Определение № 409 от 23.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600639 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Предмет на проверка е Определение № 528/04.04.2025 г., постановено по ЧНД № 1252/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, 27-ми наказателен състав, с което е отменено постановление на прокурор при ВРП от 28.02.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 851/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.

206, ал.1 от НК срещу А. Г. А..

Срещу цитираното определение е постъпил протест от прокурор при ВРП, с който се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Изложени са аргументи, че по досъдебното производство са били извършени всички възможни и необходими действия за разкриване на обективната истина, като фактическата обстановка е била изяснена в пълна степен и е изложена достатъчно ясно и подробно в постановлението за прекратяване.

Застъпено е становище, че поведението на обв. А. А. от обективна страна формално разкрива признаците на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, но поради явно незначителната степен на неговата обществена опасност, същото е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и не следва да се третира като престъпно. Поради това, прокурорът предлага протестираното определение да бъде отменено.

За да се произнесе, съставът на Окръжен съд - Варна като въззивна инстанция прецени следното:

Наказателното производство е образувано на 16.07.2024г., на основание чл. 212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор , за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, затова че през месец май 2024г., в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ- мобилен телефон „Samsung Galaxy S24 Ultra“, която била владяна. В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели - С.Й.Й и К. Й. А. - управители на „К.А.Д“ ООД, ЕИК **********. Приобщени са множество писмени доказателства. Извършен е 1 оглед на веществено доказателство-инкриминираната вещ. Назначена и изготвена е съдебно-оценителна експертиза. На 24.10.2024г., на 31.10.2024г. и на 13.01.2025г. са извършени привличания по реда на чл.219 от НПК на А. Г.

А. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НПК.

Според последното привличане по делото от 13.01.2025г. на обв.А. е предявено обвинение за това, че на 11.10.2024 г. в гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - мобилен телефон „Samsung Galaxy S24 Ultra“, с ИМЕИ: ***************** на стойност 2137,48 лв., собственост на „К.А.Д" ООД с ЕИК: **********, представлявано от управителя К. Й. А. - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. След всяко привличане е провеждан и изискуемия съобразно НПК разпит на обвиняемия.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

През 2018 г. свидетелката К. Й. А., нейният брат - св. С.Й.Й, и обв. А. Г.

А. учредили „К.А.Д“ ООД. Тримата имали равно участие в дяловете на дружеството. Предметът на дейност на дружеството бил свързан с осъществяване на професионално домоуправителство на територията на гр.

Варна. Управител на дружеството била св. А.. С течение на времето дружеството се наложило като едно от водещите в тази сфера в гр. Варна.

Същото било корпоративен клиент на „Виваком“ и всяка година мобилният оператор отпускал определена сума в полза на „К.А.Д“ ООД. С получената сума св. А., като управител на юридическото лице, закупувала различна техника – мобилни телефони, преносими компютри и др., които служели за нуждите на осъществяваната от дружеството дейност и съответно била негова собственост. Видно от фактура № *************/01.03.2024 г., издадена от „Виваком България“ ЕАД, от страна на „К.А.Д“ ООД е бил придобит мобилен телефон „Samsung Galaxy S24 Ultra“, с ИМЕИ: ***************** на стойност 2374,98 лв. без ДДС, като на приобретателя е направена отстъпка в размер на 2374,98 лв.

В началото на месец март 2024г. обвиняемият споделил на св. Й. и на св.

А., че личният му мобилен телефон е повреден и предложил да ползва за известно време горепосочения апарат „Samsung Galaxy S24 Ultra“, собственост на дружеството, като личен (за лични нужди, а не за служебни, каквото поначало било предназначението на всички вещи, закупувани с представения от „Виваком“ бюджет), докато си закупи нов. Двамата свидетели се съгласили и на 05.03.2024 г. св. Й. предоставил владението върху телефона на обвиняемия. Няколко седмици по-късно между свидетелите Й. и А., от една страна, и обв. А., от друга страна, настъпил разрив в отношенията. Основната причина за това били съмненията на двамата свидетели, че обвиняемият, чрез създадено и управлявано от съпругата му дружество, извършва паралелна и конкурента дейност на тази на „К.А.Д“ ООД и по този начин привлича дългогодишни клиенти на дружеството. Обвиняемият също имал претенции към съдружниците си, като твърдял, че те са извършили неправомерни трансакции от негови дебитни карти. Било поставено началото на поредица от дела (граждански и наказателни) и проверки между двете противопоставени страни. След като отношенията им на доверие с обв. А. били окончателно прекъснати, свидетелите Й. и А. решили да поискат от него да върне всички вещи, собственост на дружеството, които ползвал като лични. Сред тях бил лек автомобил, преносим компютър, както и горепосоченият мобилен телефон. Доколкото комуникацията им била драстично нарушена, през месец април 2024 г. св. А., действайки като управител на дружеството, изпратила покана чрез „Български пощи“ към обвиняемия, с която го призовавала да върне държаната от него движима вещ, а именно горепосочения мобилен телефон. Тази покана обаче така и не достигнала до обв. А. и не му била 2 връчена. Наложило се през месец септември 2024 г. св. А. да подготви и изпрати нова покана до обвиняемия за връщането на вещта. В поканата на обвиняемия бил даден двуседмичен срок от получаването ѝ да върне телефона. Този път за връчването на документа бил ангажиран ЧСИ Д.П.Я.

