Решение № 2140 от 13.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8800 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Л.А.А., лично и в качеството на законен представител на В.М.Р. и Г.М.Р., против ЗАД „Д.Б. Ж.и З.” гр.София субективно съединени осъдителни искове за сумата 150 000лв. за първата ищца и по 200 000лв. за втория и третия ищец на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до изплащането.

Твърденията в исковата молба са, че на 03.04.2016г. в с.Връв, обл.Видин, настъпило пътно-транспортно произшествие между т.а.Форд Рейнджър с ДК № *******, управляван от Т.К., и мотоциклет Сузуки с ДК № *******, управляван от М.М.Р.. Произшествието било причинено от виновното поведение на водача на товарния автомобил, като последица от което починал М.Р..Първата. С първата ищца починалият живял на съпружески начала, а другите двама са негови деца. Ищците твърдят да са претърпели неимуществени вреди от смъртта му, изразяващи се в душевни болки и страдания-изпитвали силна мъка и непрежалимост; загубата на близък ги лишила от спътник в живота, съответно баща, на когото разчитали материално и морално; затворили се в себе си и ограничили социалните си контакти, обезщетяването на които претендират от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер с възражения застрахования водач да не е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, ищците да не са претърпели вреди и прекомерност на претендираните обезщетения. Навежда изключителна вина за настъпване на произшествието да носи починалия, съответно сочи на съпричиняване с твърдението да е управлявал мотоциклета с висока и несъобразена с конкретните условия скорост, както и предприел противоправна и неподсигурена маневра по заобикаляне на товарния автомобил. Поради увреждане в дясното око починалият имал траен зрителен ефект и липса на бинокулярно зрение в него, което в съчетание с поставената каска го поставило в невъзможност правилно да прецени разстоянието между мотоциклета и другото превозно средство и вместо да спре увеличил скоростта, поради което се поддържа довод с поведението си обективно да е допринесъл за настъпване на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Като безспорно е отделено обстоятелството за сключена и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност” за т.а.Форд Рейнджър с ДК № *******, покриваща отговорността на водача Т.К., страна по която е ответникът. Застраховката е сключена през 2015г., поради което и съобразно §22 от ПЗР на ЗК /в сила от 01.01.2016г./ приложими към настоящия случай са разпоредбите на Кодекса за застраховането от 2005г. /отм./.

Не е предмет на спор настъпило на

03.04.2016г. в с.Връв, обл.Видин пътно-транспортно произшествие между т.а.Форд Рейнджър с водач Т.К., и мотоциклет Сузуки, управляван от М.Р., като последица от което последният починал.

С влязла в сила на 19.02.2019г. присъда № 78/24.11.2017г. по НОХД № 45/2017г. по описа на ОС-Видин Т.К. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на т.а.Форд Рейнджър нарушил правилата за движение-чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДв.П; чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П; чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДв.П; чл.37, ал.2 ППЗДв.П, с което по непредпазливост причинил смъртта на М.Р., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 НК с наложено наказание по НК.

На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това следва да се приеме за осъществен от застрахования при ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД.

По отношение механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на две САТЕ. Произшествието настъпило на прав пътен участък на улица в с.Връв, състоящ се от едно платно и предназначена за двупосочно движение; в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време и добра видимост. Водачът на т.а.Форд Рейнджър Т.К. приближил дома си на № 9, в който имало гараж и имал намерение да паркира превозното средство в него. Първоначално спрял на улицата в лявата пътна лента за посоката му на движение, след което предприел маневра десен завой за да премине през двете пътни ленти и да влезе в гаража от дясно на посоката си на движение. В същото време по улицата се движили група мотористи, като починалият впоследствие М.Р. бил най-отпред с управлявания мотоциклет Сузуки /св.Ц. и св.Л./.

Скоростта му на движение била между 78.79 и 82 км./ч. Както водачът на товарния автомобил, така и мотористите имали видимост един спрямо друг и взаимно се възприели на платното за движение. Водачът на автомобила продължил с маневрата, а пострадалият не намалил скоростта и опитал да го заобиколи. В момента, в който автомобилът достигнал с предната си част до дясната част на дясната пътна лента за посоката му на движение и бил разположен напречно на улицата, моторът се ударил челно с предната си част в задната лява част странично в задното ляво колело на автомобила. М.Р. бил отхвърлен от удара, паднал на земята и починал на място.

По същество този механизъм е бил установен и в наказателното производство, като видно от мотивите към присъдата поведението на двамата водачи е било подложено на обстоен и детайлен анализ с констатация на наказателния съд за съпричиняване от страна починалия. Според трайната съдебна практика, когато поведението на пострадалия не съставлява квалифициращ признак на деянието, обсъждането му от наказателния съд при определяне вида и размера на наказанието, не създава сила на пресъдено нещо по отношение на този факт. Настоящия случай е такъв. Поради обективните предели на присъдата съобразно чл.300 ГПК и доколкото поведението на наследодателя на ищците не е било съставомерен признак на престъплението, за което застрахованият при ответника е признат за виновен, изводът на наказателния съд за съпричиняване няма задължителна сила. Поради това по възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД настоящият съд дължи самостоятелно произнасяне след преценка на събраните доказателства.

Вещите лица по изслушаните по делото две САТЕ дават различни заключения каква е била скоростта на движение на мотоциклета и опасната зона, но са непротиворечиви относно това, че е била над допустимата по закон за населено място /50 км./ч./, както и че ударът е бил непредотвратим за него. Свидетелят Т.К. сочи, че забелязъл приближаващите мотористи, но продължил с маневрата по паркиране в гаража за да ги изпревари и да освободи платното за движение. Свидетелят Л. Л. бил втори в групата мотористи и карал зад пострадалия. В показанията си сочи, че видял отворените врати на гаража и товарния автомобил да се поклаща, от което се досетил, че ще прави маневра по влизане в него през пътните платна и затова започнал да намалява скоростта си на движение. Свидетелят Ц.Ц. управлявал своя мотоциклет трети в групата. В показанията си сочи, че участъкът от улицата бил прав и товарният автомобил се виждал отдалече. Първоначално бил спрял с фарове към тях в лентата им за движение. Когато го приближили пострадалият предприел маневра по заобикалянето му, но тогава водачът го привел в движение и извършил маневрата по завиване надясно със заставане напречно на платното за движение. И двамата свидетели сочат, че М.Р. имал дефект в дясното око от предходна травма, което било почти напълно затворено. Данни в тази посока се съдържат и в приложеното по делото аутопсионно заключение, извършено в досъдебното производство. Според заключението на вещо лице по СМЕ в областта на офталмологията, ако дясното око е практически сляпо, то няма централно и периферно зрение, не съществува двуочно зрение и е в състояние на функционална загуба на зрително възприятие. Приближавайки се към товарния автомобил при маневрата по неговото заобикаляне, в резултат на невъзможността за преценка на отстояние и точно разположение на предметите поради липса на бинокулярно зрение, не е могъл да възприеме пълноценно обективната обстановка, която се е засилила и от ограничаване зрителното поле от поставената каска.

Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД пострадалият има винаги, когато с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди. Допринасянето може да бъде израз на осъществени действия или бездействия, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянията на увредения. Според разрешенията дадени с ППВС № 17/1963г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, но не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява

/Решение № 106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о. и др./.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установяват такъв принос. Причина за настъпване на произшествието са били не само субективните действия на водача на товарния автомобил, за когото е налице влязла в сила осъдителна присъда, но и субективните действия на водача на мотоциклета в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П и чл.25, ал.1 ЗДв.П. Първата норма задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост на спрат, когато възникне опасност за движението. Втората норма задължава водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая движението на товарния автомобил по завиване надясно с цел достигане до гаража чрез преминаването през двете пътни платна и разполагането му напречно на пътя е съставлявало реална опасност за останалите участници в движението. Тя не е възникнала внезапно и непосредствено преди удара, поради което съдът не кредитира показанията на св.Ц. в тази посока. Свидетелят Л., който се движил втори в групата мотористи, видял от по-далечно разстояние отворените врати на гаража и пикапа да се клатушка, което предвестявало предстояща маневра и сам той намалил скоростта. По делото е установено, че мотоциклета на Р. се ударил с предната си част /челно/ в задната странична част в зоната на ляво задно колело на товарния автомобил, което означава в момента на съприкосновението последният да е бил напречно на платното за движение.

Предвид това и след като пострадалият е бил най-отпред от групата мотористи, няма как да не е видял товарния автомобил на платното, независимо от липсата на зрение в дясното око, доколкото тя не е пречела да вижда право напред. При приближаването този дефект обаче повлиял отрицателно във възможността му да възприеме правилно движението и разположението на автомобила. Пострадалият се движил с по-висока от максимално допустимата за населено място скорост от 50 км./ч. /между 78.79-82 км./ч./ с установеност от събраните по делото доказателства, че не е намалил скоростта или направил опит да спре, а предприел маневра по заобикаляне на автомобила, като последица от което настъпил удара. Следователно предприетото от него рисково поведение е противоправно /чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДв.П/, намира се в причинна връзка и обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. По делото не е доказано твърдението на ответника преди да опита да заобиколи товарния автомобил пострадалият да е увеличил скоростта си на движение. С оглед на това и при съпоставка поведението и на двамата водачи, съдът приема принос на пострадалия от 40%, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали дължимото от застрахователя обезщетение.

Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cbd4008-2f41-4b90-a5e5-ad094162b5c1