Решение № 56 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ловеч, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело № 20244300900044 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 409 от КЗ и чл. 380 от КЗ.

Подадена е искова молба № 4145/24.06.2024 г. от Г. С. С., ЕГН ********** и В. И. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. И. А.

И., ЛАК, против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М. М. С. -Г. и П.В. Д. – изп. директори, с цена на иска 240,000.00 лева и посочено правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 409 КЗ и чл. 380 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.Посочват, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.04.2022 г. около 15:17 ч. по път I -4 в района на км 67+450 землището на с. Малиново, обл. Ловеч, реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО“ е причинена смъртта на Г. Н.

Г. с ЕГН ********** - живял от самото си раждане до навършването на ********* годишна възраст при своите баба и дядо по майчна линия, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.Твърдят, че вследствие смъртта на Г. Н. Г. неимуществени вреди търпят неговите баба и дядо - ищците по делото, които отгледали внука си от самото му раждане до навършване на ***годишна възраст. След заминаването на Г. в Р. Г. при майка му, а след това Р. И. при баща му, връзката между него и ищците не била прекъсната. Г. ежедневно търсил по телефона и по социалните мрежи баба си и дядо си, като си споделяли абсолютно всичко. Същите изживяват стрес, 1 потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Излагат, че са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение по 150,000.00 лв. на всеки от ищците с вх. № 4635/13.05.2024 г. като ответникът ги информирал, че въз основа на тяхната претенция е образувана щета № 0000-1000-01-22-7718/21.10.2022 г. На 27.05.2024 г. получили становище от ответниците, че застрахователно - експертната комисия на Дружеството разгледало представените по преписките документи и ги уведомило, че твърдението за емоционална връзка само по себе си не предполага доказано създаване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпени от неговата смърт продължителни болки и страдания.Молят съда да осъди ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120,000.00 лв. (сто и двадесет хиляди лева) на всеки от ищците, претърпени вследствие причиняването на смъртта на Г. Н.

Г. при ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Молят съда върху така определените като обезщетения суми да присъедини и компенсаторна лихва в размер на законната така по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на предявяване на извънсъдебната претенция до застрахователя: 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, представлявана заедно от М. М.-Г. - Изпълнителен директор и П. Д. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г.. Не оспорва следните обстоятелства: механизма на настъпване на произшествието, така като е описан в исковата молба; причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия Г.; виновното и противоправно поведение на водача, чиято отговорност е застрахована при Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД; валидността на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/122000620014, сключена по отношение на л.а. М. с peг. № *******.Оспорва по основание и размер предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че на ищците не се следва обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик – внук, вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото не се твърди най-близките родственици на пострадалият да са били в обтегнати отношения с него или пък такива да не съществуват. Във връзка с предходното, оспорва твърдението за съдържание и проявление на емоционална връзка между ищците и пострадалия Г. Г., както и пострадалия да е бил най-близкия /в общо възприемания смисъл/ човек на ищците.

Посочва, че с Решение на ОС Ловеч № 10/16.02.2024 г. по ТД № 81/2022 г., са уважени, макар и не в пълен размер, искове, предявени от родителите на пострадалия Г. Г.. В рамките на производството по ТД 81/2022 г. било установено, че както бащата на починалия Г., така и неговата майка, въпреки 2 че последните са заминали да търсят препитание и работа в Р. Г., са се грижили за детето си, изпращали са парични средства на бабата и дядото, които са полагали временно грижи за него. Твърди, че въпреки че постоянният му адрес по лична карта е в с. Л., както се твърди в исковата молба, пострадалият, в по-значителната си част от своя живот, де факто не е живял там. Оспорва ищците да имат качество на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да имат материално притезание, основано на собствени права и предвид кръга на лица с право на обезвреда съгласно Постановление №4/68 г. и Постановление №5/69 г. на Пленума на ВС, както и при условията съгласно TP №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага, че от сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищците следва да получат парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките на пострадалия. Изтъква, че ищците не са наследници на пострадалия по права линия, доколкото пострадалият е оставил наследници от първи ред, легитимирани като лица с право на претенция за обезщетение на неимуществени вреди.На следващо място, оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на параграф 96 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, който определя лимит относно претенциите за лица по чл. 493А, ал. 2 от КЗ в размер на 5,000.00 лева. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.Моли съда да отхвърли предявените от В. И.

С. и Г. С. С. искове за причинени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 372 от ГПК няма постъпила допълнителна искова молба.

Ищците, редовно призовани в съдебно заседание, се явяват лично и с адв. И. И. . Посочват, че поддържат исковете и молят да бъдат уважени , тъй като им се следва обезщетение за неимуществени вреди .

