Акт от 23.10.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 23.10.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 377 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Л.П.С. ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.Г., против Заповед № 7091/17.05.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – София, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 20.05.2019 г. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна по подробно изложени съображения в същата.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Г.Г., който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Иска се отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото. Съображения в тази насока са изложени и в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директор на Агенция „Митници“, в с.з. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Д. оспорва жалбата, като неоснователна и моли за решение, с което се остави в сила оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. В дадения от съда срок поделото са представени писмени бележки от юрисконсулт Г.Н. и списък с разноски, направени от страна на Агенция „Митници“, чието възстановяване се претендира.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

По делото не е спорно, че жалбоподателят Л.П.С. е държавен служител в Агенция „Митници“ от 2001 г., видно от приложеното по преписката копие на служебна книжка (л. 55-63). От съдържанието на Заповед № 2824/06.03.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л. 26 от преписката) се установява, че към датата на издаване на тази заповед жалбоподателят заема длъжността Началник отдел в Агенция „Митници“, длъжностно ниво – 5, ръководно ниво 5Б в отдел „Акцизи“, Териториално митническо управление (ТМУ), Митница Русе.

В началото на 2019 г. с влязло в сила изменение на Устройствения правилник на Агенция „Митници“ (ДВ, бр. 2 от 04.01.2019 г., в сила от 07.01.2019 г.) са извършени структурни промени в агенцията, като съществуващата до тогава Митница Русе влиза в състава на новосъздадената Териториална дирекция Дунавска, която e структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Във връзка с извършената реформа,

С. подал заявление вх. №

32-6431/04.01.2019 г. (л. 23 от преписката), в което изразил желание да бъде преназначен от длъжността началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел „Акцизна дейност“ в Митница Русе на длъжност началник отдел в Агенция „Митници“ в Териториална дирекция Дунавска. Считано от 07.01.2019 г. жалбоподателят бил преназначен на посочената длъжност със Заповед № 172/04.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 24 от преписката). На 20.03.2019 г. на С. е връчена длъжностна характеристика за длъжността, на която е преназначен (л. 28-33 от преписката). Едно от посочените в длъжностната характеристика изисквания за заемане на длъжността, е лицето, изпълняващо тази длъжност, да разполага с ниво на достъп до класифицирана информация „Секретно“, тъй като длъжността е включена в Списък на длъжностите и заемащите ги лица в ОЕ „Териториална дирекция Дунавска“, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна с рег.№ 32-37271/05.02.2019 г. (л. 17-22 от преписката). По делото не е спорно, че и преди извършеното преназначение за заеманата от С. длъжност е било налице такова изискване, както и че жалбоподателят е разполагал с надлежно издадено разрешение за достъп до класифицирана информация № 93073/19.03.2015 г. със срок на разрешението до 18.03.2019 г. Във връзка с предстоящото изтичане на срока на разрешението за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя, същия е включен в нарочен списък на служителите от Митница Русе, подлежащи на разширено проучване през 2019 г. за получаване на ниво на достъп „Секретно“ (л. 15-16 от преписката). В списъка е посочено, че между 03.12 – 14.12.2018 г. или по-рано документите на лицето трябва да бъдат изпратени в ТДНС – Русе (Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Русе) за проучване. В същото време С. е уведомен срещу подпис, че следва да представи необходимите за проучването документи едва на 19.12.2018 г. По делото липсват данни, а и не се твърди от страни процедурата на разширено проучване да е била проведена за жалбоподателя.

