Решение № 1412 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501971 по описа за 2025 година

С решение № 7 от 10.01.2025 г., по гр.д. № 11/24 г., ОС Враца, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Д. Г. Т. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ сумата от 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП от 24.07.2023 г., заедно със законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 100 000 лева, като неоснователен.

Със същото решение се ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Д. Г.

Т. сумата от 6265,48 лева, обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва от 20.09.2023 г. върху частта от присъденото обезщетение за имуществени вреди от 5971,91 лева, а върху останалата част от присъденото обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва: от 19.10.2023 г., за сумата от 120,01 лева, от 03.11.2023 г., за сумата от 73,56 лева и от 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 6265,48 лева до предявения размер от 6 616,42 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане 1 на сумата, като неоснователен.

С определение № 169 от 07.04.2025 г. се ИЗМЕНЯ посоченото по-горе решение, в частта за присъдените разноски, които Гаранционен фонд следва да заплати на адвокат Я. С., като се увеличават същите от 1060 лева на 2200 лева и се осъжда Гаранционен фонд да заплати допълнително на адв. С. сумата 1140 лева.

С определението се оставя без уважение искането на адвокат Я. В. С., за изменение на основание чл. 248 ГПК, на постановеното по делото решение, в останалата му част.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. Г. Т.. Счита, че съдът не е обсъдил в мотивите си събраните по делото доказателства. В жалбата е направен пространен анализ на фактологията по делото и е претендирано с оглед установените увреждания и травми – физически и психически, обезщетението за неимуществени вреди да бъде завишено от 40 000 лв. на 100 000 лв., като се присъдят съответните разноски.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд. Счита, че приносът на пострадалия е ½, тъй като той е нарушил чл. 57, чл. 61 и чл. 62 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията по осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Отделно намира присъдения общ размер от 40 000 лв. за завишен с оглед естеството на неимуществените вреди и счита, че сумата от 20 000 лв. е напълно достатъчна. Намира, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е съобразил относимите фактори за определяне на размера на обезвредата. Оспорва началната дата на присъждане на законна лихва, като изтъква, че Фондът се е произнесъл в срок, но не са му били предоставени необходими документи. Счита, че лихва се дължи от 27.10.2023 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач Л. Ц. Г., който сочи, че обезщетението следва да бъде общо в размер на 20 000 лв. (а не 40 000 лв.), а той на свой ред следва да се редуцира с 55 % (до сумата от 9000 лв.), поради принос от самия ищец. При отчитане на съпричиняването обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намалено на свой ред до 2819,47 лв. Твърди, че ищецът е нарушил чл. 57, чл. 61 и чл. 62 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията по осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Подчертава, че сигналът със 2 стоп-палка не е бил подаден своевременно и по надлежния ред, като ищецът се е намирал на осевата линия (а не до банкета) и е посегнал с крак към управлявания от третото лице помагач мотоциклет с цел да го повали (основава се на САТЕ). Твърди, че тъй като наказателната отговорност е ангажирана чрез сключване на споразумение, съдът е следвало да вземе предвид, че се касае до Д.ие, което е непредпазливо и това да бъде отчетено при прилагане на чл. 52 ЗЗД.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от Гаранционен фонд, като счита, че първоначалния размер на разноски от 1066 лв. е правилно определен.

В писмени отговори ищецът Т. оспорва жалбите на Фонда и на третото лице, както и частната жалба по чл. 248 ГПК.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ.

Ищецът Д. Г. Т. твърди, че на 24.07.2023 г. пострадал при ПТП, като в качеството си на полицай се намирал на пътното платно, където бил ударен от моториста Л. Ц. Г.. Ищецът получил фрактура на лява тибия и фибула, раздробено счупване в проксималната трета на лява подбедрица, болезненост в колянна става, като операцията за наместване била отложена за известно време, тъй като пострадалият бил диабетик. След изписването ищецът бил само в легнало положение, възстановяването било трудно, изпитвал силни болки, не можел да спи, бил зависим от чужда помощ, натоварил се психически. Въпреки ползването на рехабилитатор, раздвижването на коляното на увредения крайник било много затруднено, а понастоящем макар и да можел да се движи ищецът все още куцал. Поради търпените болки и страдания, притеснения и затруднения, претендира от Гаранционен фонд (тъй като мотористът нямал сключена застраховка за гражданската си отговорност) да му се изплати обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендира и обезщетение в размер на 6 616,42 лева, за причинените 3 имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти и медицински консумативи, със законната лихва от дата на извършването им до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковите претенции по основание и по размер, досежно механизма, виновното противоправно поведение на моториста, вредите и причинната връзка. Счита, че са приложими правилата на чл. 200 КТ поради настъпила трудова злополука и Гаранционен фонд не носи отговорност за вредите от нея. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 55%, който не е изпълнил изискванията за извършване на проверката на пътя по безопасен начин (чл. 165 ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Твърди, че Д. Г. Т. сам е влезнал в съприкосновение с мотоциклета, с което е поставил в опасност живота и здравето си. Твърди, че е нарушена и Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - чл. 57, чл. 61, чл. 62. Твърди, че няма доказателства за разходите. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва, както и относно периода й, като твърди, че се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника Л. Ц. Г. оспорва иска, като се присъединява към възраженията на Фонда.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред въззивната инстанция няма спор, че на 24.07.2023 г. настъпило ПТП, при което ищецът (по време на изпълнение на служебни задължения като полицай), намирайки се на пътното платно, е пострадал. Страните спорят относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, наличието на принос от самия пострадал и момента, от който следва да се присъди лихвата за забава.

