Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 375 от 22.06.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 155/2023
Вид
Решение № 375
Подписан
22.06.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Лилия Маркова Руневска, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500155 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Л. М. от с.Б.И., Община С.,против решение № 180/21.11.2022г. по гр.д.№ 258/2021г. на РС-С.,с което е осъдена да заплати на Е. А. Н. от с.К.,Община С.,сумата 11 000 лв. на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД.,поради даването на 30.03.2016г. на неосъществено правно основание,сключване на договор за продажба на имот с площ 805 кв.м –парцел Единадесети за имот пл.№ 153 в кв.27 по плана на с.Р.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 10.03.2021г. до окончателното плащане.Релевират се оплаквания за необоснованостт,материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, иска се оотмяната му и отхвърляне на предявените искове.Твърди,че сумата 11000 лв. е преведена от ищцата и получена от ответницата на основание-прехвърляне собствеността върху имота на нейната дъщеря Б. Л.Н. с нот.акт № 150,том първи,рег.№ 1167,д110 от 216г.,видно от който Ц.А. и К.

М. продават наследствения си имот на дъщерята на ищцата.Пред нотариуса ответницата заявила,че цената е платена изцяло в брой към момента на изповядване на сделката/общо 22 000лв. за целия имот, по 11 000лв.за всяка прехвърлителка/.Казусът попадал в хипотезата на чл.56 ЗЗД-изпълнилият чуждо задължение има право да встъпи в правата на кредитора,в случай ,че добросъвестно се е лишил от документа или обезпечението.Съдът неправилно приел,че възражението,направено в първото заседание,е преклудирано,тъй като не се съдържа в отговора по чл.131 ГПК.

1

Въззиваемата страна Е. А. Н. оспорва жалбата.Ответницата изобщо не депозирала отговор по чл.131ГПК.безспорно било установено,че на 30.03.2016г. е преведена сумата 11000лв. по банков път от ищцата по сметка на ответницата като в платежния документ е посочено основание „по договореност“.Цената на имота,вписана в нотариалния акт,била 7000лв.Ищцата не доказала,че между продавачките и дъщеря съществували преддоговорни отношения,включително за реална цена 22 000лв.Иска потвърждаване на решението и съдебни разноски за въззивното производство.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

Разпитана в качеството на свидетел Ц.А. излага версията на ищцата.Свидетелката Б. Н. също поддържа версията,че майка платила за имота по 11 000 лв. на всяка от продавачките по банков път и я придружавала при нотариуса.Свидетелката З. твърди,че Е. имала намерение да придобие имота за себе си и живяла с такова убеждение,докато била изгонена от дъщеря си.

За да уважи иска, първоинстанцонният съд е приел,че ответницата не е доказала с пълно и главно доказване основанието,на което е получила по банков път сумата 11 000лв.Версията за преддоговорни отношения и за различна от вписаната в нотариалния акт цена на имота не се подкрепяла от изложеното в нотариалния акт.При липса на писмени доказателства за предоговорни отношения и за различна цена на имота,свидетелски показания за опровергаване съдържанието на нотариалния акт са недопустими с оглед чл.165, ал.2 от ГПК.,освен ако другата страна не даде изрично съгласие.В тежест на ответницата е да докаже правното основание,на което е получила по банков път сумата 11 000 лв. с главно и пълно доказване.Ето защо са основателни както главният така и акцесорният иск за законната лихва.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстаннионния съд от фактическа и правна страна,поради което решението следва да бъде потвърдено.С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е претендирала разноски,но не доказва да е направила такива. И не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/21.11.2022г. по гр.д.№ 258/2021г. на РС-С..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3