Определение № 694 от 18.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Ловеч, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500505 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 9064/13.08.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Екатерина Спасова Костадинова, срещу Разпореждане № 2014/06.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 1375/2024 г. на Районен съд – Ловеч в частта, в която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. М. П. за вземания за непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 19.95 лева, дължимо за периода от 15.06.2019 г. до 20.08.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост и законна лихва в размер на 297.39 лева, дължима от 20.08.2019 г.

– датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г.

Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като цитира съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Твърди, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение. Сочи, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задълженията като основание и размер на разбираем и 1 достъпен език, като кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че в договора за кредит е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В него ясно са посочени ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

По отношение на законната лихва излага, че в българското действащо право, присъждането й е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи държавна такса. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва, чийто размер подлежи на установяване в изпълнителното производство. Счита, че изложеното е приложимо и в заповедното производство, доколкото в обратния смисъл липсват законови разпоредби.

Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането на ЛРС в обжалваната част за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П. М. П., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение тези вземания на „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 1375/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. М. П., ЕГН **********, за следните суми: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 327.02 лв., непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 19.95 лв. за периода 15.06.2019 г. до 20.08.2019 г., непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 236.85 лв., непогасени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 0.00 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 200.00 лв., начислени на 2

20.08.2019 г., лихва за забава от 16.05.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 20.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост в размер на 8.23 лв., законна лихва в размер на 297.39 лв., дължима от 20.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски за ДТ в размер на 25.00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. и 80.00 лв. за подготовка на документи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30035864684/22.03.2019 г. за срок от 7 месеца с месечни вноски в размер на 110.35 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, според които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 19.95 лева за периода от 15.06.2019 г. до 20.08.2019 г.

Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № 30035864684 е закупил и пакет от допълнителни услуги, по силата на който П. М. П. е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, преди клиентите без закупен такъв пакет, като за целия срок на договора му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка вноска. Излага, че П. М. П. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава. Кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Поради това за периода от 30.05.2019 г. до 20.08.2019 г. са начислени суми за обезщетяване на разходите, направени от заявителя за извънсъдебно събиране на вземането си в остатъчен размер на 0 лева. В резултат на по-голяма забава при плащанията на погасителните вноски, на 20.08.2019 г. (изпадане в забава по-голяма от 90 календарни дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 200 лева.

С Разпореждане № 2014/06.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 1375/2024 г., РС – Ловеч е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу длъжника П. М. П., ЕГН ********** и издал заповед за изпълнение за следните суми: 327.02 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението – 30.07.2024 г. до изплащане на вземането и направените съдебни разноски съразмерно на уважения размер или сумата 31.52 лева, а заявлението до пълния претендиран размер на сумата 1089.44 лв. и до пълния претендиран размер на разноските отхвърлил.

В мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че така заявените допълнителни услуги са предоставени във връзка и единствено само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и 3 управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК. Същите водят до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, обосновават противоречие с нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП и представляват нищожни клаузи. По отношение на претендираните такси, съдът е счел, че те са в противоречие на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отхвърлил е заявлението за двата вида лихви поради неяснота върху какъв размер на главницата са начислени и включват ли вноската по ДДУ.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

При постановяване на обжалваното разпореждане, районният съд е следвало да съобрази, че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД не е посочил размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, как е формиран ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да посочи размера на погасителната вноска и кои вземания са погасени с нея.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.

Констатираните в случая неравноправни клаузи, касаещи възнаграждение за закупените допълнителни услуги, както и разходи и такси 4 за извънсъдебно събиране на задължението в общ размер на 200.00 лв., включването им в размера на претендираните вземания и некоректното определяне на размера на ГПР, който ще надхвърли установения законов минимум от 50% води до извод, че договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона и добрите нрави, какъвто извод е направен от ЛРС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Неравноправността на тези клаузи и липсата на уточнения от страна на заявителя води до невъзможност в това производство, което е едностранно и формално, съдът да определи размера на претендираните вземания, вкл. за обжалваните и претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 19.95 лв. и 8.23 лв. лихва за забава. Единственото в хипотезата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и други разходи за кредита. Този извод е направен от районния съд и се споделя изцяло от въззивната инстанция.