Определение № 1263 от 15.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно частно наказателно дело № 20251100601342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

Предмет на въззивна проверка е Определение от 31.01.2025г., постановено по ч.н.д.№ 18299/24 г. по описа на СРС, 130-ти наказателен състав, с което определение е изменено Постановление на СРП от 11.12.24г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 394/2020г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 54954/2019г. на СРП в частта относно прекратителното основание, а именно от такова по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК в основание по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на „Главпроект – 07“ ЕООД с ЕИК 175317880 с управител Ж.М. чрез адв.Жерков.В самата жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, в частност излага се аргумент за необоснованост на атакуваното определение, доколкото в същото не е анализирана възможността за налични доказателства за престъпление, различно от първоначално разследваното такова.Твърди се, че незаконосъобразното квалифициране на установените факти е довело до неправилен извод за липса на престъпление, като съответно правната квалификация е в пряка връзка с продължителността на давностния срок по чл.80 НК. Отправя се искане за отмяна на определението на СРС и постановяване на ново такова, с което да се отмени Постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на СРП с указания по прилагането на материалния закон.

СГС, след като прецени събраните по ДП доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.243 ал.4 НПК преклузивен срок от процесуално легитимирана страна и срещу определение, подлежащо на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за това, че за периода от 17.02.09г. до 10.08.14г. в гр.София противозаконно е присвоена чужда движима вещ в размер на 115 108,26лв., собственост на Главпроект – 07 ЕООД, които се владеели на правно основание – престъпление по чл.206, ал. 1 НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани множество свидетели, назначени са експертизи, изискани са справки и относима към предмета на разследване информация от НАП, КАТ, Агенция по вписванията и др.По ДП няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С Постановление от 09.12.24г. (рег.№ от 11.12.24г.) на наблюдаващия делото прокурор от СРП наказателното производство по ДП № 394/20г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 54954/19г. на СРП, водено за престъпление по чл.

206 ал.1 НК, е прекратено на основание чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, тъй като от събраните доказателства не се установява да е осъществено противоправно деяние, за каквото е водено наказателното производство, като е мотивирана тезата за наличие на гражданско-правни отношения и в допълнение е отразен и фактът на настъпила относителна давност съгл. чл.80 ал.1 т.3 НК.

С оглед на така очертаното процесуално развитие на ДП, настоящият съдебен състав намира, че процесното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно, като правилен и законосъобразен се приема и актът на първостепенния съд.В тези два процесуални документа е мотивирана тезата за настъпила относителна давност и тъй като изложените в тази насока аргументи са напълно правилни и като такива, са споделими и от въззивния съд, то е безпредметно тяхното преповтаряне. Нещо повече – горното обстоятелство и респ. направеният в тази насока правен извод не се оспорва и от самия жалбоподател, видно от изложените в жалбата доводи.

В контекста на горното и само и единствено за изчерпателност на настоящото изложение се подчертава, че в случая наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител, поради което не може да се приеме, че с това процесуално действие е прекъсната обикновената давност срещу конкретен престъпен деец.По ДП не е осъществено процесуално действие сред тези, които са от естество да прекъснат обикновения давностен срок - привличане на обвиняем, разпит на обвиняем, внасяне на ОА в съда срещу конкретно лице.Действието на надлежния орган, което е насочено само към разкриване на извършеното престъпление, но не е предприето за преследване на определено лице, не прекъсва давността за наказателното 2 преследване.Идентични доводи, подкрепени и с конкретна съдебна практика, са правилно отразени и в обжалваното определение.

Изтеклата погасителна давност е абсолютно основание за прекратяване на наказателното производство, независимо от обстоятелството дали по делото е извършено пълно и всестранно разследване, респ. дали е изчерпан потенциалът за попълване на делото с доказателствени източници, относими към предмета на доказване. Пасивността на надлежните органи по отношение на наказателното преследване спрямо конкретно лице или бавността при извършване на процесуалните действия в ДП не са визирани от законодателя за основание, изключващо прилагане института на давност за наказателно преследване или прекъсващо тази давност по см. на чл.81 ал.2 НК.

