Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4141 от 07.08.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 507/2026
Вид
Определение № 4141
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Веска Райчева, Златина Рубиева, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4141 гр. София, 07.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Частно касационно гражданско дело № 20268003100507 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ц. А. С. – лично и като законен представител на А. С. С., чрез пълномощника им, срещу определение № 651/10.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 429/2025 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. А. С. срещу определение № 1060/12.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1593/2025 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е прекратено производството по гр. д. № 1593/2024 г. по описа на Районен съд-Лом, поради липса на международна компетентност на българските съдилища.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се излагат подробни съображения. Прави се искане да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде постановено определение, с което да бъде отменено определението на въззивния съд и потвърденото от него първоинстанционно определение и да бъде прието, че компетентен по спора за родителската отговорност е българският съд.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. „Допустимо ли е българският съд да откаже международна компетентност по дело за родителска отговорност, без да извърши цялостна и конкретна преценка на „обичайното местопребиваване“ на детето по смисъла на чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, включително с оглед неговата фактическа интеграция в социалната и семейната среда, в съответствие с практиката на Съда на ЕС относно понятието „обичайно местопребиваване“ на детето?“

2. „При наличие на данни детето да има обичайно местопребиваване в България, както и тясна връзка с българската държава, следва ли българският съд да обсъди и възможността за 1 компетентност по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1111 (споразумение за избор на съд), включително в контекста на висшия интерес на детето, и допустим ли е отказ от компетентност без такова обсъждане?“

Достъп до касация се претендира и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдение, че атакуваното определение е очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба С. С., чрез пълномощника си, е подал отговор в срок, в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Предявява претенция за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира частната касационна жалба за процесуално допустима - подадена e в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на окръжния съд.

Обстоятелствата, които въззивният съд е приел за относими са следните:

Делото е било образувано по искова молба, подадена на 31.01.2024 г. първоначално пред Районен съд-София, която впоследствие е била изпратена по подсъдност на Районен съдЛом, в който съд било образувано гр. д. № 1593/2024 г. Предмет на производството по гр. д.

№ 1593/2024 г. по описа на Районен съд - Лом е искането на Ц. С. да й бъдат възложени родителските права и задължения и да бъде определен режим на лични отношения с бащата – С. С. по отношение на малолетното им общо дете А. С. С., [дата на раждане] за издръжка, вкл. за минало време. От данните по делото въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила на 08.07.2021 г. решение на Районен съд - Херналс, Виена, Австрия; след развода страните се споразумели пред Районен съд - Херналс родителските права по отношение на родените от брака две деца А. С. С. и В. С. С. да бъдат упражнявани съвместно и от двамата родители; на 26.01.2023 г. ищцата се е прибрала в Република България заедно с детето А., а детето В. е останало със своя баща; от м. април 2023 г. ищцата и детето А. заживели в [населено място] на [улица]; в Районния съд в [населено място], Австрия, през 2020 г. било образувано дело за родителска отговорност над децата на страните - В. и А., което било висящо; с решение на Районен съд - Херналс от 26.01.2023 г. родителските права по отношение на двете деца били възложени изцяло на бащата – С. С.; решението на районния съд е било потвърдено от Апелативния съд, като към момента делото е висящо пред Върховния съд на Република Австрия по жалба на Ц. С.; С. С. е подал на 17.05.2023 г. молба за връщане на А. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието, по която в СГС било образувано гр. д. № 5789/2023 г., VIII брачен състав. С решение № 1696/21.03.2024 г. на СГС, VIII брачен състав, постановено по гр. д. № 5789/2023 г., влязло в сила на 18.10.2024 г., молбата на С. С. за връщане на детето му А. С. С. в Република Австрия била отхвърлена като неоснователна. В мотивите на цитираното решение било прието, че обичайното местопребиваване на детето А. до м. януари 2023 г. по смисъла на Хагската конвенция е било в Република Австрия и обстоятелството, че детето е пребивавало за определени периоди от време в Република България, не променя това обстоятелство, като за периода от 27.01.2023г. детето пребивава в 2

Република България, незаконно задържано от майка му Ц. С.. Съдът е приел в мотивите, че молбата на бащата С. за връщане на детето е неоснователна, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 12, ал. 1 от Хагската Конвенция - детето е незаконно прехвърлено и задържано по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, но връщането му в държавата по обичайно местоживеене би го поставило в сериозна заплаха от психическо увреждане, поради което било налице изключението по чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция. Това решение е потвърдено с решение № 1040/18.10.2024 г. на Апелативен съд - София по гр. д. № 1329/2024 г. при идентични съображения; детето А. пребивава в България почти две години, считано от края на м. януари 2023г., когато е било установено и последното й влизане в страната и не е установено обратно преминаване към Република Австрия; към момента е ученичка в трети клас; основни грижи за детето полага неговата майка - Ц. С..

