Определение № 30958 от 26.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16577/2026
- Вид
- Определение № 30958
- Подписан
- 26.08.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30958 гр. София, 26.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВ.А М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110116577 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. П. В. срещу „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с която са предявени главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7053569841 от 05.03.2024 г., евентуално искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите от договора - чл. 7.1, с която се задължава потребителят да плаща застрахователна премия, както и клаузите, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,09 % и ГПР в размер на 49,65 %, поради противоречие със ЗПК, и съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 евро (1 955,83 лв.), като частичен иск от 2 532,93 евро (4 954 лв.) – заплатена над чистата стойност по договора за кредит главница.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит № 7053569841 от 05.03.2024 г., по силата на който е получила за лични нужди кредит в размер на 7 500 лв., страните са уговорили връщането му на 36 месечни погасителни вноски, със срок на договора - до 05.03.2027 г., при ГПР в размер на 49,65 % и ГЛП в размер на 41,09 %.
Към посочената сума била включена и сумата в размер на 2 330,63 лв. - застраховка по предлаганите от кредитора застраховки по програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като по този начин общата дължима за връщане сума нараснала на 17 252,03 лв., дължима на равни месечни вноски за периода на кредита по 479,22 лв. всяка. Сочи, че към момента е погасявала редовно дължимите по договора суми. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на предписаната в закона форма – чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че застрахователната премия е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, а с невключването й се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не е посочен размерът на дължимия лихвен процент на ден. Сочи, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Ищцата твърди, че е заплатила сумата в размер на 12 454 лв., която надхвърля чистата стойност на кредита с 4 954 лв. (2 532,93 евро) и която сума се явява платена при начална липса на основание. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на твърдените от ищцата пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит. Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на договора за 1 кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителна услуга.
Твърди, че в чл. 9.3 от договора изрично е предвидено, че лихвеният процент на ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент по чл. 9.1, твърди и че в договора са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Счита, че избраният застрахователен продукт не представлява задължително условие за получаването на процесния кредит или за получаването му при предложените условия. Ищцата сама е избрала да се присъедини към застрахователната програма, за което е подписала декларация.
Твърди, че срещу сумата от 2 330,63 лв. на ищцата е предоставена реална допълнителна услуга по застрахователното правоотношение, а освен това общите условия уреждат самостоятелни права на застрахованото лице при пълно предсрочно погасяване на кредита.
Сочи, че посоченият в договора размер на ГПР е съобразен с ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, счита и че уговорената възнаградителна лихва не почива на нищожна договорна клауза. Оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила по процесния договор за кредит сумата от 12 454 лв., с доводи, че по счетоводна справка общо заплатената сума е в размер на 11 237,20 лв. Оспорва иска по чл. 55 ЗЗД с твърдения, че сумата е платена на валидно правно основание, тъй като договорът за потребителски кредит не е недействителен, евентуално оспорва размера на вземането. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договор за кредит № 7053569841 от 05.03.2024 г., евентуално за прогласяване нищожността на процесните договорни клаузи, предвиждащи заплащането на застрахователна премия, ГЛП в размер на 41,09 % и ГПР в размер на 49,65 %, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на договор за кредит № 7053569841 от 05.03.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание; че договорът противоречи на чл.
10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл.
22 ЗПК; твърдяното противоречие на закона – ЗПК на оспорените договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатила сумата в размер на 1 000 евро (1 955,83 лв.) по процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на процесната сума.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен описаният договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че уговорената сума в размер на 7 500 лв. е усвоена от ищцата.
По доказателствата:
Представените от ищцата писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от страните въпроси е основателно и следва да бъде уважено.
Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).
Съдът намира, че на ищцата следва да се дадат указания да посочи ясно на кои конкретни разпоредби на ЗПК противоречат оспорените договорни клаузи по евентуално предявените установителни искове, като за процесуална икономия и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Д. П. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи ясно на кои конкретни разпоредби на ЗПК противоречат оспорените договорни клаузи по евентуално предявените установителни искове - чл. 7.1 и клаузите, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,09 % и ГПР в размер на 49,65 %, като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба по евентуалните искове ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, при депозит в размер на 240 евро, вносим както следва: от ищцата в размер на 140 евро и от ответника в размер на 100 евро, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б. която да се уведоми за възложената експертиза и да се призове за насроченото открито съдебно заседание, след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3