В отговор на наведените в жалбата възражения и доколкото по мнение на настоящия съдебен състав, правилен се явява и изводът на СРП за липса на извършено престъпление, то се подчертава и следното:

Според защитата, лицето Ж.М., управител и едноличен собственик на капитала на процесното дружество, не се е занимавала с неговата оперативна и ежедневна дейност, като обстоятелството на приемане на ГФО от нейна страна не следва да се отъждествява с „потвърждаване“ на процесните разходи в размер на 115 108,26лв., тъй като тези разходи са известни само и единствено на лицето Д.Б., съуправител на дружеството.Този довод е неоснователен.Видно от събраните доказателства (показания на свидетелите Б., В.И., Хр.А. и З.М., а и от проведена между първите две свидетелки очна ставка), не само лицето Д. Б. е носела в счетоводната къща на ф.Трансконсулт 2007 фактури за осчетоводяване, а такива са носени и от св.З.М. (лично избрал ф. Трансконсулт 2007 за извършване на счетоводна дейност; в тази вр. се отчитат и показанията на св.Я.Б., че в рамките на инкриминирания период именно той и св.М. извършват оперативната дейност относно апортирания сграден фонд), като наред с това и служители на самата счетоводна къща са посещавали дружеството и са вземали фактури за осчетоводяване.Самите вторични счетоводни документи са подавани електронно чрез електронен подпис на св.В.И., въз основа на предоставено й пълномощно от Ж.М..Т.е. липсват конкретни и категорични доказателства, че именно процесните фактури за направени разходи в горепосочения общ размер са носени от Д.Б. и това й действие е съпътствано с дадено указание за осчетоводяване, както и липсват доказателства за реализирани от нея присвоителни действия. Нещо повече – съобразно показанията на свидетелите Ж.М. и З.М., плащанията по част от процесните фактури са извършвани с банкови карти, а ф. Главпроект – 07 ЕООД не притежава такива, респ. паричните средства не произхождат и не са собственост на дружеството; липсва щета за дружеството, независимо от непризнаването на тези направени разходи.

В същото време обаче и независимо от горното следва да се има предвид, че заеманата от Ж.М. длъжност на управител на дружеството и качеството й на едноличен собственик на капитала предопределят и нейните 3 правомощия.М. не е лишена от правото на реално управление на дружеството и ръководство на оперативната му дейност, като съобразно свидетелските показания по делото, никой не я е и възпрепятствал за реализиране на горните действия.Тя притежава пълното право да се запознава подробно с всички счетоводни документи и от направеното от нея признание „имах контролни функции … интересуваше ме финансовият резултат в края на годината“ се извежда обстоятелството, че се е възползвала от това си право и действително в рамките на извършвания контрол се е запознавала с документацията на дружеството, което кореспондира и с показанията на св. Хр.А., че изготвяните от него ГФО не само са приемани от нея, но и предварително са съгласувани.

Също така следва да се имат предвид и показанията на самата св.Ж. М., че именно тя сключва трудов договор със св.Д.Б. и в резултат на това, на последната са вменени задължения „във връзка с отдаване под наем на собствени недвижими имоти“, което напълно кореспондира и с показанията на св.Б. за реално извършвани от нея действия по направа на „ремонти, съгласно изискванията на новите наематели … наемали сме строителни бригади“; респ. последната извършва оперативно ръководство, но само и единствено на горната дейност на Главпроект – 07 ЕООД.

В заключение настоящият съд подчертава, че фактът на прекратяване на наказателното производство за разследваното престъпление по чл.206 ал.1 НК не изключва възможността за разследване на друго престъпление, включая и претендираното с процесната жалба такова по чл.219 НК, което не е от компетентността на СРП.

При така събраната доказателствена информация, правилен се явява и направеният от държавното обвинение извод за прекратяване на наказателното производство, като тук следва да се има предвид, че независимо от посоченото в проверяваното Постановление на СРП прекратително основание по чл.24 ал.1 т.1 НПК, то са изложени и мотиви за изтекла давност. Това последно обстоятелство е прието от СРС за основополагащо в случая и правилно с постановеното определение е изменено прекратителното основание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 31.01.2025, постановено по ч.н.д. № 18299/2024 г. по описа на СРС, 130-ти наказателен състав.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5