Решение № 3328 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330105203 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба К. Т. Г. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване за недействителна на клауза за такса за експресно разглеждане на документи, обективирана в чл.1, ал.3 от договор за кредит № ******** от ********* г., поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие със закона.

Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № ******** от ********* г., по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 700 лева, платима на една месечна вноска. В чл.1, ал.3 от договора била уговорена такса за експресно разглеждане във фиксиран размер от 317.90 лева. Счита, че така уговорената клауза е недействителна, поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със закона чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Претендира разноски

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3, пр.2 и пр.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже твърдението си за недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане. Ответникът с л е д в а да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № ******** от ********* г, и валидно възникнала клауза за такса за експресно разглеждане.

С определение от 06.06.2023 г., като безспорно между страните е отделено, че са 1 сключили договор за паричен заем № ******** от ********* г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в договора ГПР.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане противоречие с добрите нрави.

В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 317.90 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 317.90 лева, който е по-голям от размера на възнаграждението, което кредитора получава за отпуснатия кредит. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Предвид изложеното искът ще бъде уважен.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат ищеца.

Ищецът по първоначалния иск доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса, която ще му се присъди изцяло.

2

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.15/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 400 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията, ще се присъди в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на документ, обективирана в чл.1, ал.3 от договор за кредит № ******** от ********* г. , сключен между К. Т. Г. , ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, пр. Д. С. Д. - **** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Т. Г. , ЕГН ********** , с адрес:

*****************************************, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, пр. Д. С. Д. - **** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3