Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5761 от 11.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7460/2026
Вид
Решение № 5761
Подписан
11.09.2026
В сила
11.09.2026
Състав
Калина Анастасова, Ивона Веселинова Енчева, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 3, пр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
  • чл. 26, б. "е" · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5761 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно гражданско дело № 20261100507460 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Роялти“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20238470400101 по описа на ЧСИ Н.П., срещу протокол за разпределение от 12.06.2026 год. по горепосоченото изпълнително дело, с който е извършено разпределение на основание чл. 460 ГПК на постъпила сума в размер на 5 272 577,83 евро без ДДС /след приспадането му 6 327 093,40 евро с ДДС/ в резултат на проведена публична продан на собствения на длъжника „Роялти“ ЕООД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Красно село“, бул. ****, заедно с построената в гореописания урегулиран поземлен имот сграда с идентификатор ***.

В жалбата на „Роялти“ ЕООД се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, доколкото твърди че неправилно съдебният изпълнител е признал привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на дължими, но неплатени авансово такси по т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ. Излага съображения, че с привилегия се ползвали само такси и разноски по изпълнението, свързани с организирането и извършването на публичната продан, а не всички такива по изпълнителното дело. На следващо място, твърди неправилно определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ, 1 доколкото сумата от 2 320 133,28 евро, върху която била изчислена сумата 57 568,82 евро, представляваща такса за събрано вземане към ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД, включвала и разноски по изпълнението, което довело до изчисляване и разпределяне на по-висока такса по т. 26 в полза на съдебния изпълнител в ущърб на длъжника. Също така, твърди че таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземанията на хирографарните кредитори са грешно изчислени, доколкото са определени за всеки взискател поотделно. В тази връзка, твърди и грешка в пресмятането на сумите, доколкото счита за неправилно изваждането на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всеки взискател поотделно при определяне на подлежащите за разпределение на същия суми.

Моли да бъде отменено обжалваното разпределение, като бъде изготвено ново такова, съобразно изразените в жалбата доводи, като бъде назначено вещо лице, което да извърши изчисления на вземанията и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Присъединеният взискател „Отис Лифт“ ЕООД подава отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна и необоснована. Излага съображения, че авансовите такси по т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ са правилно включени, доколкото били свързани изцяло с извършената публична продан на имота. По отношение оплакването на жалбоподателя за неправилно изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, счита същото за немотивирано и бланкетно, доколкото не ставало ясно защо жалбоподателят считал, че изчислената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ била върху вземане на „Търговска Банка Д" АД, в което били включени и авансови такси. В тази връзка, моли да бъде потвърдено направеното разпределение като правилно и законосъобразно.

Присъединеният взискател „„ИНВЕСТБАНК" АД“ е депозирал възражение срещу подадената частна жалба, с което оспорва същата. Изразява становище, че погасените по чл. 136, ал. 1, т. 1 от З3Д разноски и такси, са направени само и единствено във връзка с осъществяване на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, предмет на предявеното разпределение. Излага съображения, че в изготвеното от съдебния изпълнител разпределение, изрично е посочено, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена отделна за всяко едно от събраните вземания, изцяло в съответствие със закона. Оспорва направените от частния жалбоподател оплаквания за допуснати от ЧСИ грешки в пресмятането на сумите като бланкетни и необосновани. Противопоставя се на направеното искане за назначаване на вещо лице, поради липса на необходимост. Счита, че разпределението е извършено правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Взискателят „Търговска банка“ АД е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата. Твърди, че авансовите такси били заплащани своевременно, поради което оспорва твърдението на жалбоподателя за тяхното неплащане, както и че същите са били необходими, доколкото са касаели осъществяването на конкретния изпълнителен способ – публичната 2 продан. Оспорва и оплакването, че при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размера на вземането били включени и авансовите такси в противоречие с т.4 от забележката в Тарифата, както и че съдебният изпълнител е разпределил суми за такса по т.26 ТТРЗЧСИ в повече от нормативно установеното, като излага съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Останалите присъединени взискатели – „СВ Риъл естейт“ ЕООД, „Бизнес Менижмънт Систем - АБП“ ЕООД, СО – дирекция ПАМДТ, СО – дирекция ПАМДТ отдел „ОП-Красно село“ и ТД на НАП – гр. София, не вземат становище по жалбата.

Останалите длъжници – „Джи Ем Пропърти“ ЕООД и „БМ Глобъл Истейт“ ЕООД не вземат становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 462, ал. 2 ГПК, разпределението, извършено в рамките на изпълнителното производство, подлежи на обжалване в 3-дневен срок от предявяването на длъжника и взискателите. Жалбата на длъжника „Роялти“ ЕООД е депозирана на 15.06.2026 г., като се обжалва разпределение от 12.06.2026 г., предявено на същата дата. Следователно, жалбата е подадена в срок от страна в изпълнителното производство, която има право да обжалва извършено разпределение.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 462, ал. 2 ГПК съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от представеното изпълнително дело № 20238470400101 по описа на ЧСИ Н.П., същото е образувано по молба вх. № 790/22.03.2023 г. на „Търговска банка Д“ АД срещу длъжниците „Джи Ем Пропърти“ ЕООД, „Роялти“ ЕООД, „БМ Глобъл Истейт“ ЕООД и Б.П.П. за принудително събиране на сумите, за които в полза на взискателя, при солидарна отговорност на длъжниците е издаден изпълнителен лист от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 66701/2022 г. по описа на СРС, 177 състав.

С Постановление от 10.06.2026 год. производството е частично прекратено по отношение на длъжника Б.П., съобразно постъпила по делото молба от взискателя „Търговска банка“ АД.

На основание чл. 456, чл. 458 ГПК по делото спрямо длъжника „Роялти"ЕООД са присъединени взискателите „Отис Лифт“ ЕООД, „Инвестбанк“ АД, „СВ Риъл естейт“ ЕООД, „Бизнес Менижмънт Систем АБП“ ЕООД, СО – дирекция ПАМДТ и ТД на НАП – гр. София и СО – дирекция ПАМДТ отдел „ОП-Красно село“.

В рамките на посоченото изпълнително дело изпълнението е насочено 3 спрямо ипотекиран в полза на „Търговска банка“ АД недвижим имот, собственост на длъжника „Роялти“ ЕООД, а именно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район "Красно село", бул."Генерал Скобелев" № 55, заедно с построената в гореописания урегулиран поземлен имот сграда с идентификатор ***. За купувач на недвижимия имот е обявен присъединен взискател „СВ Риъл естейт“ ЕООД за сумата от 6 327 093.40 евро с ДДС.

На основание чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В настоящия случай атакуваното разпределение е по реда на чл. 495 ГПК, като събраната сума в размер на 6 327 093,40 евро с ДДС не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, с обжалваното постановление за разпределение от 12.06.2026 г. по изпълнително дело № 20238470400101 по описа на ЧСИ Н.П. е извършено разпределение на основание чл. 460 ГПК на постъпила сума в размер на 6 327 093,40 евро с ДДС /5 272 577,83 евро без ДДС, след приспадане на дължимото ДДС/ по изпълнителното дело в резултат на проведена публична продан на недвижимия имот.

Съгласно т. 1 от ТР №2/22.11.2022 г., по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява единствено, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

При извършената служебна проверка от съда не се констатира в разпределението да не е конституиран присъединен по право взискател.

В производството по принудително изпълнение се събират различни такси, които имат различно значение в зависимост от органа по изпълнение държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ или частен съдебен изпълнител /ЧСИ/. В първия случай дължимите държавни такси са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2, т. 3, пр. 1 ДОПК/, като ДСИ ги определя и събира в качеството си на орган по принудителното изпълнение, докато дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, за които същият се явява и кредитор /наред с качеството си на орган по принудителното изпълнение/.

От изложеното следва, че същите попадат под обхвата на понятието "разноски по принудителното изпълнение", употребено в разпоредбата на чл.

4

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Така, съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ВКС- ОСГТК дали начислените такси се ползват с първа по ред привилегия не е поставен в зависимост от обстоятелството дали същите са вече внесени или не, нито от вида и характера на вземането - частно или публично, а се основава на това дали са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. При това положение и след като съгласно задължителната практика на ВКС /т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ в случаите когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, то няма никакво основание в същите тези случаи, но само защото таксите не са предварително внесени, от тази привилегия да не се ползва публичното държавно вземане, респ. частното вземане на ЧСИ за същите необходими такси (разноски) по изпълнението. От изложеното следва, че със специалната привилегия по чл.

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват вземанията (независимо от титуляра им) както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по изпълнението. Също така, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника, поради което в случая е ирелевантно дали сумите са били предварително внесени /макар в настоящия случай да се установява и че сумите всъщност са били внасяни от взискателя „Търговска банка Д“ АД/. В този смисъл е и ТР № 2/26.06.15 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11/.

По отношение на наведеното от жалбоподателя оплакване, че не всички такси са свързани с организирането и провеждането на публичната продан, довела до процесното разпределение, съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения: