапозитива на присъдата по отношение на това наказание, което пречи да се установи действителната воля на първостепенния съд.

Съгласно Решение № 181 / 30.04.2019 година н. д. № 697 / 2018 година на ВКС, III н. о., при неясни, непълни или противоречиви мотиви, е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение 1. от НПК, като с Решение № 199 / 07.05.2012 година по н. д. № 513 / 2012 година на ВКС, I н. о. също е указано, че съдебната практика не схваща липсата на мотиви само като пълна липса на специално предвидената в закона съобразителна част от съдебния акт, а е достатъчно да липсват и само отделни съображения по основните въпроси или изложените съображения да са съществено непълни (в тази връзка и Решение № 765 / 28.12.1990 година по н. д. № 715 / 1990 година на ВС, I н. о.).

В случая конкретни доводи от първоинстанционния съд за размера на наложените санкции са изложени за наказанието лишаване от свобода, но не и за наказанието глоба, която по разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК не може да е по-малка от 100 лева, а по текста на чл. 323, ал. 1 от НК максимумът й е до 1000 лева. За това по-леко наложено наказание е отразено от Районния съд, че е определено по справедливост в размерът му от 500 лева, но същевременно това становище на съда не намира израз в диспозитива на присъдата, видно от който глобата е наложена в по-нисък размер. Това несъответствие между мотивите и диапозитива на Присъдата оставя волята на първостепенния съд неясна.

С оглед констатираното абсолютно съществено процесуално нарушение, настоящият съдебен състав намира, че не следва да проверява правилността на присъдата в останалата й част.

Липсата на ясно и пълно становище относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и противоречието между мотивите и диспозитива на постановената присъда не позволява да се провери от страна на въззивния съд дали вътрешното убеждение на първостепенния съд относно наказанието е било формирано правилно. Касае се за допуснато абсолютно 4 съществено нарушение на процесуалните правила, което въззивният съд сам не може да отстрани, но същото е отстранимо при ново разглеждане на делото.

Във връзка с горното настоящият въззивен съдебен състав намира, че проверяваният първостепенен съдебен акт е неправилен, поради което на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т.

2 от НПК същият следва да бъде отменен, а делото – да се върне за ново разглеждане на Районен съд - Карлово от друг съдебен състав.

По изложените съображения Окръжен съд - Пловдив, ІV състав РЕШИ:

Отменя Присъда № 260009 / 12.10.2022 година по НОХД № 648 / 2020 година на Районен съд - Карлово, III наказателен състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд -Карлово.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5