Решение № 1052 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в заседание при закрити врати на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100901705 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625 вр. с чл. 608 от Търговския закон от „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез пълномощника си адв. П. П. за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност.

С молбата се твърди, че дружеството не разполага с краткотрайни активи и е в обективна невъзможност да изпълнява своите задължения по търговски сделки и публичноправни задължения. Общият размер на публичните задължения е 120 851,47 лв., а към Община Оряхово е настъпила изискуемост на сумата от 344 950,17 лв.

ИСКАНЕТО е съдът да обяви неплатежоспособността по отношение на „О.д.“ ЕООД, като определи началната й дата от 01.09.2023 г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и с оглед недостатъчното имущество на длъжника за покриване на началните разноски да спре производството, на основание чл. 632,ал. 1 от ТЗ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят е търговско дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София.

Представени са ГФО към 31.12.2021 г. – счетоводен баланс и ОПР, Опис и оценка на активите към 12.09.2023 г., Опис и оценка на пасивите към 12.09.2023 г., Счетоводен баланс към 18.09.2023 г., Решение №1407 от 08.12.2022 г., на СГС по т.д. 2896 по описа за 2021 г., Разпореждане за присъединяване на НАП във връзка с образувано изпълнително дело с изх.

№ С230022-105-0370606/26.09.2023 г. По делото се установява, че молителят има задължения, които не са погасени. Дружеството не притежава дълготрайни материални активи, няма приходи от продажби и не осъществява търговска дейност и няма наети лица.

1

Пасивът на дружество надвишава актива му. Същото не е в състояние да покрие задълженията си. Приложена е и справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп, от която е видно, че дружеството не разполага с недвижими имоти и няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му.

От представените и анализирани от вещото лице по съдебно финансово-икономическа експертиза писмени доказателства и заключението му, което съдът възприе като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява че финансовите затруднения на търговското дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на дружеството е извършен с оглед показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството, които към 30.09.2023 г. са 0,0000 и са извън приетите референтни стойности.

При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите текущи задължения.

Длъжникът не е осчетоводил активи и краткосрочни инвестиции към 30.09.2023 г. С оглед показателите финансова автономия и задлъжнялост към 30.09.2023 г. са -1,0000 и са извън приетите референтни стойности. Тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения, длъжникът е свръхзадължен. Дружеството-молител е в пълна зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения спрямо тези от 2022 г., влошеният финансов резултат, който към 30.09.2023 г. е загуба в размер на 579 хил. лв. и респективно намаление на собствения капитал. От приложени по делото доказателства се установява, че молителят се намира в трайна и обективна невъзможност да погасява изискуемите си задължения. От приложени по делото доказателства се установява, че молителят има изискуеми задължения към 26.09.2023 г. в размер на 514 524,21 лв., както следва: задължения към Община Оряхово в размер на 344 950,17 лв. и задължения към НАП в размер на 169 592,04 лв., които не са погасени.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл. 631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ. С оглед даденото в този смисъл заключение на съдебно финансово-икономическата експертиза по делото съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели. По принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема 2 коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, са извън границите на референтните си стойности за периода и са в размер на 0,0000. Липсват доказателства за реално съществуване на активи на дружеството. Ето защо, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

От доказателствата по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуеми парични задължения към Община Оряхово и към НАП и обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. На следващо място – налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като е налице спиране на плащанията на задълженията на длъжника, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 т. 1 и 2 на чл. 608 от ТЗ.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 30.09.2023 г., към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние и имало изискуеми и непогасени задължения от този вид. Длъжникът вече е имал изискуеми непогасени задължения по т. 1 и т. 2, ал. 1 на чл. 608 от ТЗ и не е разполагало със средства, или имущество, с които да ги изплати. Ето защо, съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 30.09.2023 г.

Предвид осъществяването на състава на чл. 630 ал. 1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество (което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване 3 на разноски) с определение от 03.11.2023 г., съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 06.11.2023 г., са приканени заинтересованите лица да предплатят минимални начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 2000 лв. в 20 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър. В указания от съда срок и до момента не е заявена готовност за предплащане на разноски, а и такива не са налични у длъжника.

При така установените факти, следва извода, че не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника и то няма активи, чиято стойност да е достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност, не е изразена и готовност за внасянето им, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Следва длъжникът да бъде осъден, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати сума за депозит за вещо лице в размер на 800 лева. На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.

Воден от горното и на основание чл. 630 във вр. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П., ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.09.2023 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П..

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П..

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П..

ОСЪЖДА „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П. да заплати 800 лв. депозит за вещо лице по сметка на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, представлявано от управителя П.С.П. да заплати 250 лв. държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

СПИРА производството по несъстоятелност на „О.д.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. ****, р-н Подуяне, ж. к. ****, 4 представлявано от управителя П.С.П., на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ.