Решение № 1375 от 02.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 300/05.01.2024 г. по гр. д. № 58111/2011 г. по описа на СРС, 142 св , е осъден ответникът „Обединена Българска Банка“ АД да заплати на И. Г. Л. на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следните суми: 5 000,005 лв. - стойност на неразрешена платежна операция, ведно с удържаната такса от банката за извършването й, която операция е извършена на 12.04.2021 г. от открита при ответника банкова сметка на ищеца, сумата от 5 013,235 лв. - стойност на неразрешена платежна операция, ведно с удържаната такса от банката за извършването й, която операция е извършена на 16.04.2021 г. от открита при ответника банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху посочените суми считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 478,84 лв. - лихва за забава за периода от 22.04.2021 г. до 10.10.2021 г.

Подадена е въззивна жалба вх. № 34358/02.02.2024 г. от ответника ОББ АД /като правоприемник на Кей Би Си банк България“ ЕАД / против решението.

Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че се дължат горепосочените суми. Излага, че автентичността на трансакциите е доказана и исковете са неоснователни. Сочи, че ищецът не е доказал плащанията да са наредени от лице, различно от него, недоказано останало и ищецът да е жертва на фишинг измама. Напротив, установило се, че операциите са автентични- изпълнена е процедура по влизане в профила с потребителско име и парола и е изпратен СМС за 1 потвърждаване до мобилния номер, посочен от ищеца. Навежда, че банката е спазила изискванията за задълбочено установяване на идентичността и не е налице регистриран неразрешен достъп до средствата за сигурност, не са отчитани неуспешни опити за извършване на трансакциите. Изпратените СМС съобщения с кода за потвърждение били получени на сочения моб. номер, като ищецът не е доказал да не е имал достъп до телефона си или да му е откраднато устройството.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ищец по И. Г. Л.. Въззиваемият и ищец оспорва въззивната жалба. Излага, че преводите не са разрешени или извършени от него. Сочи, че недоказано е останало ел. банкиране да е използвано от него – обстоятелство, което оспорва. Сочи, че банката е могла да осигури по-високо ниво на сигурност чрез Кю Ар код или Токен. Оспорва да е предоставил паролите си на друго лице.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Между страните не е било спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на банкови услуги от м. 06.2019 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството на кредитор /с правоприемник ОББ АД считано от 10.04.2023 г. / и ищеца в качеството на картодържател, банката е разкрила разплащателна сметка в евро на ищеца и му е предадена дебитна карта Мастъркарт.

Не е спорно, а и се установява, че ищецът е заявил и е получил активни права по всички продукти на банката, вкл. през интернет сайта на услугата и чрез мобилното приложение за приложението Райфайзен Онлайн. Съгласно договора и Общите условия, надлежно приети от ищеца, то банката предоставя потребителско име и парола за достъп до Райфайзен онлайн /чл. 191 ОУ/. Според чл. 192 и чл. 193 ОУ потребителят авторизира нарежданията на суми с еднократен код, изпратен на мобилен номер. Не е било спорно, а се установява, че наред с предоставените на ищеца потребителско име и парола извършването на преводи чрез Райфайзен онлайн се е осъществявало чрез потвърждаване на превода чрез код, изпращан до мобилен номер.

Видно от договора ищецът е заявил мобилен номер ***354, на който да се изпраща кодът, чрез въвеждането на който операцията по нареждане на суми се финализира. Съгласно чл. 199 ОУ действията се извършват след успешното идентифициране на потребителя чрез авторизация с еднократния код, изпратен като СМС на мобилния номер, с което изявленията се считат за валидно подписани с ел. подпис писмени изявления.

Така страните не спорят, че ищецът по силата на договора за издаване на дебитна карта и разкриване на разплащателна сметка в евро е получил потребителско име и парола за Райфайзен Онлайн, както и че е посочил моб. номер за получаване чрез СМС на код за потвърждение – мобилен номер ***354. Не е спорно и че този мобилен номер към датите на извършването на оспорените от ищеца преводи 2

12.04.2021 г. и 16.04.2021 г. е принадлежал на ищеца, в мрежата на Виваком – видно от писмо от Виваком от 29.06.2023 г.