Ответникът Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Посочва, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

От представените писмени доказателства, заключенията по съдебномедицинската експертиза, съдебно-автотехническата експертиза, съдебнопсихиатричната експертиза, гласните доказателства, от становището на представителите на страните, съдът установи следните фактически данни:

На 21.04.2022 г. около 15:17 ч. по път - 1-4, км. 67+450, землище на с.

Малиново се е движел водачът на л.а. „М.Б.“ - ******* с per. № ******* с платформено ремарке „У.“ - с ДК № ** **** ** - Л. В. З. и блъснал л. а. „Ф.

Ф.“ с per. № ** **** **, управляван от Г. Н. Г..

3

Съдът извежда механизма на пътно-транспортното произшествие, по съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза, които възприема като подробно мотивирани, обстойно защитени и съобразява изводите си по казуса с тях.Вещите лица са проследили в рамките на своята компетентност представените доказателства и направили професионално обосновани изводи, които съдът съобразява.

Поради смъртта на водачите на леките автомобили, не е постановена присъда в наказателно производство и настоящата инстанция установявафактите по казуса. От констативен протокол №16/14.05.22 г. /л.147 по ДП №172/22 г. на РПУ-МВР-Ловеч-т.1/ и констатациите по съдебнотехническата експертиза е видно, че лек автомобил „М.Б.“ ******* с per. № ******* с платформено ремарке „У.“ с ДК № ** **** ** се е движил по път 14 с посока към гр. Варна със скорост над 90 км/ч. При последователно изпреварване на МПС и прибиране в дясната по посоката си лента на движение и в следствие действия с органите за управление на МПС, водачът на л. а. „М.“ - Л. З. предизвиква самовъзбуждащи се махови движения на ремаркето, описани от вещото лице Н. К. като „trailer shimmy“. При маховите движения двуосното ремарке навлиза в десен банкет, оставяйки характерни следи. Тези движения на ремаркето изваждат л. а. от устойчиво праволинейно движение и рязко го насочват наляво. Лекият автомобил „М.Б.“ ******* внезапно навлиза в лентата за движение за към гр. София, където настъпва удар между него и движещият се в посока гр. София л.а. „Ф. Ф.“. Ударът е челен кос, по-силно изразен в лява част на л. а. „Ф.“ и дясна на л. а. „М.“, вследствие на което л. а. „Ф.“ се връща обратно на посоката си на движение, излиза вляво от платното и се преобръща по таван. Лек автомобил „М.Б.“ продължава по посоката си с променен ъгъл на вектора на скоростта, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, установява се с предна част към платното за движение, перпендикулярно вляво, място описано в протокола за оглед и отбелязано на мащабните скици. Скоростта на движение на л.а. „М.Б.“ е изчислена от вещото лице на 112 км/ч преди удара, а тази на л.а. „Ф. Ф.“ – 89.52 км/ч., като водачът на л.а. марка „Ф. Ф.“ - Г. Г. не е имал никаква възможност да предотврати удара. Според Н. К., скоростта на лекият автомобил „Ф. Ф.“ е в рамките на разрешената и определена от колоната, в която се движел в посока София и не е причина за настъпване на процесното ПТП, докато скоростта на л. а. „М." е била по-висока от максимално разрешената за път от тази категория, както и от тази на автомобилите движещи се в колона пред него. Теглел е ремарке, което изисква от водача известен опит и познаване на качествата и възможностите на теглещия автомобил, както и поведението на композицията.

В резултат между двете превозни средства е настъпила смърт на Г. Н.

Г.,смърт на Н. И. Й. и тежка телесна повреда на Л. В. З., в последствие починал на 26.05.22 г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на ПТП на Г. Н. Г. са причинени: разкъсване на малкия мозък, счупване на основата на черепа, кръв в мозъчните стомахчета, 4 прекъснат гръбначен стълб, многофрагментни счупвания на ребра и излив на кръв в гръдната кухина двустранно, контузия на белия дроб, разкъсване на черния дроб, счупвания на дългите тръбести кости на четирите крайника, а непосредствената причина за смъртта на същия е съчетаната черепно мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до бърза и неминуема смърт. Тези изменения са от травматично естество, дължат се на тъпа травма с голяма сила и отговарят да са получени от твърди повърхности вътре в купето на автомобила или от волан, или арматурно табло. Предвид на това се доказва причинно-следствената връзка между травматичните изменения, довели до летален изход и процесното пътнотранспортно произшествие.

Ответникът не е оспорвал механизма на пътно-транспортното произщшествие и не е правил възражение за съпричиняване от Г.Г..

Л. В. З. е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДП, тъй като се е движел с превишена скорост, несъобразена с конкретните условия и пътен участък, без да прецени обстоятелствата и невъзможността да предприеме спиране при предвидимо препятствие. Нарушени са и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДП, тъй като водачът на лек автомобил„М.Б.“ ******* при навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по нея.