Решение № 41 от 13.06.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Сливен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600105 по описа за 2022 година Производството е по чл. 318, вр. чл. 313 и сл. НПК.

С присъда № 260076 / 21.09.2021г. по НЧХД № 156 / 2021г. на Районен съд – Сливен подс. П. П. П. е признат за виновен в това, че на 29.01.2021г. в гр. Сливен, причинил на СВ.

Н. СП. лека телесна повреда, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето неопасно за живота му“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 1 000 лева. Подс. П. е осъден да заплати на СВ. Н. СП.:

- сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на деликта, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.01.2021г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния му размер за сумата от 5 000лв. районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан;

- сумата 500 лв., представляваща разноски за повереник;

- сумата 12 лв., представляваща такса за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция. Подс. П. е осъден да заплати по сметка на СлРС д.т. върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лв.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П., чрез упълномощения от него защитник. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и е направено искане въззивният съд да я отмени, тъй като той бил невинен и не бил извършил описаното престъпление. В допълнението към въззивната жалба твърди, че първоинстанционният съд извършил неправилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като основал присъдата на показанията на свид. И., която била предубедена и заинтересована от изхода на делото; не обсъдил неговите обяснения, в които много точно изложил какво се било случило – че действал при самозащита, тъй като се отбранявал от частния тъжител С., който първи го нападнал. Счита че деянието му не било обществено 1 опасно, защото имал законно право да се защитава, когато го нападнат. Моли окръжният съд да отмени изцяло обжалваната присъда като незаконосъобразна.

В законоустановения срок повереникът на частния тъжител е подал отговор на въззивната жалба и допълнителната такава, в който твърди, че обжалваната присъда била правилна и мотивирана и отразявала действителните събития от 29.01.2021г. Районният съдия изключително мотивирано, обосновано и с пространствени анализи на фактите дал оценка на всеки един факт, всяко едно действие и събитие, както и на доказателствени средства, които имали пряко отношение и били изцяло релевантни към правния спор; дал обективна оценка на всички наведени твърдения, като правилно приложил материалното право и поради това страните не можели да изтъкват за порок в съдебното решение, пълнотата на изводите и тяхната обоснованост. В допълнението към въззивната жалба, жалбоподателят П. чрез пълномощника си, изложил факти касаещи д-р Ж. Г. и издаденото от нея удостоверение, като коментирал часа на издаване и работното време на посочения специалист, както и това, че въпросният стоматолог бил клиент на свид. И., без да имал реални доказателства за това твърдение, което можело да бъде категоризирано като невярно и дори като клевета. По делото имало категорични и безспорни медицински доказателства, които свидетелствали за нанесените удари от П., за които самият той признал, че бил нанесъл. В проведеното на 01.06.2021г. открито съдебно заседание, подсъдимият сам заявил:

,,Аз два пъти го ударих, исках да го ударя по носа, но явно не съм уцелил в носа някъде другаде по лицето. С юмрук два пъти го ударих. Повече не съм го удрял. Това стана малко по-надолу от ДСК. Той носеше някаква хартиена чанта, беше я изпуснал и тогава бившата ми жена каза не прави такива неща пред децата, аз си вдигнах ръцете към прожекторите от ДСК“. Това било видно от протокола от същото съдебно заседание и било категорично доказателство за това, че действията на П. били тенденциозни, умишлени и целяли да увредят тъжителя С.. Изложените от П.П. във въззивната и допълнителната жалби по отношение на преднамереността на свид. М. И. (бивша съпруга) твърдения били неверни и нодоказани. Жалбоподателят целял пълното дискредитиране на бившата си съпруга, като посочвал неверни твърдения и събития. Правел опит да вмени факти и обстоятелства, касаещи бившите му отношения със свид. И., като дори си позволявал да каже, че „скритата“ причина за осъдителната му присъда не било извършеното от него и доказано престьпление, за което самият той признал, а други причини от по-личен характер, дори и такива с материално намерение. Тези недоказани и неверни твърдения, целели да изградят дискредитираща представа за свид. И. и С.С.. От гласните данни снети от свид. И., ставало ясно, че именно П. нападнал С., който не могъл да се защити, защото в двете си ръце е носел чанти. Депозираното от жалбоподателя твърдение, че той е бил нападнат от пострадалия С. било невярно, недоказано и направено с оправдателна цел, която не следвало да бъде възприета от второинстанционният съдебен състав. Първоинстанционият съд провел всички мероприятия за разкриване на обективната истина и действителните събития, след като събрал гласни и писмени доказателства, които по безспорен начин доказвали, че на 29.01.2021г. в гр. Сливен, П. П. П. причинил на СВ. Н. СП. лека телесна повреда, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето неопасно за живота му“ престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В заключение повереникът счита въззивната жалба е неоснователна, тъй като в нея били посочени само едностранни факти, които изцяло дискредитирали постановената присъда, която била правилна и мотивирана; напълно правилно първоинстанционият съд анализирал всички факти и обстоятелства и в пълен обем изложил мотивите си за постановяване на осъдителната присъда; напълно правилно първоинстанционният съдия отчел факта, че П.П. в открито съдебно заседание от 01.06.2021г. посочил, че нанесъл удари на С.С., като по този начин осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което представлявало „лека телесна повреда“, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Направено е искане окръжният съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да постановите 2 решение, с което да потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна и да осъди въззивния жалбоподател да заплати направените по делото пред въззивната инстанция съдебни разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа така депозирания отговор на въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че събраните гласни и писмени доказателства доказали по безспорен начин вината и намерението на подсъдимия да причини телесна повреда на частния тъжител посредством незаконосъобразни действия, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота, с правно основание в чл. 130 ал.1 на НК. Многократно подс. П. правил опити да навежда на съдебните състави, че бил предизвикан и се защитавал, макар да липсвали доказателства за това. В проведеното на 01.06.2021г. открито съдебно заседание, сам заявил, че ударил два пъти с юмрук в лицето тъжителя С.. Повереникът счита, че първоинстанционната присъда отговаряла на всички законосъобразни изисквания, била мотивирана и правилна. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и непълна.