Между страните не е било спорно, а и се установява от неоспореното извлечение от сметка и от заключенията на съдебно –техническата експертиза от 15.03.2023 г. /основно/ и от 06.06.2023 г. /допълнително/, които съдът напълно кредитира, че от сметката на ищеца на дата 12.04.2021 г. в 11,14 часа чрез интернет приложението в полза на В.Д. са наредени от сметката 2 558,75 евро, а на 16.04.2021 г. в 12,39 часа в полза на същото лице – 2 565,54 евро. Не е спорно и че за двата превода са удържани такси от по 6,65 евро.

По този начин на дати 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г. от сметката на ищеца, поддържана при ответника, чрез използване на интернет приложението, при въвеждане на потребителско име и парола, създаване на преводни нареждания и последваща авторизация чрез изпратения от банката код за потвърждение чрез СМС на номер на ищеца ***354 са наредени / и удържани като такси/ сумите от 5 000,005 лв. и от 5 013,235 лв.

Не било спорно, а и се установява от формуляр за рекламация от 20.04.2021 г., че ищецът е уведомил банката по см. на чл. 75, т. 2 ЗПУПС за неразрешените преводи на дата 20.04.2021 г. Уведомяването не е несвоевременно.

С исковата молба ищецът оспорва да е наредил/разрешил преводите, както и да е получил с СМС на горепосочения номер код за авторизация, както и втори СМС за потвърждаване на операциите. Изрично оспорва да е предоставял данните си и паролите от приложението на трети лица.

На осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ищецът претендира сумите от банката. Според уточняваща молба на л. 73, представена преди първото съдебно заседание в производството пред СРС, сумите се претендират в лева, ведно със обезщетение за забава върху главниците в размер на 478,84 лв. за периода от 22.04.2021 г. до 10.10.2021 г.

С отговора на исковата молба банката оспорва исковете. Навежда, че съгласно ОУ и връчени на ищеца инструкции за сигурност при използване на Райфайзен Онлайн ищецът е уведомен, че следва да не предоставя и разгласява потребителското си име и паролата, както и еднократния код за окончателно потвърждаване на трети лица. Сочи, че ищецът е достъпил приложението с името и паролата си, като са му изпратени и получени на мобилния номер кодове за потвърждение, чрез които операциите са завършени. Преводите били извършени в съответствие с изискванията за задълбочено установяване на идентичността. Невъзможно било без доброволно участие на клиента да се извършат трансакциите.

Преводите били в резултат на допусната грешка в получателя или на допусната груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС. Съгласно чл. 193 ОУ банката се освобождавала от отговорност при неполучаване на СМС с кода поради липса на обхват, роуминг и изключен телефон.

Оспорва и ищецът незабавно да е уведомил банката за преводите.

Установява се от извлечението и от заключението на СТЕ, че на дати 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г. от сметката на ищеца, поддържана при ответника, чрез използване на интернет приложението, при въвеждане на потребителско име и парола, създаване на преводни нареждания и последваща авторизация чрез изпратения от банката код за потвърждение чрез СМС на номер на ищеца ***354 са наредени / и удържани като такси/ сумите от 5 000,005 лв. и от 5013,235 лв.

3

Спорът между страните е съсредоточен около това дали оспорените от ответника трансакции са автентични, т.е. дал ли е платецът съгласие за изпълнението им, както и дали ищецът е действал при груба небрежност.

В случая приложим е Законът за платежните услуги и платежните системи / Обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в ред. ДВ бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 12.02.2021 г., /.

Според чл. 75, т. 1 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; . след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

Доставчикът от своя страна има задължение да осигури недостъпност на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни услуги - чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.

Съгл. чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

Според чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ЗПУПС установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като 4 е забелязал или е бил уведомен за операцията – чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.