Решение № 11308 от 09.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47980/2025
- Вид
- Решение № 11308
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11308 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110147980 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца Н. С. М., ЕГН *************, срещу ответника Е.
С. Я., ЕГН **********, иск с правно основаниe чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 997 евро/ 1950 лв./, представляваща подлежащ на връщане депозит по Договор за наем от 01.08.2025 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.10.2025 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът Н. С. М., ЕГН *************, твърди, че на 01.08.2025 г. между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответникът й е отдал за временно и възмездно ползване Апартамент № 5, находящ се в *************************************************, за срок от една година и уговорена месечна цена в размер на 1300 лв., платими по банкова сметка на наемодателя. Съгласно чл. 22 от договора в деня на подписването му ищецът се задължил да предостави депозит в размер на 1950 лв. като обезпечение за изпълнението всичките задължения по договора.
Страните уговорили, че наемодателят има право да задържи изцяло или частично депозита за покриване на вреди, причинени от неизпълнението на задължения от наемателя, вкл., но не само за неплатени сметки, щети по имота, забавено освобождаване и др. Съгласно постигнати уговорки в договора, освобождаването на имота се извършва в 5 дневен срок след прекратяване на договора. Твърди, че депозитната сума била преведена на ответника по банков път. Сочи, че на 10.08.2025 г. ответникът е изпратил електронно писмо до ищеца, в което е посочил, че последният нарушава задължението за добросъвестно изпълнение на договора съгласно чл. 8 и чл.
20 ЗЗД, без да е налице основание за това. С имейл от 14.08.2025 г. ответникът 1 е уведомил ищеца, че счита договора за развален, като е отказал да възстанови внесения от ищеца депозит. От своя страна, ищецът е изпратил имейл до ответника, съдържащо уточнение, че на 15.08.2025 г., заедно с другия обитател на отдаденото под наем жилище, ще очаква ответника на място за провеждане на оглед и изготвяне на приемо-предавателен протокол за връщане на имота. Поддържа се, че преди да освободи жилището, ищецът е заплатил в срока по чл. 3, ал. 2 от договора пълната месечна наемна цена за м. август, 2025 г. в размер на 1300 лв., както и всички дължими режийни разходи за м. август, 2025 г. Към настоящия момент депозитната сума не е възстановена от ответника. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. Я., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Оспорва твърденията на ищеца за упражнен психически тормоз от страна на ответника, респ. – наличието на противоправно поведение. Оспорва да е възпрепятствала ищеца да ползва наетия имот. Не оспорва, че процесният договор е бил прекратен. Счита договорът за прекратен по вина на ищеца, поради което не дължи връщане на заплатения депозит по него. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 01.08.2025 г. между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответникът е отдал за временно и възмездно ползване Апартамент № 5, находящ се в *************************************************, за срок от една година при уговорена месечна цена в размер на 1300 лв., платими по банкова сметка на наемодателя. Съгласно чл. 22 от договора ищецът е предоставил депозит на ответника по банков път в размер на 1950 лв. като обезпечение за изпълнението всичките задължения по договора. Имотът бил върнат от ищеца на ответника на 15.08.2025 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Установява се от договор за наем от 01.08.2025 г., че между Е. Я. като наемодател и Н. С. М. като наемател е сключен договор за наем на апартамент № 5 , находящ се в **************************************************.
Съгласно чл. 22 от договора в деня на подписване на договора , наемателят се задължава да предостави на наемодателя депозит в размер на 1950 лева, който служи за обезпечение на всички задължения на наемателя по договора.
Депозитът остава у наемодателя за целия срок на действие на договора и подлежи на освобождаване при прекратяването му, при условие, че наемателят е изпълнил всичките си договорни задължения. Наемодателят има право да задържи изцяло или частично депозита за покриване на вреди, причинени от неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, включително , но не само неплатени сметки , щети по имота, забавено 2 освобождаване.
По делото е безспорно, че депозитът в размер на 1950 лева е заплатен, както следва 650 лева на 13.07.2025 г. съгласно извлечение от вътрешнобанков трансфер и сумата от 1300 лв. на 15.07.2025 г. с платежно нареждане по банков път. Със същото платежно нареждане е заплатен и наемът за целия м.
08.2025 г. , като остава и сума от 67 лева.
Установява се от неоспорена по съдържание комуникация между страните чрез приложението „Вайбър“, както и от разпита на свидетеля Я. съпруг на ответника и свидетеля Ц., живеещ на съпружески начала с ищцата, които съдът кредитира като логични, последователни и допълващи се от събрания по делото доказателствен материал, че при случайна среща в магазин „Фантастико“ на 10.08.2025 г., ищцата не поздравила ответника.
