Решение № 1114 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500319 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1/ въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. от Н. М. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.**, срещу решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските по отношение на детето Н. Н. Ц. с ЕГН **********, на майката С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**.

ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето Н. Н. Ц. с ЕГН ********** ще е при майката С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.**, с детето Н. Н. Ц. с ЕГН ********** както следва: - Всяка четна седмица от календарната година в дните събота и 1 неделя от 09,00 ч. на първия ден до 19,00 ч. на втория ден с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; - През лятната ваканция – петнадесет дни през месец юли и петнадесет дни през месец август, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка година на рождения ден на детето – 20 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; - Всяка година на рождения ден на бащата – 6 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; - Всяка четна година от 23 декември в 18,00 часа до 27 декември в 18,00 часа, с преспиване в дома на бащата; - Всяка нечетна година от 29 декември в 18,00 часа до 02 януари в 18, 00 часа, с преспиване в дома на бащата.

ОСЪЖДА Н. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Р.“ №*, ап.** да заплаща за детето Н. Н. Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**. ежемесечна издръжка в размер на 1000 /хиляда/ лева, с падеж всяко първо число на месеца за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. до 06.12.2023 г. и от влизане в сила на настоящото решение до настъпване и до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.

2 / въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. от С. О. Л. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У. Г.“, №*, вх.*, ет.*, ап.**. срещу решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна и решение № 3948/07.11.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна и, В ЧАСТТА, с която съдът:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение № 3621 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13757/2023 г. по описа на ВРС, 26 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за издръжка в останалата част от 500 лв. до пълния размер на претенцията от 1500 лв., като неоснователна и недоказана.“

Във въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради нарушение на процесуалните правила и норми и необоснованост. Сочи се, че 2 съдът е допуснал нарушение на установените процесуални правила, като е преустановил пледоариите по същество на делото и по искане на ищеца в хода на устните състезания е определил, че допуска увеличаване на размера на иска за издръжка. На следващо място съдът приема и кредитира изцяло показанията на майката на ищцата за С. Д., която се явява заинтересована от изхода на делото, като нейните показания са очевидно „фантасмагорични“.

Нейните показания за упражнено от бащата насилие се опровергават от влязлото в сила решение на ВРС по ЗЗДН, а твърденията за отвличане на детето не се доказват. Съдът неправилно приема, че ищцата работи, приемайки представеният трудов договор като доказателство, но съгласно удостоверението, издадено от НАП Варна, ищцата няма никакви приходи.

Съдът приема за установено, че ответникът е „авторитарен тип и налага свой стил на възпитание, който невинаги е в интерес на детето“, но подобно заключение няма нито в социалния доклад, нито в съдебните експертизи. На последно място, съдът определя издръжка в размер на 1300лв. месечно, без да мотивира подобен размер. В хода на производството не са доказани каквито и да било необичайни нужди на детето. В противоречие с практиката приема също, че ответникът следва да заплаща 1000лв. от тях. Законодателят не е предвид възможността издръжката на дете да се плаща според доходите.

Напротив, издръжка се дължи независимо дали някой има доходи или не.

Издръжката се дължи по равно от двамата родители и подобна неравнопоставеност в заплащането е незаконосъобразна. Присъденият размер на издръжка е неоправдан, предвид факта, че минималната работна заплата за процесния период е 933лв, а размерът на издръжката е част от минималната работна заплата.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи неговите искови претенции.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение в посочените части. Поддържа се, че съдът не е извършил процесуално нарушение, тъй като преди приключване на делото и след искане на ищеца за увеличаване на размера на претендираната издръжка от 1000лв. на 1500 лв. по време на устните състезания, съдът е отменил дадения ход на делото по същество, допуснал е изменението на иска, изменил е доклада по делото и едва след това отново е постановил протоколно 3 определение, с което е дал ход по същество. Счита сочените процесуални действия за допустими. Сочи, че категорично се установява, че бащата през м. август 2023г. е отвел детето Н. в гр. С. и го е задържал еднолично и самоволно при себе си до средата на м.Декември 2024г. Сочи, че са налице доказателства, че майката е трудово ангажирана. По въпроса за издръжката твърди, че бащата заплаща по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето от момента на раздялата на неговите родители. Сочи, че размерът на издръжката не е оспорен от насрещната страна, както и че бащата подчертава, че има свръх позитивен годишен финансов баланс, който сам той определя на няколко милиона годишно.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

Във въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че детето Н., съобразно обичайния му начин на живот, създаден от родителите му, има до някаква степен завишен стандарт на живот в сравнение с обичайното. Обичайно бащата заплаща по банков път по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето и то от момента на раздялата на неговите родители /Април 2022г./. Сочи, че размерът на издръжката не е оспорен от насрещната страна, както и че бащата подчертава, че има свръх позитивен годишен финансов баланс, който сам той определя на няколко милиона годишно. Твърди нови обстоятелства, а именно, че от края на м. октомври 2024г. детето е записано, по взаимно съгласие на родителите, да тренира тенис на корт в спортен клуб. За всеки месец са предвидени по осем на брой тренировки, за които се заплаща по 70лв. за всяка, т.е. 560 лв. месечно.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната страна.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с 4 правно основание чл.127, ал.2 от СК от ищцата С. О. Л. от гр. В., против ответника Н. М. Ц. от гр. С.. В исковата молба ищцата С. О. Л. твърди, че с ответника Н. М. Ц. съжителствали на съпружески начала от 11.10.2018 г. до 25.04.2022 г. и са родители на детето Н. Н. Ц., роден на 20.09.2019 г. След раздялата между страните ищцата и детето се установили на адрес в гр. В., ул.

„Г.” №*, вх.*, ет.*, ап.**, заедно с майката на ищцата. Ответникът живеел в гр.

С.. Изборът на местоживеенето на детето, изборът на личния му лекар –д-р М., както и изборът на детската градина, която да посещава детето – ДГ №** „П. Б.”, филиал Ж. в гр. В., били направени съвместно от двамата родители към момента на раздялата им. Детето посещавало посочената детска градина от 15.09.2022 г. По споразумение между страните ответникът заплащал ежемесечна издръжка за детето, чрез ищцата, в размер на 1500 лв., който размер бил съобразен с обичайния стандарт на живот на детето. Пак по договореност между родителите бащата следвало да осъществява контакти с детето, като го взема за по два-три дни месечно при себе си, а през ваканциите за по-дълъг период, но не повече от десет последователни дни, но винаги след постигнато общо съгласие между родителите за конкретните дни. Относно въпросите, касаещи детето ищцата никога не пренебрегвала желанията на ответника и винаги се допитвала до него. Ищцата твърди, че на 08.11.2022 г. ответникът взел детето от гр. В. по особено груб начин и въпреки несъгласието на ищцата. По този повод било образувано производство по ЗЗДН, по което на ответника били наложени мерки по закона, като същият бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо ищцата и детето. През месец август 2023 г. страните имали уговорка ответникът да вземе детето при себе си в гр. С. на 25.08.2023 г. и да го върне до средата на месец септември същата година, тъй като започвала учебната година и детето следвало да посещава задължително предучилищна група. По така постигната уговорка ответникът взел детето, но не го върнал. Уведомил ищцата, че самият той се намира под опасност, което налагало той и детето да ходят придружени от лични охранители. При тази информация ищцата започнала да умолява ответника да върне детето, но той отказал с мотива, че при нея няма охрана, че В. е провинциален град и не е подходящо място за развитие на детето му. На 15.09.2023 г. ищцата заминала за гр. С., за да вземе детето. Там тя била заставена да се настани в хотел, резервиран от ответника, ако иска да види детето. В късния следобед на същата дата детето било 5 доведено при нея от охранител, когото ищцата не познавала и който останал да нощува в съседната стая на нейната с детето, и който след това ги съпровождал навсякъде, където ищцата ходила с детето. Два дни по-късно охранителят отвел ищцата и детето при ответника, който принудил ищцата да си тръгне без детето, като я уверил, че ще доведе детето в гр. В. до 20.09.2023 г., когато бил рожденият ден на детето. На този ден ответникът довел детето и рожденият ден бил отпразнуван в гр. В., след което ответникът изискал да вземе детето за още две седмици, съобщавайки, че това ще е докато се оправят нещата, свързани със заплахата за неговия живот и след това обещал да върне детето. Така отново отвел детето в С.. След това обяснил, че детето е болно и ще го върне когато оздравее, а след това започнал да се държи агресивно и заявил, че няма да върне детето. Ищцата твърди, че в С. ответникът нямал възможност да се грижи за детето, а то се придружавало от охранители, които имали ролята на детегледачи. В този период ищцата разговаряла с детето и го уверявала, че ще го вземе. На 13.10.2023 г. тя отишла в С. по уговорка с ответника, за да вземе детето, но ответникът й поставил условие да отиде сама и в конкретно посочен от него апартамент. Ищцата изпитвала притеснение от заплашителния тон, с който ответникът поставил условията и не се съгласила да влезе в апартамента. Помолила ответникът да изведе детето с багажа му, за да го вземе, но той отказал и продължил да я заплашва. Тогава ищцата се обадила на своя приятелка, която я придружила до апартамента, тъй като ищцата се страхувала сама да отиде. Ответникът обаче повече не отговорил на обажданията на ищцата и тя се обадила на тел.112, откъдето й съобщили, че не могат да направят нищо, освен да я придружат, но по този начин ще стресират детето. Това обезкуражило ищцата и тя си тръгнала. На следващия ден ищцата се свързала с ответника, с молба да се види с детето, но той отказал и заявил, че няма да се занимава с нея. След това ищцата депозирала сигнал в Първо РУ при ОДМВР С..