Решение № 1339 от 16.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Бургас, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501812 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№36838/12.10.2022г., подадена от ОД на МВР –гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова, срещу Решение №2166/05.10.2022г., постановено по гр.д.№4507/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ответната ОД на МВР – Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на Т. П. К. сумата от 534.89 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 53.77 часа за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 125.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимата от ответника главница за периода от 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г.

Със същото решение, съдът е осъдил ОД на МВР – Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на ищеца К. сумата от 360 лв. с ДДС за направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил ОД на МВР – Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаския районен съд сумата от 100 лв. за държавна такса и сумата от 150 лв.

1

- разноски за експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се във въззивината жалба, че през процесния период, ищецът положил извънреден труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. С действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Навежда доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения, за държавните служители в МВР се предвиждали редица компенсаторни механизми, поради което и последните не били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР.

Излага аргументи във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022г. по дело С262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.

Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налагала приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на служебните правоотношения, били налице компенсаторни механизми (допълнително възнаграждение за прослужено време от 2%, допълнителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение).

Заявява, че според т.2 от решението на СЕС, нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор, не се прилагала за работниците в публичния сектор, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основавала на обективен и разумен критерий (свързана с допустима от закона цел).

Подчертава, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, за държавните служители в МВР била установена нормална продължителност на работното време от 40 часа седмично при 5дневна работна седмица и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа (по- голяма от установената продължителност по КТ).

Направен е подробен анализ на правната уредба, регламентираща правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР (чл.142,ал.1 ЗМВР).

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на 2 направените в производството пред двете инстанции разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия К., чрез адв. Станко Кралев-БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага се становище относно приложимите нормативни актове през процесния период.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

В исковата молба ищецът К., чрез адв. Станко Кралев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Раковски“ № 2, е предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, Булстат 129009742, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 330 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 55 часа за процесния период от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 33 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Налице е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 534,89 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 53,77 часа през посочения в исковата молба период и за сумата от 125,95 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.11.2019г. 14.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага, че през периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. е полагал труд на длъжност "полицай" в сектор „СПС“ към Областна дирекция на МВР-Бургас. Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 3

1. 143 възлиза на 465 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 55 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал.

6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6, 00 лв, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 330 лв. Претендира се и мораторна лихва в размер на 33 лв.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както оспорва и претендираните размери на претенциите. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите през процесния период Наредба № 8121з-776 и в Наредба № 8121з-36 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото 4 решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ, в т. ч. и нормата на чл.9,ал.2 НСОРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.