Защитнникът на подс. П. в съдебно заседание моли окръжния съд да уважи въззивната жалба и да отмените обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна.

Счита, че при преценката на доказателствата, първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като неправилно оценил данните от обясненията на подсъдимия. Действително, подсъдимият признал, че два пъти ударил тъжителя С., но обяснил и какъв бил механизмът на нанасяне на тези повреди. Подсъдимият бил нападнат първоначално от С. и ударите, които нанесъл имали единствено за цел преустановяване на започналото против него нападение. Подсъдимият бил улегнал човек, над 60 г., вървял на доста голямо разстояние след тъжителя С. и нямал никаква причина да отиде до него и да го нападне. Т.е., между тях нямало никакъв спор, никакъв конфликт. Единствено нападението от страна на доста по-младия С., който съжителствал с бившата съпруга на подсъдимия принудило последния да нанесе двата удара с цел да преустанови започналото против неговата личност нападение. Защитникът счита още, че показанията на свид. И. не следвало да се кредитират като достоверни, тъй като същата изразила в съдебно заседание отрицателното си лично отношение към П., като казала, че иска да се отърве от него. Освен това, тя съжителствала с тъжителя и била пряко заинтересована от изхода на делото. Смята също, че не следвало да се кредитира и съдебномедицинското удостоверение за дентален преглед на лицето С.С. от д-р Ж. Г., тъй като при внимателен прочит в неговото съдържание, първо пишело, че е издадено на 29.01.2021г. в 20:30 часа при прегледа на лицето С., а понадолу в съдържанието на удостоверението било изписано, че „при рентгеново изследване от 01.02.2021г. били извършени дигитална ортопантомограма и секторна снимка в областта на 21 зъб, т.е. удостоверението не било съставено на 29.01.2021г. така, както било посочено в него, а доста по-късно с цел да бъде използвано като доказателство за неверни обстоятелства в него. Моли въззивния съд да оправдае подсъдимия, защото той действал при неизбежна отбрана - ударите, които нанесъл на тъжителя били с цел да преустанови нападението. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените против подсъдимия граждански искове, тъй като, когато човек действал при неизбежна отбрана, ударите, които нанасял, не били противообществено деяние и непозволено увреждане. Т.е., увреждането, което било причинено, не било противоправно.

Подс. П. твърди, че е действал при самоотбрана и желае да бъде оправдан.

Окръжният съд, като съобрази данните по делото и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намира за установено СЛЕДНОТО:

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните 3 правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 пр. 1 от НПК , поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба на СВ. Н.

СП. против подс. П. П. П. с посочено правно основание чл. 130 от НК. В тъжбата са изложени фактически твърдения на тъжителя, касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време, място и конкретни действия на подсъдимия, преценени като съставомерни за престъплението по чл. 130 от НК. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели – М. Г. И. и С. К. И.; подс. П. е дал обяснения; приобщени са писмени доказателства – лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 1158 от 29.01.2021г., с посочен час на прегледа от 18:40 часа до 19:10 часа; Медицинско направление от 29.01.2021г. за образна диагносктика;

Съдебномедицинско удостоверение № 5 / 2021г., издадено от д-р С. С.; Удостоверение за дентален преглед на тъжителя, изд. от д-р Ж. Г.; Писма от ПроКредит банк ЕАД и от Банка ДСК АД за липса на видеозаписи от 29.01.2021г.; Справка за съдимост на подсъдимия.

С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия за виновен; на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.; уважил е частично предявения граждански иск; присъдил е на тъжителя направените по делото разноски и е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск.