Решение № 150 от 21.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500046 по описа за 2022 година

С Решение № 260083 от 06 .07.2021г., постановено по гр.дело № 492 по описа РС- гр. И. за 2020 г. , е отхвърлен предявеният от К. ИЛ. К. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № 0251861703/20.11.2018г. за недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Ц.С.“ № 25.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на К.К. срещу горното решение. Жалбоподателят го счита неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на районния съд, че има качеството на потребител на електроенергия за процесния обект, респ. че между страните по делото съществува облигационно правоотношение.

Поддържа, че съгласно действащите през процесния период общи условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.” Прави извод, че потребителят по договорите за продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативни предпоставки, а именно: да е носител на вещното право на собственост или на ползване върху определен имот; имотът му да е присъединен към електроразпределителната мрежа, както и да ползва електроенергия за домакинството си. Счита, че ответникът не бил доказал наличието на тези предпоставки. Подчертава, че не 1 е носител на вещното право на собственост или на ползване върху процесния имот, което изключвало качеството му на потребител - краен клиент на ответника. Поддържа, че изявление за такова негово качество не се съдържа и в отправената от него до ответника молба. Оспорва правото на ответника да извършва едностранна корекция на сметка с процесната фактура, като поддържа, че такова право не му е било нормативно регламентирано, тъй като към датата на корекцията ПИКЕЕ (отм.) били отменени, с изключение на чл.

48 – 51, но последните регламентирали само предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми, без да засягат начина на установяване на предпоставките за извършване на корекция и самата процедурата по корекция (вкл. компетентен орган, форма и др.), които били уредени в отменената част от ПИКЕЕ (отм.). Прави извод, че действащата част от ПИКЕЕ (отм.) към момента на корекцията не отговаряла на изискванията на чл. 83 от ЗЕ, тъй като единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. При условията на евентуалност сочи, че дори да е имало валидно действащи ПИКЕЕ през процесния период, ответникът не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ да предвиди в общите условия изричен ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични ПИКЕЕ. Позовава се на съдебна практика в горния смисъл. Намира, че щом едностранната корекция се основава на клаузи, съдържащи се в приетите от самия ответник и обвързващи потребителите ОУ, тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, поради което са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Изтъква, че районният съд не бил изследвал, кога е извършена последната проверка на СТИ, предхождаща процесната, а това би имало значение за периода на извършената корекция.

На последно място, оспорва извода на ИРС, че ответно2то дружество не е следвало да доказва негово виновно поведение в качеството му на клиент, довело до некоректно отчитане на потребената електроенергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявения отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемото дружество, което оспорва жалбата. Изразява несъгласие с довода на жалбоподателя, че последният няма качеството на потребител на електроенергия. Позовава се на заявление и жалба от ищеца, в които документи същият се манифестирал именно като потребител на електроенергия за адрес гр. И., ул. „Ц.С.“ № 25. Оспорва извършеното от жалбоподателя тълкуване, че, за да притежава такова качество, той трябвало да бъде задължително титуляр на право на собственост или на ограничено вещно право върху електроснабдения имот. Поддържа, че общите условия имат предвид не вещно право на ползване, облигационно такова. Поддържа, че релевантна облигационна връзка между страните по делото се урежда от чл. 98а и сл. от ЗЕ. Позовава се на становище на КЕВР, съгласно което не е задължително, клиентът да притежава вещни права върху електроснабдения имот, а е достатъчно да го обитава трайно и да купува/потребява електроенергия. Оспорва изводите на жалбоподателя, че през процесния 2 период ПИКЕЕ (отм.) от 2013г. били отменени и не действали. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Сочи, че издадените по законова делегация ПИКЕЕ (отм.) не били нищожни, а отмяната им имала действие само за в бъдеще. Счита, че общите условия на дружеството предвиждат ред за уведомяване на потребителя за корекцията, но и липсата на такъв е по принцип ирелевантна. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че не е изследвано наличието на друга техническа проверка на СТИ през процесния период. Счита, че е доказал това обстоятелство с представен от него документ, както и с отговора на един от въпросите, поставени към вещото лице по СТЕ. Оспорва виждането на жалбоподателя, че едностранна корекция на сметката е допустима само при доказана вина на потребителя. Намира, че отговорността в този случай е обективна (безвиновна). Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не е депозирало отговор.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв. Л. – е постъпило становище, с което поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение. Резюмира основните съображения от жалбата.

Претендира разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд в ъззиваемият „ЧЕЗ Е.Б.“ АД се представлява от юрк. В., който поддържа отговора и оспорва жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение по съображения, изложени в отговора. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд т ретото лице – помагач „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

3

ІІ. По допустимост

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения:

1. Неоснователно жалбоподателят оспорва качеството си на потребител на електроенергия за процесния обект, както и съществуващото между страните по делото облигационно правоотношение. Противно на поддържаното от жалбоподателя, потребителското му качество не се обуславя единствено от това, да е носител на вещното право на собственост или на ползване върху определен имот. Това виждане съответства на разпоредбата на т. 42 от ДР към ЗЕ в предишната й редакция до 17.07.2012 г. (понастоящем – отменена), съгласно която "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. След тази дата и настъпила законодателна промяна в използваната терминология, обаче, съдържанието на това понятие е променено. През процесния период, както и към настоящия момент, Законът за енергетиката използва термините „краен клиент“ и „потребител на енергийни услуги“, като, съгласно § 1, т. 41б, буква „а“ от ДР към ЗЕ, „потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, а съгласно § 1, т. 2а – „к раен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Именно това е страната в материалното правоотношение, която, на основание сделка с някое от останалите лица по чл. 92 от ЗЕ, дължи на последното цената на ползваната електроенергия, без да е необходимо да бъде титуляр на право на собственост или право на ползване върху електроснабдения имот. В случая, според настоящия съдебен състав, релевантното обстоятелство 4 на трайни облигационни отношения между страните във връзка със закупуването на електроенергия от страна на жалбоподателя за обекта на ул. „Ц.С.“ № 25 в гр. И. се доказват от собствените извънсъдебни изявления на жалбоподателя, адресирани до въззиваемия (л. 32 - 33 от ч.гр.д. № 5340/2019г. на Софийския районен съд), като в бланковото заявление той изрично сочи клиентския номер, за който е бил съставен процесния констативен протокол, а в жалбата на два пъти се легитимира като потребител (и то – именно на ответника) по договор за продажба на електроенергия.

2. Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от факта, че не било установено, кога е извършена последната проверка на СТИ, предхождаща процесната, като намира за недоказана предпоставката за извършване на корекция за минал период от 90 дни. По принцип, липсата на проверка на СТИ за такъв (или по- кратък) минал период е отрицателен факт, който не подлежи на пряко доказване. Ако жалбоподателят твърди, че в рамките на тези 90 дни е имало проверка, тя (респ. резултатът от нея) е положителен факт, чието доказване е в тежест на страната, която твърди наличието му (арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК), т.е. на самия жалбоподател. В случая такова твърдение не е изложено и не е доказано, поради което самото навеждане на съмнение, че е възможно да е имало такава проверка, е недостатъчно да обоснове желаните от жалбоподателя изводи, а доводът му в този смисъл е неоснователен.