Така, на 26.09.2024 г. обв. А. бил установен от призовкар на ЧСИ Я и поканата му била връчена лично срещу подпис. Въпреки че бил запознат със съдържанието на поканата и обстоятелството, че трябва да върне мобилния телефон на собственика му - „К.А.Д“ ООД, най-късно до 10.10.2024 г. включително, обвиняемият не го направил и продължил да владее вещта и да си служи с нея като собствена Първоначално той нямал никакво намерение да връща дадената му за временно ползване вещ, тъй като смятал, че, бидейки един от собствениците на дружеството има права върху тази вещ, включително и право на собственост. Впоследствие обаче обв. А. променил решението си и на 25.10.2024 г. предал по куриерска фирма „Еконт“ мобилния телефон, който бил получен от св. А. на 28.10.2024 г. В хода на разследването, на 31.10.2024г., св.Й. предал за нуждите на разследването инкриминираният мобилен апарат, който бил огледан, описан и фотографиран в протокол от 31.10.2024г., обективирал огледа на вещественото доказателство. При това действие по разследването било установено, че телефонът е заключен , като изписва надпис на непознат език, а в горната лява част на дисплея било установено петно с неправилна форма, с размери около 0,5 см. на 0,5 см.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза /л. 121-122/, която дала заключение, че към 11.10.2024 г. стойността на мобилен телефон „Samsung Galaxy S24 Ultra“ възлиза на 2 137,48 лв.

Въз основа на доказателствата по делото представителят на ВРП приел, че извършеното от обвиняемия разкрива от обективна и субективна страна всички признаци на състава по чл. 206, ал. 1, с изключение на един обществена опасност на деянието, която била окачествена на явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което и възприел , че деянието на А. не следва да се третира като престъпно.

Настоящият състав на Окръжен съд - Варна намира, че протестът е основателен и атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен поради следното:

При проверката на постановлението по чл.243 НПК, съставът на ВРС е констатирал, че в същото липсва пълен анализ на доказателствата /мотиви/, като не става ясно кои доказателства е кредитирал прокурорът и кои не, и защо. Настоящият състав на съда намира, че съществено противоречие в показанията на свидетелите Светозар Й., К. А. и обв. А. действително има – по отношение на обстоятелството дали Й. и А. са съобщили на А. да върне инкриминираната вещ в един по-ранен момент, а именно на 15.07.2024 г. при проведено общо събрание на етажна собственост в кв. Аспарухово. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че тези твърдения на свидетелите са недоказуеми. Макар и крайно лаконично, прокурорът е коментирал защо не приема тези твърдения на свидетелите Й. и А., като е приел, че тези показания не могат да послужат като сигурна опорна точка за фиксиране началото на престъпното деяние. Вместо това, прокурорът е приел за безспорна и категорична начална дата на деянието 11.10.2024 г. – датата, на която е изтекъл двуседмичния срок, даден на обвиняемия за връщане на мобилния телефон. Така, според прокурора деянието е осъществено в периода 11.10.2024 г. до 25.10.2024 г., а според първоинстанционния съд инкриминираното деяние е осъществено в един подълъг период, за който може да се съди от снемането на писмени сведения от 3

А. на 28.05.2024 г. в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, както и от твърденията на свидетелите Й. и А. за неформални разговори от 15.07.2024 г. за връщане на телефона.

Във връзка с изложеното, въззивната инстанция приема, че обв. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, за което е бил обвинен, но въпреки съставомерността на деянието, в случая са налице основания за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. До този извод настоящият състав на съда стигна като съобрази всички обстоятелства по делото и поконкретно – наличието на съмнение, че инкриминирания период е от 15.07.2024 г. до 25.10.2024 г. Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд принципно приема за правилен извода на първата инстанция, че органите на досъдебното производство е можело да положат усилия да установят свидетели на срещата между А., Й. и А. на 15.07.2024 г. и че е било налице основание за извършване на очна ставка. Но в настоящия случай, съдът намира че дори и при доказване на инкриминиран период, който е по-широк от безспорно доказания /11.10.2024 г. до 25.10.2024 г./, предпоставките за наличието на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК отново биха били налице. Поради това, не са налице основания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, като установяване на други свидетели и извършване на очна ставка, както е приел първоинстанционният съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията на свидетелите Й. и А. за уведомяване на обв. А. още на 15.07.2024 г. настоящият състав намира за неубедителни, доколкото възниква въпроса защо при обтегнати отношения Й. и А. ще искат връщане на мобилния телефон на 15.07.2024 г., а впоследствие на 26.09.2024 г. ще му изпратят покана чрез ЧСИ, с която предоставят един сравнително дълъг срок /двуседмичен/ за връщане на вещта.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза. Обществената опасност на процесното деяние е явно незначителна и засягането на обществените отношения свързани с правото на собственост на ощетеното юридическо лице е с нисък интензитет, който не оправдава използването на наказателна репресия. В принципен план, когато се обсъжда въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност и общественоопасните последици от деянието. Степента и обществена опасност на деянията е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане.