Присъда № 14 от 01.10.2025, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към Присъда № 14 от 01.10.2025 г. по н. о. х. д. № 79/2025 г. на Районен съд – Айтос, V състав

Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, с който срещу И. Ш.

М., с ЕГН **********, роден на *** г. в ***, с настоящ адрес: **********, с висше образование, неженен, неосъждан, администратор във Вилно селище „Санта Марина“, е повдигнато обвинение за това, че на 10.01.2023 г. в землището на **********, в близост до беседката, находяща се до старата детска градина, се е заканил с убийство на С. С. Ю., с ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, с думите „Ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ю. – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК.

В открито съдебно заседание прокурор Ж. М. от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, поддържа обвинението. Счита, че то е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Обобщава, че има две групи свидетели: от една страна – показанията на свидетелите Х. С. С. и Р.Д.М.., които изцяло кореспондирали с тези на пострадалия, a именно, че подсъдимия М. е отправил закани с убийство спрямо пострадалия с думите „Ще те убия“; от друга страна – показанията на всички други разпитани в хода на съдебно следствие свидетели, които са заявили, че не са чули М. да се е заканвал с убийство на пострадалия, което не означавало, че такива закани не са били отправяни към пострадалия С. С. Ю. от страна на подсъдимия. Прокурорът изтъква, че св. А.

С. Xюceин е посочил, че не си спомня подсъдимият да е отправял закани с убийство спрямо пострадалия; че свидетелят Ю. Х. С. е заявил, че не e чул закани в негово присъствие, тъй като, когато отишъл на беседката, подал сигнал на тел. 112 и отишъл да посрещне линейката; че свидетелите А. Caли Ю., М. С. С. и Heджети СеидА. Х. не са чули закани за убийство. От изложеното било видно, че свидетелите не са чули, a не че изобщо не са били отправяни закани с убийство към пострадалия от страна на подсъдимия. Сочи се, че в контекста на конкретната ситуация и предвид индивидуалните особености на личността на подсъдимия, пострадалият е изпитал реален страх за живота си. Защитната теза на обвиняемия не била подкрепена от доказателствата по делото. Според прокурора е доказана и субективната страна на Д.ието, което е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Предлага се наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, което да бъде отложено за срок от три години на основание чл.

66 НК.

В пледоарията си адв. С. К. – повереник на частният обвинител С. Ю., също счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Позовава се на 1 показанията на свидетелите Х. С. С. и Р.Д.М.., както и на показанията на частния обвинител, които се подкрепяли от другите доказателства по делото.

Липсвали доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.

Повереникът счита, че обстоятелствата по делото – вербална заплаха, отправена нощно време, след нанесен побой, е могла да възбуди основателен страх у пострадалия. Предлага се да бъде определено наказание около средния предвиден в закона размер, тъй като заканата не само е от естество да предизвика, а действително е предизвикала основателен страх.

Частният обвинител, редовно призован, не се явява в последното открито съдебно заседание.

В пледоарията си първият защитник на подсъдимия – адв. Г. М., акцентира на това, че първоначалната идея е била подсъдимият да бъде осъден за нанасяне на средна телесна повреда, но когато това се оказало невъзможно поради резултатите от експертизата, обвинението се насочило към заканата за убийство. Според адв. М. за пръв път показанията за отправени заплахи са се появили при повторния разпит на свидетелите в досъдебното производство.

Според защитата всички разпитани свидетели са били на място и са могли да възприемат заплахата, ако такава е отправена. Обръща се внимание на факта, че според свидетеля Х. С. пострадалият е псувал. Нямало как един изплашен и свит човек, както се твърди за пострадалия, да псува. Освен това пострадалият не се бил обърнал за съдействие и към полицаите, пристигнали на място. Сочи се, че психиатричната и психологична експертиза почива изцяло на показанията на пострадалия, дадени в досъдебното производство. В съдебна фаза обаче показанията му били коренно различни. Според адв. М. е нелогично от изпити 100 гр. ракия на пострадалия да му прилошее и часове по-късно да отиде на разходка. Оспорва се предложението на адв. К. съдът да приеме, че е налице отегчаващо вината обстоятелство, тъй като нанесеният побой представлявал неизбежна отбрана срещу побой, нанесен от страна на С.

Ю.. Иска се подсъдимият да бъде призната за невиновен и оправдан.

В пледоарията си адв. К. споделя казаното от адв. М.. Допълва, че подсъдимият не е знаел кого заплашва. Подчертава, че повечето свидетели, които са присъствали, не са чули заплахи. Според адв. К. не е изяснено какво се е случило с маската на пострадалия, за която говорели свидетелите и подсъдимият. Качеството на разследването не било добро. Сочи се, че показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, са противоречиви. Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

В дуплика прокурорът посочва, че разследването наистина е започнало за средна телесна повреда, но данните за заканата са налични още при първоначалните разпити. Сочи се, че повторни разпити са извършени по искане на адв. К.. Прокурорът допуска, че пострадалият може да е псувал, но това не означавало, че липсва престъпление. Изтъква се също, че в обвинителния акт ясно е посочено, че обвинения са отправени не само по 2 време на боя, но и след това, когато никой не твърди да е имало съмнение в самоличността на подсъдимия.

В лична защита подсъдимият поддържа, че е невинен. Делото било образувано, за да се прикрие опитът за убийство, извършен от С. Ю. спрямо него. Подсъдимият не смята, че е имало за какво да заплашва пострадалия.

В последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан и отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 10.01.2023 г. около 17:30 ч. С. С. Ю. и М. Р. М. отишли в кафето в ***, пили по 100 грама ракия и след един час се прибрали вкъщи.

Същата вечер обвиняемият И. Ш. М. и Н. СиедА. Х., М. К. А., Я. М. С. и А. С. Ю. се събрали в беседка, представляваща закрита постройка и намираща се в ***, близо до старата градина. Около 22:00 ч. всички си били тръгнали, освен подсъдимият. Докато разтребвал, подсъдимият усетил мирис на дим и излязъл навън, за да види какво става.

По същото време пострадалият С. С. Ю. излязъл да се разходи навън, защото му прилошало. Видял, че при беседката, намираща се в землището на ***, близо до старата градина, нещо свети, поради което решил да тръгне натам. Когато наближил беседката, подсъдимият вече бил пред нея.

Последният, без никаква причина започнал да нанася на пострадалия удари по главата и тялото с дървения кол, който носел. От тези удари Ю. загубил равновесие и паднал на земята. Обвиняемият продължил да го ударя по цялото тяло, като го псувал и му се заканвал, че ще го убие. След това подсъдимият станал и се обадил по телефона на Н. СеидА. Х., за да му каже, че беседката гори. Свидетелят тръгнал натам, но първо се обадил на Я. М. С..

Подсъдимият се обадил и на полицията. Щом пристигнали, свидетелите Я. С. и Н. Х. изгасили огъня.

Поради нанесения му побой С. С. Ю. изпитвал силни болки и останал да лежи на земята пред беседката. По това време покрай него минал свидетелят Х. С. С., забелязал го и му помогнал да се изправи. Подсъдимият ги обвинил и двамата, че са запалили беседката.

Полицията се обадила на кмета на селото – Ю. Х. С., за да го уведоми за случилото се. Той отишъл на местопроизшествието заедно със свидетелите А.

С. Х. и Р.Д.М...

Докато чакали да дойде линейка и полиция, подсъдимият се заканил на С. Ю., че ще го убие. Пострадалият възприел заканата и се уплашил, че тя ще бъде осъществена.

Впоследствие пристигнали и А. С. Ю., Х. М. С. и М. С. С..

Местопроизшествието било посетено от служители на Районно управление – Руен: М. Г. Т., Б. С. М. и С. А. Я.. Пристигнала и линейка с д-р Р.

Б. П.. Пострадалият бил натоварен в линейката и откаран в болница, за да 3 бъдат лекувани раните му.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

По данни от комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена в досъдебното производство, която е анализирала наличните писмени доказателства по делото (фишове, амбулаторни листове, епикриза, съдебномедицинско удостоверение), на 10.01.2023 г. пострадалият е претърпял следните увреждания: травма на главата, изразяваща се в счупване на пода на лява очница, оток и емфизем на меки тъкани в ляво слепоочно, кръвонасядане по клепачите на двете очи, кръвоизливи по конюнктивите на двете очни ябълки, сътресение на мозъка; кръвонасядане в областта на гръден кош и дясно рамо. Според вещите лице повредата представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че пострадалият е имал атрофия на зрителния нерв и практическа слепота в лявото око. Вещите лица са приели, че пострадалият не е бил в коматозно състояние след инцидента, имал е адекватно поведение и ясен спомен за събитията поради липса на медицинска причина за амнезия.

Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза като компетентно и обективно изготвена.

От показанията на разпитания свидетел М. Р. М. се установява, че на процесната дата около 17:30 ч. се намирал с пострадалия С. С. Ю. в кафенето на ***. Двамата изпили по 100 грама ракия и се разделили. Свидетелят не е заинтересован и показанията му са подробни и логични, поради което съдът ги кредитира.

Свидетелят Е. С. Х. също е видял пострадалия да излиза сам от кафенето в процесната вечер. Пострадалият не му е изглеждал пиян. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на свидетеля.

От показанията на свидетелите А. С. Ю., М. К. А. Н. СеидА. Х. и Я. М. С. се установява, че вечерта на процесната дата те се били събрали в беседката, която се намира в землището на ***. Всички употребили алкохол. Около 22:00 ч. си тръгнали и в беседката останал само подсъдимият. В тази част показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия се подкрепят взаимно, поради което съдът не намира причина да се усъмни в тях.

Според свидетеля С. С. Ю. след срещата си с М. Р. се е прибрал до вкъщи, но веднага е излязъл отново, защото му е било топло и му се е повръщало. Тръгнал към езерото, където често ходел, за да гледа патиците. По пътя забелязал, че нещо свети, поради което отишъл до беседката.

Подсъдимият го нападнал с дървен кол и започнал да го бие с него, както и с юмруци.

Сходни с показания на пострадалия са показанията на сина му С. С. С.. За 4 пръв път в съдебно заседание свидетелят споделя, че е разбрал от баща си за отправена от подсъдимия закана. Свидетелят сочи, че по време на разпита в досъдебното производство – непосредствено след случилото се, е бил в тежко емоционално състояние. Според съда това действително може да е причина да не е пресъздал всички детайли от чутото в разпита си пред разследващия орган.

Подсъдимият признава, че той е причинил нараняванията на пострадалия, като му е нанесъл побой.

По делото има данни, че както подсъдимия, така и пострадалия са употребили алкохол в процесната нощ. За подсъдимия това се установява от собствените му обяснения, показанията на А. С. Ю. и А. С. Х.. За пострадалия данни, че е употребил алкохол дава С.ят той, както и М. Р. М..

Свидетелите С. Ю. С., А. С. Х., М. С. С., Ю. Х. С. дават показания, че подсъдимият е конфликтен и агресивен, когато употребява алкохол.

За пострадалия свидетелите М. Р. М., Ю. Х. С., М. С. С. и А. С. Х. казват, че е кротък и никога не се е замесвал в конфликти.

В досъдебното производство е назначена комплексна съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза на подсъдимия. Установено е, че личностните предиспозиции и високото самочувствие при подсъдимия създават предпоставки за възникване на рискова/конфликтна ситуация. Те оказват влияние предимно в поведенческите модели на личността, която в дадени ситуации изглежда „странна“ в очите на другите. В стремежа си за самоутвърждаване личността търси средства и начини за доказване на себе си, за реализиране на потребностите, които в случая чрез механизма на алкохолното освобождаване се реализират по импулсивно-агресивен начин.