Установява се, че по НОХД № 305/2024 г., РС – Козлодуй, е сключено споразумение (л. 337) и Л. Ц. Г. (трето лице помагач по настоящото дело) е признат за виновен в това, че на 24.07.2023 г., в с. Рогозен, без да има необходимата правоспособност при управление на МПС - мотоциклет Хонда ЦБР 600, в нарушение на правилата за движение - при подаден сигнал от Д. Г.

4

Т. - Командир на отделение в РУ-МВР- Козлодуй, със стоп палка по образец на МВР за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен като водач на ППС, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от служителя на службата за контрол място да изпълнява неговите указания, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, не е сторил това, като продължил да управлява мотоциклета, като ударил намиращия се на платното служител, който изпълнявал служебните си задължения като полицай, вследствие на което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.

Ищецът Т. претендирал от Фонда обезщетение със заявление от 20.09.2023 г. (л. 37).

От медицинската част на КСЕ се установява, че ищецът получил многофрагментно вътреставно счупване на костите на лява подбедрица в близкия край, което му причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Извършено е оперативно лечение, като оздравителния период за подобно счупване е от порядъка на 10-12 месеца. В конкретния случай е настъпило усложнение - флексионна контрактура на лява колянна става, но въпреки това в посочения срок оздравителният период е завършил, а ищеца е в добро състояние. Констатиран е дефицит на движенията на лява колянна става по отношение на сгъване, а дължината на долните крайници е с нормална стойност. Перспективата за в бъдеще е сравнително неблагоприятна, а ищеца продължава да търпи болки при определени условия, свързани с физическо пренатоварване и промяна на времето с неголям интензитет.

Заболяването диабет не е повлияло на оздравителния период.

Пред настоящата инстанция е представен амбулаторен лист от 19.09.2025 г. за проведен преглед на ищеца, като е вписано, че на рентгенография се установява, напреднала посттравматична артроза на лява колянна става с валгусна сублуксация.

От автотехническата част на КСЕ се установява, че ищецът, намиращ се на пътното платно, е подал сигнал със стоп палка към Л. Г., управляващ мотоциклет, който намалил скоростта си до около 36 км/ч, но не спрял и достигайки полицая с левия спойлер на мотоциклета го блъснал в десния крак, след което е форсирал двигателя на мотоциклета и ускорявайки скоростта си на движение бързо се отдалечил от местопроизшествието в посока към 5 центъра на селото. Посочено е, че ищецът, подавайки сигнал със стоп-палка на движещ се срещу него мотоциклет в насрещното платно за движение, се отправил (от проверявано към този момент от него друго МПС) в посока към разделителната единична непрекъсната линия на платното за движение.

Когато полицейският служител е достигнал до осевата линия е видял, че мотоциклетиста се е насочил към него и няма да спре, за да избегне удара с него е направил с левия си крак крачка назад и в момента, в който е повдигнал десния си крак за да продължи движението си назад е достигнат и блъснат от левия спойлер на мотоциклета. Вследствие на удара в крака и получения ударен импулс, полицейския служител е загубил вертикалната си устойчивост и се завъртял в посока обратна на движението на часовниковата стрелка, след което е паднал по очи върху пътното платно. Вещото лице сочи, че ПТП е станало в светлата част на денонощието, при нормална видимост в прав участък при пряка видимост към мястото на удара от около 150 метра.

Мотоциклетистът е могъл да предотврати станалото ПТП чрез правомерно движение на мотоциклета близо до десния край на дясната лента за движение или чрез аварийно спиране преди мястото на удара, тъй като скоростта на движение на мотоциклета е била обичайната от 50 км/ч, а към момента на удара - около 36 км/ч. Отразено е също, че в конкретните условия полицейският служител е трябвало да бъде по-внимателен и предпазлив в своите действия, спазвайки мерките за безопасност, а именно виждайки, че мотористът не се движи правомерно, близо до десния край на платното за движение по посока на движението си, а се насочил право към него, е трябвало бързо да напусне платното за движение за да избегне удара с него.