Решение № 158 от 23.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ямбол, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330100602 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Г. А. от с. К., общ. К., настоящ адрес: гр.Х., ******* чрез пълномощник адв. П. Б. П. от АК – гр. С., ******* срещу В. В. С. от гр. Я. ***********.

С исковата молба ищецът твърди, че е сключил договори за заем с ответника, въз основа на които е превел парични суми в периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. в общ размер на сумата от 5000 лв. на ответника В. В. С.. Твърди, че заемните суми са превеждани многократно през посочения период. Също така, че същите са плащани в различен размер.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 05.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск на първо място се оспорва, като недопустим, а на следващо място като неоснователен.

Поддържа се, че по делото не са представени доказателства подкрепящи фактите, изложените в исковата молба от ищеца. Изцяло се оспорват твърдението му за сключен устен договор за периода от 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г. за заемна сума в размер на 5 000 лв. със заемодател - ищеца и заемател - ответника. Твърди се, че такъв договор никога не е съществувал, никога не е било постигнато съгласие за предоставяне на суми под формата на заем. Твърди се, че ответникът не е обективирал съгласие за сключване на договор за заем и не е поемал такова задължение да връща претендираните суми, посочени в исковата претенция. Твърди се, че не е получавал и подобни суми от ищеца. Оспорва се съдържанието и автентичността на приложената разпечатка по вайбър и се иска същата да бъде изключена от доказателственият материал.

В случай, че съдът приеме, че ответника е получил претендираните суми, твърди се, че същите не са получени на твърдяното от ищеца основание, а именно договор за заем.

Иска се от съда да прекрати производството като недопустимо, евентуално да отхвърли предявеният иск като недоказан, необоснован и неоснователен.

1

Изслушан от съда на основание чл.176 ГПК, в съдебно заседание ответникът заявява, че са приятели с ищеца. Познавали се от малки. Признава че през цялата 2024 година през периоди му е пращал пари по собствено желание. Ответникът отрича да е искал кредит от него, както и да са имали уговорка да му връща пари. Ответника смята че не дължи на ищеца връщане на пари, защото му били подарък. Нямали уговорка да му ги връща. Нямали уговорка и за лихва. Сега били скарани и си искал парите, обаче те не му била дадени като кредит, а подарък, в смисъл „имал излишни неизмъчени пари и му ги дал подарък“.

Ответникът изобщо не бил искал пари. Помагал му финансово, но не му бил казвал, че трябва да му ги връща. Отрича да е искал заем. Можело да се каже, че тогава нямал пари и той му помогнал, но не бил искал пари.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по ч.гр.дело № ***/2025 год. по описа на ЯРС, на 05.02.2025 год. заявителя /ищец в настоящото производство/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника-ответник В. В. С. за сумата от 5 000 лева, представляваща предоставен заем в периода от 01.01.2024 год. до 31.12.2024 год.

Заповедният съд е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/06.02.2025 год. за сумата от 5 000 лева, представляваща главница за парична сума дължима за периода от 01.01.2024 год. до 31.12.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 05.02.2025 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок. В указания срок заявителя-ищец в настоящото производство е предявил иска предмет на разглеждане в съдебното производство.

Видно от приобщените по делото извлечения от разписки от Easy Pay /л.61-70 от делото/, за процесния период 01.01.2024 год. до 31.12.2024 год. ищецът е привел на ответника следните суми: на 18.01.2024 год. – 100 лева /51.13 евро/; 20.01.2024 год. – 50 лева /25.56 евро/; 22.01.2024 год. – 70.00 лева /35.79 евро/; 30.01.2024 год. – 200.00 лева /102.26 евро/; 07.02.2024 год. – 100 лева /51.13 евро/; 06.03.2024 год. – 100 лева /51.13 евро/;

07.03.2024 год. – 60.00 лева/30.68евро/; 15.05.2024 год. – 350 лева /178.95 евро/; 23.05.2024 год. – 300 лева /153.39 евро/; 30.05.2024 год. – 240.00 лева /122.71 евро/, или общо 1 570 лева /802.73 евро/.

Видно от представената справка от Уникредит Булбанк на 29.01.2024 год. по сметка на ответника с контрагент ищеца е постъпила сумата от 20 лева.

Видно от представената справка от Транскарт Файненшъл сървисис, на 27.01.2024 год. ищецът е извършил превод по банкова сметка на ответника в размер на 10.23 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 2 изводи:

Договорът за заем е реален и неформален, тоест за валидността на същия законът не изисква писмена форма. Необходимо е и съгласие на страните по него, едната страна да даде, а другата да получи в заем, да има реално предаване на заемната сума срещу задължение на заемополучателя да върне същата.

От събраната доказателстевна съвкупност и като съдът съобрази освен горепосочените писмени доказателства и представената кореспонденция между страните в социалните мрежи, намери, че ищецът доказва предаване на ответника на парична сума в общ размер от 1 610 лева /823.18 евро/, както и че действителните отношения между тях сочат на предоставени в заем парични суми през определени времеви интервали, с обещание за връщане макар и при липса на яснота за конкретна падежна дата, доколкото към този извод сочи кореспонденцията между страните в социалните мрежи /приложена по делото/.

Респективно от представената по делото кореспонденция съдът не може да изведе извод за действително наличие на дарствено намерение от страна на ищеца към ответника, както последния сам сочи. Обяснението на ответника, че ищецът имал излишни пари и му ги дал като подарък не може да се приеме и да обоснове извод за извършени парични подаръци от ищеца на ответника.

Ето защо съдът намери искът за основателен и доказан до размера на 1610 лева, като за разликата над 1610 лева до предявения размер от 5 000 лева иска следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Тъй като липсва установена конкретна дата на уговорен между страните падеж, предвид изхода на делото, следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху уважения размер на главницата от 1610 лева от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 05.02.2025 год. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в заповедното и исковото производство съразмерно уважената част на иска.

Ищецът е представил доказателства за разноски, както следва: 100 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 100 лева заплатена държавна такса в исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение 710 лева /от уговорено такова в размер на 800 лева/ или по съразмерност на уважената част от иска следващите му се разноски са в размер на 293.02 лева /149.82 евро/.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски сторени от него в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е представил доказателства за заплатено от него адвокатско възнаграждение в заповедното производство 800 лева и в исковото – 800 лева или по съразмерност на отхвърлената част от иска следващите му се разноски са в размер на 1 084.80 лева /554.65 евро/.

3

В заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие на заявителя, в който е посочено, че той се представлява безплатно от адв.П. Б. П. от САК при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА – безплатно.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая съдът като съобрази уважения размер на иска, както и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа определи дължимото се от ответника заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на заявителя-ищец в заповедното производство в размер на 461 лева /235.71 евро/.

Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника съдът намери за неоснователно, тъй като същото е равнозначно на определеното и договореното адвокатско възнаграждение на ищеца – 800 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Н. Г. А. с ЕГН ********** от с. К., общ.

К., *******, настоящ адрес: гр.Х., ******* чрез пълномощник адв. П. Б. П. от АК – гр. С., ******* срещу В. В. С. с ЕГН ********** от гр. Я. ***********, с правно основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, че В. В. С. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на Н. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 1 610 лева / 823.18 евро/ ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 05.02.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/06.02.2025 год. по ч.гр.дело № ***/2025 год. по описа на ЯРС, като иска за разликата над 1610 лева до предявения размер от 5000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. В. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. А. с ЕГН **********, сумата от 149.82 евро – разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Г. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. С. с ЕГН ********** сумата от 554.65 евро – разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА, В. В. С. с ЕГН ********** от гр. Я. *********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Б. П. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия-С., Личен № *********, БУЛСТАТ *******, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по ч.гр.дело № ***/2025 год. по описа на ЯРС в размер на 235.71 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5