Между страните започнала кореспонденция за установяване на причините за липсата на поздрав от наемателя, доколкото наемодателят била недоволна от обективно заявения начин на комуникация и използван неуважителен тон и приела, че поведението на наемателя не отговоря на изискванията за добросъвестност. В резултат от това наемодателят изискал писмено извинение за заявен отказ от комуникация и използван тон на 10.08.2025 г., писмено потвърждение, че занапред кореспонденцията по договора ще се води директно и единствено между страните по договора, при неизпълнение на горепосочените изисквания предупредил наемателя , че ще счита поведението на наемателя за виновно неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и ще пристъпи към разваляне на договора. С писмо от 12.08.2025 г., наемодателя припомнил на наемателя, че срокът от 10.08.2025 г., който е поставила на наемателя за извинение изтича на 13.08.2025 г., като в допълнение заявила, че при неизпълнение на горното, без ново предупреждение, ще пристъпи към разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, предявяване на искове за клевета и за обезщетение по чл. 45 ЗЗД и нотариална покана за прекратяване на договора. С писмо от 14.08.2025 г. от ищеца, същият заявява, че доколкото е изтекъл срока, определен от наемодателя до 13.08.2025 г., приема, че към 14.08.2025 г. наемодателят е пристъпил към разваляне на договора, поради което дължи да освободи имота и моли да бъде определен ден и час за подписване на приемо-предавателен протокол и връщане на ключ и чипове.
Със същото писмо отправя искане за възстановяване на платения депозит. С писмо от 14.08.2025 г., ответникът уведомява, че доколкото крайният срок за поднасяне на извинения е изтекъл, счита договорът за развален по вина на наемателя и депозитът не подлежи на възстановяване. Определен е между страните ден за подписване на приемо-предавателен протокол.
Видно от представен приемо-предавателен протокол от 15.08.2025 г. наемодателят е приел без забележки имота.
Установява се от фактура от 14.08.2025 г. от Електрохолд ЕАД, че сметката за ток за апартамента е в размер на 2,70 евро, а за Топлофикация ЕАД е 14,33 евро за период от 01.08.2025 г. до 31.08.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
3
Безспорно между страните и се установява от писмени доказателства, че на 01.08.2025 г. между тях е възникнало валидно договорно правоотношение за наем на апартамент за срок от една година. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да представи на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. На основание чл.20а, ал.2 ЗЗД срочното наемно правоотношение, каквото се явява настоящото може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните и преди изтичане на уговорения срок.
Наемодателят счита, че е допуснато неизпълнение на договорно задължение от страна на наемателя, но такова обективно не се установява по делото. Наемателят е заплатил както депозитът, така и първата наемна цена за м. август 2025 г., включително е надплатил сумата от 67 лева предварително и веднага след нанасяне в апартамента на 01.08.2025 г. е отишъл на почивка по данни от свидетеля Ц.. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по него, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Съгласно втората алинея на посочената разпоредба, задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добрия стопанин. Нито обстоятелство дали е поздравил наемодателя в магазина, нито последващото липса на извинение, изискано от наемодателя не води до извод за неизпълнение на задължението на наемателя по договора за наем. В резултат от отправените изявления от наемодателя за прекратяване на договора, наемателят е предприел действия за освобождаване на имота, което е сторено на 15.08.2025 г., съгласно приемо -предавателен протокол от 15.08.2025 г., двустранно подписан, с неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК. При така установените факти не се установява виновно неизпълнение от страна на наемателя, а прекратяването е по искане на наемодателя.
В отговора на исковата молба не са въведени твърдения за неплатени сметки за консумативи от страна на наемателя, поради което впоследствие развитите такива, съдът намира за преклудирани по арг. от чл. 131 ГПК. За пълнота на изложението, същите са неоснователни. От представените фактури може да се направи извод за дължими суми за ел. енергия 2,70 евро за м.
08.2025 г. и сума от 14,33 евро за топлинна енергия за м. 08.2025 г. По делото не е доказано за каква сума точно отговаря наемателя, доколкото същият е ползвал имота 15 дни, а не цял месец, а освен това една седмица е бил на почивка, но дори и цялата сума да е била дължима от наемателя, последният е предплатил наемна цена за м. 08.2025 г. в цял размер, както и сума от 67 лева/ по платежно от 15.07.2025 г./, за която не се установи основание за плащане.
Следователно не се установяват неплатени суми за консумативни разноски от страна на наемателя. Ето защо, съдът приема, че ответникът не доказа основание за задържане на предварително платения депозит в размер на 1950 лева, поради което искът е основателен в цялост .
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско 4 възнаграждение в размер на 295,52 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Е. С. Я., ЕГН ********** да заплати на ищеца Н.
С. М., ЕГН ************* на осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД сумата от 997 евро/ 1950 лв./, представляваща заплатен от ищеца депозит по Договор за наем от 01.08.2025 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.10.2025 г., до окончателното й заплащане, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 295,52 евро разноски за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.