Решение № 78 от 15.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. С.

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000656 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на П. П.

П. от гр.София, трето лице помагач на ответника ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 78 от 24.03.2021г. по търг.дело № 903/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М.Г. К от гр.Варна сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от причинената смърт на нейния син С Е Д от ПТП на 22.06.2018г., допуснато по вина на П. П. П., признат за виновен с влязла в сила присъда № 33 от 15.06.2020г., постановена по нохд № 177/20г. по описа на ВОС и при наличие на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „Ситроен – Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва и по насрещна въззивна жалба на М. Г. К. от гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за 1 неимуществени вреди от смъртта на сина и С, за разликата над 120 000лв. до претендираните с исковата молба 200 000лв.

В жалбата на П. П. П. се твърди че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Твърди че от съда са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на задачи на съдебно-автотехническата експертиза, поискани от него в съдебното заседание на 25.01.2020г., сред които и въпросът за определяне на скоростта на движение на лекия автомобил и оттам да се определи опасната зона на автомобила и поведението на участниците в ПТП, а не на база приетата от наказателния съд скорост на движение. Твърди че с игнориране на част от поставените от третото лице – помагач въпроси към САТЕ механизмът на ПТП е останал недоизяснен, а защитата му възпрепятствана. Твърди че така е останал неизследван въпроса за предотвратимостта на ПТП от пострадалия в качеството му на участник в движението, грубо нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП.

Твърди че не е изследвана и скоростта, с която са се движили велосипедистите, а приетата от експерта скорост 15 км/ч е минималната скорост на движение на велосипед, което е в противоречие със събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Пантелеева, че велосипедистите са изскочили внезапно на платното на движение, перпендикулярно на движещия се лек автомобил без да се оглеждат.

Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняването. Твърди че съдът не е съобразил, че в случая не се касае за пешеходец, а за велосипедист, който е пълноправен участник в движението и по същия начин като водача на лекия автомобил е длъжен да спазва всички разпоредби на ЗДвП, чиито нарушения не са изяснени по делото. Твърди че поведението на пострадалия може да се определи като внезапна опасност, тъй като управлявайки велосипед със скорост е предприел на неразрешено място перпендикулярно пресичане на платното на един от най-натоварените булеварди „В.Левски“, който е с четири ленти на движение. Поради което и твърди че приносът на пострадалия е изключително значителен и надхвърля определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване.

Оспорва приетия от съда справедлив размер на обезщетението за 2 неимуществени вреди в размер на 200 000лв., като твърди че размерът е завишен.

Твърди че съдът не е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК по отношение на гласните доказателства на свидетелката П. Твърди че изслушаната съдебно-психологическа експертиза е била оспорена от него с основно възражение, че вещото лице не е осъществило пряк контакт с ищцата, а я е освидетелствал само чрез осъществена видео връзка чрез „Вайбър“, което твърди че е в нарушение на чл.27 ал.2 от Наредба № 7 от 26.10.2011г. за условията и реда на извършване на съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебнопсихологическите експертизи. Твърди че съдът при определяне на размера на обезщетението не е взел предвид констатациите на вещото лице относно дадената личностна характеристика на ищцата, а именно че се касае за личност, която е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна, емоционално реагираща и предразположена към стрес. Излага че именно тази характеристика дава и отговор на въпросите защо ищцата преживява по-висока тревожност, отколкото депресивност и емоционалното и състояние се определя като устойчиво и се е превърнало в емоционален навик.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде определен по-нисък размер на обезщетението и приет по-висок процент на съпричиняване.

Въззиваемата страна по тази жалба М. Г. К. от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от третото лице помагач на застрахователя част.

В насрещната въззивна жалба на М. Г. К. от гр.Варна се твърди че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва приетото от първоинстанционния съд съпричиняване. Оспорва извода на съда, че велосипедиста отнема предимството на автомобила, тъй като бил в бус лентата. Твърди че по никакъв начин велосипедистът не е създал опасност за водача П., тъй като не е навлязъл в неговата лента за 3 движение. Твърди че е налице неправомерно навлизане в бус лентата от страна на водача П., с което се е стигнало до удар с велосипедиста. Твърди че причината за навлизане в бус лентата е управлението на МПС със скорост 83.76 км/ч при ограничение 50 км/ч и за да не се блъсне в движещ се пред него автомобил е навлязъл в бус лентата, където става удара. Твърди че ако скоростта на водача е била съобразена с градските условия и е била в рамките на 50 км/ч за него нямаше да възникне опасност от удар в движещия се пред него автомобил, което да го накара да навлезе в бус лентата, където се е намирал велосипедиста.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което предявеният от нея иск за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Третото лице помагач на застрахователя П. П. П. от гр.София в депозиран в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на К. и моли съда да я остави без уважение.

Въззивникът М. Г. К. в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата на третото лице – помагач на застрахователя.

Въззивникът П. П. П., трето лице помагач на застрахователя, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като отхвърли иска, евентуално да намали размера на обезщетението. Изразява становище за неоснователност на насрещната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата на К. и моли съда да потвърди решението в обжалваната от нея част. Поддържа жалбата на своя помагач и моли съда да отмени решението в обжалваната от него част. Претендира направените по делото разноски.

4

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл432 от КЗ и чл.497 от КЗ от М. Г. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син С Е Д при пътно-транспортно произшествие на 22.06.2018г., причинено виновно от П. П. П. при управление на лек автомобил с рег.№ СТ 2368 РА, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

С влязла в сила присъда по НОХД № 177/20г. въззивникът П. е признат за виновен в това, че на 22.06.20218г. при управлението на лек автомобил „Ситроен – Саксо“ с рег.№ СТ 2368 РА, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на С Е Д, починал на 27.06.2018г.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от П. вреди при управлението на лекия автомобил.

Не е спорно че ищцата е наследник по закон – майка на починалия Д.

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката М П П, майка на ищцата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелката въззивният съд приема за установено, че починалият С Д и неговата майка са били изключително близки. От седемгодишната му възраст баща му ги е напуснал и са заживяли двамата в Лондон. Връзката между майка и син е била изключително силна, синът е бил всичко, което тя е имала.

Животът им в чужбина е бил труден и майката е преминала през много 5 изпитания за да го издържа и да може да осигури на детето си добър живот.

След загубата му животът на К. е изпразнен от съдържание и и е много трудно да продължи да живее.

От заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивния съд изцяло, към настоящия момент у К. са налични психологични маркери за капсулираните стресови разстройства. Загубата на нейния син е оказала траен ефект върху емоционалното и социалното функциониране. Към момента не е преминала през етапите на загуба и скръб, а характерът на събитието е възприет като сериозно травматичен, което се е превърнало в устойчиво емоционално състояние и често и силно преживяване на емоция. Състоянието и към момента е постоянна и непреодолима скръб. Характерни черти са изключителна социална изолация, подчертана интровертна нагласа, споделят се суицидни нагласи.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Симеон Драгиев е починал малко преди да навърши 19г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 22.06.2089г., несъвместими със живота.

Към момента на смъртта на сина си въззивницата К. е била на 38г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че починалият и неговата майка са живели заедно и сами в чужбина, били са изключително близки. Синът и С е бил смисълът и всичко в живота на майката. Смъртта му е причинила на К. морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене, като и по настоящем постоянната и непреодолима скръб е нейно емоционално състояние, налице е изключителна социална изолация. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в 6 страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от М. Г. К. неимуществени вреди от смъртта на неговия син е в размер на сумата 180 000лв.