От правна страна въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, като допълнително е изложил и собствени мотиви, приемайки че българският съд не е международно компетентен да разгледа предявения иск за предоставяне на родителските права и задължения на майката – Ц. С..

Посочил е, че за всички спорове, свързани с родителската отговорност, следва да е компетентен един конкретен съд на държава членка. Изложил е съображения, че детето А. е имало обичайно местопребиваване в Република Австрия, като към датата на образуване на делото спорът за упражняването на родителските права по отношение и на двете деца се разглеждал от австрийски съд в [населено място]. Допълнил е, че международната компетентност на съдилищата на държавите членки по въпросите на родителската отговорност били регулирани от правилата на Регламент (ЕС) 2019/1111, отменил Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. Посочил е, че в настоящия случай приложение намира Регламент (ЕС) 2019/1111, тъй като исковата молба е подадена на 31.01.2024 г. Посочил е, че гр. д. № 1593/2024 г. е било образувано след делото, което било висящо в Република Австрия, поради което е направил извод, че българският съд не е международно компетентен да разгледа иска по смисъла на чл. 9 от Регламента. До този извод въззивният съд е достигнал, след като е посочил, че детето А. е било изведено неправомерно от Република Австрия от своята майка и към настоящия момент е с местопребиваване в Република България. Посочил е, че в случаи на неправомерно отвеждане или задържане на дете и без да се засяга евентуалният избор на съд съгласно Регламента, компетентността на съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на детето следва да се запази, докато не бъде установено ново обичайно местопребиваване в друга държава членка и не бъдат изпълнени някои специфични условия. Като е посочил, че същите не са изпълнени в конкретния случай, приел е, че не е налице и хипотезата на чл. 10 от Регламент 2019/1111, тъй като страните не са постигнали споразумение за избор на съд, поради което е направил извод, че на този етап, с оглед постановените съдебни актове в Република Австрия, които предоставят упражняването на родителските права и задължения на бащата, не може да се приеме, че международната компетентност принадлежи на българския съд и с тези мотиви е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, респ. оставил е без уважение частната жалба на жалбоподателя Ц. С..

3

На настоящия съдебен състав е служебно известно определение № 296 от 22.01.2026 г., постановено по частно касационно гражданско дело № 4692/2025 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, 4 състав, с което е допуснато касационно обжалване на определение № 374/15.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 195/2025 г. по описа на Окръжен съд - Монтана в частта, в която е отменено определение № 1419/19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - [населено място], с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд и след отмяна на въззивното определение в обжалваната част е постановено определение, с което е прекратено производството по искането на Ц. А. С. да бъде лишен С. С. на основание чл. 133, ал. 1, вр. чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК от родителски права по отношение детето А. С. С. поради международна некомпетентност на българския съд.

Имайки предвид изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано на 31.01.2024 г. при действието на Регламент (ЕС) 2019/1111 (по-нататък Регламента), по чиито правила следва да се определи съдът, компетентен да се произнесе по искането за родителска отговорност – чл. 1, § 1, б. „б“, вр. с § 2, б. „а“. Съгласно чл. 2, т. 7 от същия регламент, терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на дете, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици, включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето; В т. 8 е посочено какво означава „носител на родителска отговорност“ - всяко лице, институция или друг орган, който носи родителска отговорност за дете; В т. 9 е дадено легално определение на термина „право на упражняване на родителски права“, който включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето; В т. 11 е посочено какво означава „неправомерно отвеждане или задържане“ – това е отвеждането или задържането на детето, когато: а) такова отвеждане или задържане е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането; и б) по време на отвеждането или задържането правото на упражняване на родителски права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или е щяло да бъде упражнявано по този начин, ако не е било извършено отвеждането или задържането.

Общата компетентност на съдилищата на държава членка, компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, е уредена в чл. 7 от Регламента и е обусловена от обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането на съда при спазването на членове 8 - 10, касаещи хипотезите на правомерно преместване на дете от една държава членка в друга (чл. 8), на неправомерно отвеждане или задържане на дете (чл.