Решение № 118 от 11.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 49 от 15.04.2024 г. постановено по т.д.№ 144/2023 г. по описа на СОС, TO, ІІІ състав съдът е уважил частично обективно съединени искове с правно основание чл.

511, ал.3 КЗ вр. чл. 80, ал.1 ЗЗД, като е осъдил Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", да заплати в полза на В. Д. М. сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 246.40 лева /двеста четиридесет и шест лв. и четиридесет ст./, обезщетение за причинени имуществени вреди - направени разходи за лечение - потребителска такса и транспорт с линейка по фактури № 319/22.05.2023г. и № 1000185623/22.05.2023г., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023г. около 10.10 часа на път I - 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на М. М. Г., ирански гражданин - водач на т.а. марка „Волво“, модел „FH РС24“, рег. № ********, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател - Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на РБ, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.10.2023г. до окончателното им заплащане, Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част както следва: за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания такъв от 26 000лв., за имуществени вреди за разликата над 246.40 лв. до 258.44 лв., както и за законна лихва за периода от 30.06.2023г. до 30.09.2023г. като неоснователни.

1

Присъдени са разноски, като на осн. чл.78, ал.6 ГПК Сдружение „НББАЗ е осъдено да заплати по сметка на СОС сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лв./, дължима държавна такса и направени разноски от бюджета на съда. На осн.чл.38, ал.2 ЗА ЗАД да заплати на адв.Я. Д. от САК, сумата от 2 300 лева /две хиляди и триста лв./, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК В. Д. М. е осъден да заплати на Сдружение „НББАЗ" сумата от 997.40 лева /деветстотин деветдесет и седем лв. и четиридесет ст./, направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. причинени неимуществени вреди и моли искът в тази част да бъде отхвърлен, като се приложи 50% съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. Изтъква факта, че съдът неправилно е извел, че произшествието е било непредотвратимо за водача на л.а.„Фолксваген“ чрез своевременно намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране преди да настъпи челния удар с товарния автомобил. За да изведе този си извод, съдът не е кредитирал приетото по делото без възражения на страните експертно заключение на автотехническия експерт по назначената Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, единствено в частта относно установената от вещото лице технически обоснована възможност за ищеца да предотврати произшествието, чрез своевременно намаляване на скоростта на движение и спиране, който извод е технически и математически изведен от вещото лице, което се позовава, както на скоростта на движение на л.а., така и на отстоянието на което същият се е намирал към момента на пресичане на разделителната линия, разделяща лентите за движение от страна на товарното МПС.

Паралелно с този си извод, първоинстанционният съд кредитирал експертното заключение в останалата му част, като позовавайки се на същото извежда виновно поведение за водача на товарното МПС, изхождайки от установения в експертното заключение механизъм, който също е изграден въз основа на предположения и хипотетични допускания на вещото лице, което изрично е посочило, че изходните данни, с които разполага и въз основа на които е изготвил модел на механизъм изискват хипотетично зададени от него скорости на движение и за двата автомобила. Отделно, вещото лице сочи изрично на страница четвърта от заключението, че както в констативния протокол за ПТП, така и в протокола за оглед на местопроизшествието „липсват оразмерявания и данни за хоризонталния профил на платното за движение в района на ПТП, липсват и данни относно мястото на установяване на двете МПС след удара, липсват данни за навлизането на товарното МПС в лентата за насрещно движение, както и не са описани обективни следи и данни за задиряния по пътното платно, въз основа на които да се установи точно мястото на удара. Счита, че при постановяване на съдебния акт, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е извел от едни и същи обстоятелства, противоположни 2 изводи, веднъж за доказаност на виновното поведение на водача на товарното МПС и втори път за недоказаност на техническата предотвратимост на ПТП и вредоносния резултат от страна на ищеца, позовавайки се на обстоятелство, което лежи в основата на установяването на механизма на ПТП в цялост, а именно допустими и определяеми скорости на движение и за двете МПС - та, които освен водещи за механизма на ПТП, са и решаващи по отношение на обективното му установяване, каквото съдът е приел за доказано, но само по отношение на елементите от механизма, касаещи поведението на водача на товарното МПС, респ. място на удар, навлизане в лентата за насрещно движение без същото да бъде установено обективно, за да се установи, действително навлизане и колко от страна на товарното МПС.

Посочва, че съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да е налице причинна връзка между поведението на лицето - водача на л.а. „Фолксваген“, следва от конкретното фактическо действие или бездействие, доказано да са произтекли за него вреди. Т.е. дори и действията на водача на товарното МПС, да са станали първопричина за възникналата опасност, по делото не е доказано по несъмнен начин, че ищецът пренебрегвайки свое законово задължение да реагира своевременно на възникналата пътна ситуация, като намали скоростта си на движение и предприеме аварийно спиране, с които действия технически обосновано е могъл да спре и предотврати удара, респ. произтеклият за него вредоносен резултат. Счита, че съдът не е ценил и анализирал логично и последователно приетото по делото експертното заключение в неговата цялост и е извел неправилен извод за недоказаност на техническата предотвратимост на ПТП за водача на л.а.- ищец по делото. В заключение посочва, че съдът неправилно и необосновано в противоречие с установеното по делото поведение на ищеца в доказана причинна връзка с произтеклото ПТП и претърпените от него телесни увреди е приел, че не е налице основание за прилагането на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да намали присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна В. Д. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че механизма на процесното ПТП е пълно и главно доказан, чрез ангажираните доказателства и АТЕ, въз основа на които е безспорно доказан механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на процесното ПТП се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза, според която водачът на товарния автомобил е имал възможност да не допусне ПТП, ако е управлявал своето МПС със съобразена с пътните условия скорост. Нещо повече относно процесното ПТП е образувано НОХД № 629/23г. по описа на Районен съд - Ботевград, като същото е приключило със споразумение, с което водачът на товарния автомобил е признат за виновен. Намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Видно от приетата по делото КСМАТЕ и конкретният механизъм на произшествието към момента на настъпването на ПТП В. М. е бил с поставен обезопасителен колан, което определя и по-леките му наранявания, причинени от съприкосновението на тялото му с волана, а не например с арматурното табло или стъклото на автомобила. Намира, че не е доказано, че със своите действия/бездействия е 3 допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Намира, че така определеното обезщетение отговаря на принципа за справедливо обезщетяване на претърпени вреди по чл.52 ЗЗД, като решаващият състав е приложил в пълнота критериите за справедливост, очертани в Постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС. Взети са предвид получените увреждания изразяващи се в: фрактура на четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно по средната ключична линия, както и травмата на гръдния кош. Същите са причинили трайно затруднение при движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Към момента на получаването на травмите пострадалият е бил на 76 години, възраст, в която възстановяването протича много по-бавно и болезнено, като същият е търпял с намаляващ интензитет физически болки и страдания, както и затруднено дишане, съпроводено с болезненост на торса, в продължение на месеци. Предвид характера на травматичните увреди пострадалият е имал нужда от ежедневни грижи при изпълняване на обичайните си битови потребности като обличане и тоалет. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.511 ал.3 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е станало на 14.05.2023г., около 10.15ч., на главен път I - 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Ботевград, при управление на МПС- товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с рег. № ******** и ремарке марка „Мамут“ с рег. № ********, с посока на движение от гр. Мездра към гр. Ботевград, М. М. Г. нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, като преминал в насрещна пътна лента, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., *** - настоящия ищец, изразяваща се в счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребра в дясно по средната ключична линия, причинили трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, средна телесна повреда на Н. В. Д. от гр. ***; средна телесна повреда на Д. В .А. от гр. ***.

Горното се установява от споразумение одобрено в о.с.з. на 27.09.2023г. по НОХД № 629/2023г. по описа на РС - Ботевград, съгласно което М. М. Г. /M. M. G./ - ирански гражданин е признат за виновен, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ вр.ал.1, б.„б“ вр.чл.342, ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.

/л.75/. Споразумението, аналогично на присъдата, е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК в частта досежно деяние, вина, противоправност, а в случая и досежно наличието на средна телесна повреда.

4

Видно от заключението по допуснатата комплексна АТЕ и СМЕ /л.133/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София в Клиниката по хирургия на 14.05.2023г. след като пострадал при ПТП като водач на л.а. При извършената рентгенография на гръден кош са установени фрактури на четири ребра вдясно по медиоклавикуларната линия - 4, 5, 6 и 7-мо ребра вдясно. Проведено е консервативно лечение, включващо и рехабилитационни процедури по програма. След подобряване на състоянието бил изписан на 22.05.2023г. с диагноза контузия на гръдния кош и фрактура на 4-7-мо ребра вдясно. В резултат на гръдната травма пострадалият е изпитвал силни в началото с намаляващ интензитет болки и страдания при движение, дишане, кихане и кашляне в рамките на около два месеца. Сочи се, че този тип увреждания се възстановяват напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Представените счетоводни документи, са били във връзка с проведеното лечение на уврежданията на ищеца.