Решение № 4073 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4073 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100506155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20225268 от 23.12.2021 г. по гр.д. № 16241/2019 г.

Софийски районен съд, 24 състав: Признал за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, че И. Т. Я., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 752.57 лв. – главница за потребена ТЕ за периода от м. 01.2015 г. – м. 04.2017 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „****, с аб. № 147619, както и 57.53 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.

01.2015 г. – м. 04.2017 г., и лихва в размер на 12.38 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението в съда на 23.02.2018 г. до окончателното плащане, за които суми в производството по ч.гр.д. № 12601/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер като погасени по давност; Отхвърлил изцяло като неоснователен иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване 1 дължимостта на сумата от 263.52 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 08.02.2018 г. Съобразно изхода на спора и правилата на чл.

78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските за заповедното и за исковото производство. Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата И. Т. Я., която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Между страните за процесния период не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, тъй като не се доказало, че ОУ от 2008 г. и от 2014 г. са публикувани. Поради липсата на сключен такъв договор, недоказана била и присъдената сума за дялово разпределение. Освен това нямало доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение. Съдът не обсъдил направеното оспорване на отчетените стойности за потребена вода и не се произнесъл по неоспорения факт, че на 02.11.2016 г. в имота били поставени пломби на двата водомера, като от контролния лист ясно се виждали показанията на двата уреда, а в представената фактура от 18.10.2014 г. за абонатен № 4044022 данните от показанията на двата уреда били завишени. От друга страна не били взети предвид отчетите на поставените на 08.11.2012 г. дистанционни уреди за отчет. На 07.11.2016 г., след смяната на водомерите в имота показанията на новия отчет били 0 куб. м. Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване претенцията си, като съдът дал необоснована тежест на непълните и оспорената експертизи, изготвени единствено на база документите, представени от ищеца. В тежест на ищеца било да докаже факта на неосигурения достъп от ответницата, което не било направено. Не било доказано и че през процесния период сумата, начислена за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, съответства на обема на действително доставена и потребена такава. Вещото лице от СТЕ не установило по какъв начин са определени количествата за ТЕ от сградна инсталация и каква методика е използвана. Липсвал официален документ, който да установи обема на имота, както и липсвали ясни данни за пълния отопляем обем на сградата. Не бил изследван и въпросът дали ищцовото дружество е разпределяло нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи. Поради това моли съда да 2 отмени решението в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и са допустими. Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при 3 условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото не е било спорно, а и от приетия и неоспорен нотариален акт № 32/1992 г. се установява, че от 27.11.1992 г. ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, като не се твърди същата да е отчуждила имота. Доводът в жалбата, че между страните в процесния период не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, тъй като не се доказало ОУ от 2008 г. и от 2014 г. да са публикувани, е преклудиран и не следва да се обсъжда от въззивния съд. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на облигационно правоотношение с ищеца само с твърдения, че имотът не е ползван в процесния период, не е доставяна топлинна енергия и не е заявявано искане за такава доставка от ответницата – факти, които са неотносими за възникване на облигационното правоотношение. Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че одобряването от КЕВР и публикуването по предвидения в ЗЕ ред на относимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила на 12.08.2016 г., освен че е ноторно известен за региона на гр.

София факт, е и служебно известен за съда предвид хилядите дела, образувани за събиране вземания на ищеца срещу неизправни длъжници.

4

Ето защо по делото е установено, че в процесния период между страните е съществувало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период са се регулирали от ЗЕ и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (сега отменена, но в сила към процесния период).

Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява: Процесният бл. 302 е високоетажен и топлозахранването на вх. А е двузоново, осъществява се от две АС – по една за всяка долна и горна зона, като на всяка АС има монтиран общ топломер.

Общите топломери са преминавали през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства“. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно по електронен път данни на общите топломери в Приложение № 1 към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и съобразно техническите характеристики на абонатната станция, като вещото лице е извършило проверка при която е установило, че същите са отчислявани в 5 съответствие с предвиденото в нормативната уредба.

В процесния период в апартамент № 13 е имало 2 бр. отоплителни тела с монтирани два топлоразпределителя с радиоотчет. В жилището има и щранг – лира без техническа възможност за монтиране на средство за измерване.

При изслушване на заключението вещото лице е посочило, че ТЕ за отопление на имота е начислявана въз основа на извършвания дистанционен отчет, за щранг лирата – по предвидения в методиката към Наредба № 16-334 ред – екстраполация по максимален специфичен разход на сградата; Сумите за ТЕ за БГВ са начислявани - за първия отчетен период 2014/2015 г. по консумация от предходен отчет, а за отчетни периоди 2015/2016 г. и 2016/2017 г. – на база един потребител, съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет, за което на вещото лице са предоставени протоколи за неосигурен достъп от третото лице помагач. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 105 куб. м, съгласно предоставения на вещото лице акт за разпределение на кубатурата в процесната сграда. Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действалата в периода нормативна уредба.