Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 886 от 12.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 5022/2023
Вид
Решение № 886
Подписан
12.12.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 40, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 41, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 147 · Наказателен кодекс
  • чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 148, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 15.12.2021 г. по нчхд № 21922/2018г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, е признал подсъдимата М. Б. Х. -В. за невиновна по повдигнатите и обвинения за това, че:

- На 27.07.2018 г. на сайта на вестник „Б.“ на адрес http: //www.****.bg/upravlenie-ibiznes/read/ kipurski-predpriemach-zavlicha-banki в материал със заглавие “Кипърски бизнесмен завлича банки“, в условията на продължавано престъпление, като деянията, осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Х. К. в негово присъствие като обидата да е разпространена по друг начин, а именно чрез електронна медия с отделните изрази изрази: ,,...в повечето от тях /дружества/ дяловете на Х. с течение на времето са запорирани като обезпечения за милионни кредити към различни финансови институции“; ,,...и се втурват в разразилата се по онова време строителна вакханалия“ , поради което и на основание чл. 304 НПК, съдът я е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. престъпление по чл. 148, ал.1,т.2, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

-На 27.07.2018 г. на сайта на вестник „Б.“ на адрес http://www.banker.bg/upravlenie-i1 biznes/ read/kipurski-predpriemach-zavlicha--banki в материал със заглавие“Кипърски бизнесмен завлича банки“ в условията на продължавано престъпление, като деянията, осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е приписала престъпление на Х. К., като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно чрез електронна медия в заглавието „Кипърски бизнесмен завлича банки“, и с отделните изрази: „Едно от поизвестните е /или беше/ „Б.р.е.е.“ ООД, което също е фалирано заради необслужен дълг от 4 млн. евро към „Емпорики банк“ - България“; „От тях се възползваха доста хора и успяха да натрупат сериозни пари. А когато „медът“, който предлагаше това положение, бе изяден, се пристъпи към фалитите“; „Още от този нотариален акт става ясно, че кипърецът е решил да поспести данъци“, поради което и на основание чл. 304 НПК, съдът го я оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Х. К. чрез адв. Е. И. Д., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на осъдителна присъда срещу М. Б. Х. -В.. В закрито заседание на 14.09.2023г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства. Пред въззивния съд се е явила подсъдимата М. Б. Х. -В.. Жалбоподателят Х.

К. не се е явил, същият е призован на посочения от него съдебен адрес – адреса на адв. Д.. За него се е явила адв. Е. Д..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, нейното допълнение, както и тези, изложени в съдебното заседание от повереника на частния тъжител, и сам служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въззивният съд след собствен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от първостепенния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност. Правилно първостепенния съд е установил, фактите по делото, а именно: Подсъдимата М. Б. Х.-В., ЕГН**********, родена на

02.11.1958г. в гр. София, българка, българска гражданка, виеше образование, работи, вдовица, неосъждана, с адрес в гр. София, ж.к. ****.

На 27.07.2018 г. на сайта на вестник „Б.“ на адрес http://www.****.bg/ upravlenie-i2 biznes/read/kipurski-predpriemach-zavlicha-banki бил публикуван материал със заглавие “Кипърски бизнесмен завлича банки“ с автор подсъдимата Х.- В.. Материалът включвал следните изрази: „Работата му тук очевидно е вървяла повече от добре, тъй като у нас той регистрира... 17 дружества. В три от тях е съдружник с Г.И.. Справка в информационната система „Дакси“ показва, че в повечето от тях дяловете на Х. с течение на времето са запорирани като обезпечения за милионни кредити към различни финансови институции“.

„Едно от по-известните е /или беше/ „Б.р.е.е.“ ООД, което също е фалирано заради необслужен дълг от 4 млн. евро към Емпорики банк“ -България. Още през 2007-а то се прочу с инициативата си за разработване на проект за водоснабдяване и канализация на местността „Витоша - ВЕЦ Симеоново“, където очевидно са били насочени интересите и намеренията на инвеститора за бъдещо строителство. Проектът беше одобрен от Столична община наред със застроително -регулационен план на местността „Витоша - ВЕЦ Симеоново“, с което бе дадена зелена светлина на градежите тук. От тях се възползваха доста хора и успяха да натрупат сериозни пари. А когато медът“, който предлагаше „ това положение, бе изяден, се пристъпи към фалитите“; „Още през 2006-а, когато за страната ни се знаеше, че дори при малко вложение в имоти може да се реализира сериозна печалба, гъркът Г.И. и кипърецът К. Х. регистрират у нас дружество с ограничена отговорност „Ю.Д. БГ“ с капитал от 5 хил. лв. и се втурват в разразилата се по онова време строителна вакханалия“; „По данни от имотния регистър сделката за близо 3 дка земя е сключена на цена 71867.20 лв., или за малко над 23 лв. за кв. метър. Това става непосредствено, след като земята е била придобита за същата сума от няколко български граждани, очевидно след реституция. Още от този нотариален акт става ясно, че кипърецът е решил да поспести данъци“. По отношение дружествата „Ю.Д. БГ“ ООД и „Б.р.е.е.“ ООД, в които съдружник е бил Х. К., са били открити производства по несъстоятелност. Впоследствие по отношение „Б.р.е.е.“ ООД е приет оздравителен план. Върху дялове от дружествата, собственост на Х.

К. са налагани запори от Б.и институции, които впоследствие са били вдигани“.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били безпочвено подценени или игнорирани за сметка на други, нито са допуснати логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд правилно е ценил събраната доказателствена съвкупност: гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимата М. Б. Х.-В., показанията на свидетелите Б., Д. и М.; писмените доказателства: копие от интернет публикация на сайта на вестник „Б.“ на адрес http://www.banker.bg/ upravlenie-i-biznes/read/kipurski-predpriemach-zavlicha—banki; извлечения от Търговския регистър, съдебни актове на СТС, ТО, кореспонденция, справка за съдимост. СРС е ценил обясненията на подсъдимата Х.-В., като е отчел двойствената им природа, като е установил, че кореспондират с останалите доказателства и ги подкрепят; анализирал е показанията на свидетелите като е стигнал до извода, че са непротиворечиви, еднопосочни. Въззивният съд намира за правилни изводите на СРС досежно приобщените писмени доказателства, от които се установява тяхното авторство и начин на разпространение, както и обстоятелството за извършена предварителна журналистическа проверка от подсъдимата преди да изнесе инкриминираните факти. Обясненията на подсъдимата се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства :справка от Търговския регистър; съдебни актове, видно от 3 които по отношение дружествата „Ю.д. БГ“ ООД и „Б.р.е.е.“ ООД са били образувани производства по несъстоятелност; Установява се и наличието на задължения по кредити към Б.и институции, наложени запори на дружествени дялове, както и състоянието на инвестиционния проект в гр. София, м. „Витоша- ВЕЦ Симеоново“.

Въззивната инстанция не намира пропуски в отразената от първостепенния съд фактическа обстановка, която е възпроизведена обективно въз основа на анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От правна страна

Пръвостепенният съд е приел за установено, че от обективна и субективна страна подсъдимата М. Б. Х.-В. не е осъществила състава на престъпленията, за които е била привлечена към наказателна отговорност. СРС е анализирал правната природа на престъпленията обида и клевета от субективна и обективна страна. В правната теория и съдебната практика престъплението по чл.146, ал.1 НК -обида се изразява в казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, което в случая се твърди да е сторено в направената публикация във вестник „Б.“. При обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата. За да е налице обида, следва да се установи, че употребените думи и изрази противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. Обектът, охраняван с наказателната норма, са обществените отношения, свързани и гарантиращи оценката на всеки за собствената му обществена стойност и значимост, като следва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий, основан на приетите в обществото морални норми. По смисъла на чл. 147, ал.1 НК клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на трето лице обстоятелства, които са позорни за другиго. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, в частност – да му припише престъпление, което пострадалият не е извършил.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване се цели злепоставяне на пострадалия. Правната теория и съдебната практика приемат, че позорно обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като приписването на престъпление/ втората форма на изпълнителното деяние/ представлява частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. Извън обхвата на клеветата остават случаите, когато деецът изказва свое мнение и оценка, съждение или изразява становище. Съгласно константата съдебна практика предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с 4 конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото /реш. № 299 от 08.08.2012 г. по н. д. № 679/2012 г., НК, ІІІ НО на ВКС/. Следва да се отбележи, че изискването позорящото обстоятелство да е достатъчно конкретизирано е с оглед възможността да се установи дали същото отговаря или не на обективната действителност, като в процесния случай безспорно се установява, че в качеството си на журналист подсъдимата е извършила предварителна проверка на информацията, която ще публикува.