Решение № 13 от 31.03.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Гълъбово, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Х. Ангелов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно дело № 20225550200155 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-003085 от 14.09.2022г. на К.И.М. Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „Брикел“ ЕАДгр.Гълъбово, на основание чл.413, ал.2 от Кодекс на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.195 от Наредба №7 от 23 Септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В жалбата си и в с.з. жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от 1 компетентен орган – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

В случая административно наказващият орган е посочил, че дружеството е нарушило чл.195 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

(„Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него“).

Дружеството е подведено под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл. 413, ал.2 от КТ. („Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“).

Санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 КТ регламентира бланкетен административно наказателен състав, доколкото в нея не са описани конкретните задължения на работодателя, чието неизпълнение се явява основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност.

Наказващият орган е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.195 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. /НМИЗБУТРМИРО/, според която, работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него.

Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд съгласно нормата на чл.275, ал.1 от КТ: „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“. За неизпълнение на това, именно, задължение, се носи административно наказателна отговорност, съгласно санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ.

При така изложените факти, нарушението, което може да бъде вменено на работодателя е неспазване на задължението по чл.275, ал.1 КТ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с посочените в Наредба № 7/1999г., критерии при използване на определено работно оборудване.

В настоящия случай, обаче, на дружеството – работодател е вменено с АУАН не неизпълнение на задължението по чл.275, ал.1 от КТ, за което на основание чл.413, ал.2 от КТ да бъде санкционирано, а му е вменено неизпълнение на задължението „Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него /в случая дренажните кондензни тръби, отвеждащи подгрятата пара извън сградата на кондензното отделение не са осигурени срещу изтичане на течности и пари в следствие амортизацията на материала от който са изработени“, съгласно изисквания на Наредба № 7/1999г.

Казано иначе, в АУАН и НП не е отразено, че дружеството не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, /нарушение на чл.275, ал.1 КТ/, а същевременно, дружеството е санкционирано на основание чл.413, ал.2 КТ - за неизпълнение задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни 2 условия на труд.

Ето защо съдът прецени, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като административно наказателното обвинение е непълно от юридическа страна до такава степен, че жалбоподателят да може да го разбере в неговата цялост, за да организира адекватно защитата си. Това е така, защото разпоредбата на чл.195 от НМИЗБУТРМИРО е бланкетна по характер и само описва основните критериите на които следва да работното оборудване, за да предпазва работещите от рискове. В случая не е изрично посочена разпоредбата, предвиждаща изискване и респективно задължение за работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо е налице несъответствие между описаните в санкционния акт факти и нарушената правна норма, което опорочава издаденото НП и е абсолютно основание за отмяната му.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на процесуалния (формалния) характер на основанието за отмяната му, разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-003085 от 14.09.2022г. на К.И.М. Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „Брикел“ ЕАДгр.Гълъбово, на основание чл.413, ал.2 от Кодекс на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.195 от Наредба № 7 от 23 Септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

3