Междувременно със заповед № 4114/22.03.2019 г. (л. 34 от преписката), на основание чл. 10, ал. 14 (сега ал. 15) от Закона за митниците (ЗМ), жалбоподателят е преместен да изпълнява служебните си задължения на длъжност „държавен инспектор в Териториална дирекция на Агенция „Митници“ с място на работа МП Балчик, Териториална дирекция Северна морска, при условията на командироване за периода от 25.03.2019 г. до 24.09.2019 г. На 09.04.2019 г. на С. е връчена длъжностна характеристика за длъжността „държавен инспектор“ (л. 36-41 от преписката). От съдържанието на тази длъжностна характеристика е видно, че за изпълнението на длъжността „държавен инспектор“ се изисква само ниво на достъп до класифицирана информация „За служебно ползване“. Считайки, че след преместването за жалбоподателя вече е отпаднала необходимостта от разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“, ответникът върнал на ТДНС – Русе изтеклото вече разрешение за достъп, издадено на Л.С.. Това се установява от мотивите на Решение № 45-ІІ-11/02.07.2019 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) – л. 26-32 от делото. В този смисъл е и направеното отбелязване в списъка, приложен на л. 15-16 от преписката. От Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) последвало издаване на писмен акт – Прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация № 78305/24.04.2019 г. (л. 9 от преписката), с който на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 60, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) е прекратено разрешение за достъп до класифицирана информация № 93073/19.03.2015 г., издадено за достъп до ниво на класификация „Секретно“ на Л.П.С.. Актът за прекратяване на разрешението за достъп е изпратен на Териториална дирекция Дунавска с писмо от 09.05.2019 г.

На

15.05.2019 г. Директорът на Агенция „Митници“ издава заповед № 7086/15.05.2019 г., с която считано от 17.05.2019 г. отменя своя Заповед № 4114/22.03.2019 г., с която Л.С. е преместен на длъжността държавен инспектор (л. 43 от преписката). На 17.05.2019 г. е издадена заповед с № 7090, с която е определено мястото на работа на служителите в Териториална дирекция Дунавска, като жалбоподателят е посочен под № 73 като началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел „Акцизна дейност“. На същата дата отново му е връчена длъжностна характеристика за тази длъжност, идентична по съдържание с длъжностната характеристика, която му е връчена на 20.03.2019 г. Също на 17.05.2019 г. е издадена и връчена (в условията на отказ да я подпише) и Заповед № 7091/17.05.2019 на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл.

107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и във връзка с полученото от ДАНС прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация на Л.С., е прекратено служебното му правоотношение, считано от 20.05.2019 г., поради обективна невъзможност, изразяваща се в липса на разрешение за достъп до класифицирана информация, което се изисква за длъжността, тъй като същата е включена в утвърдения от директора на Агенция „Митници“ списък по чл. 37 от ЗЗКИ. Така издадената заповед е оспорена в настоящето производство и е предмет на делото.

По делото е представено влязло в сила Решение № 45-ІІ-11/02.07.2019 г. на ДКСИ (л.

26-32 от делото), от което се установява, че жалбоподателят е запознат с акта за прекратяване на разрешението му за достъп до класифицирана информация едва при връчване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, издадена въз основа на него. Оспорил е прекратяването на разрешението пред ДКСИ и комисията с цитираното решение го е поради липса на посочено правно основание.

Впоследствие в хода на настоящото съдебно производство е последвало ново произнасяне на ДАНС – № 81369/05.08.2019 г., с което отново е прекратено същото разрешение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя на основание чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ – поради изтичане на сроковете по чл. 55, ал. 1 от същия закон (л. 51). По делото няма данни това прекратяване на разрешението за достъп до класифицирана информация да е съобщавано на Л.С..

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото настоящият състав на съда, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в административния акт.

Със заповед № ЗАМ-788/32-143115/16.05.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.

34) е наредено, в периода 16-17.05.2019 г. функциите на директор да се изпълняват от заместник-директора на агенцията Г. Стефанов А., а оспорената заповед в настоящето производство е издадена именно от зам. директора въз основа на горепосочената заповед, поради което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 108 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл.

107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай в обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й, както и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Следва да се приеме, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е налице незаконосъобразност на издадения административен акт поради нарушение на изискването за форма, тъй като в заповедта не са посочени дължимите на служителя обезщетения.

Действително законодателят е предвидил такова изискване към съдържанието на акта за прекратяване на служебното правоотношение, но това е отделно и самостоятелно волеизявление на органа по назначаване, произтичащо, а не обуславящо волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение и е единствено с цел процесуална икономия и бързина при уреждане на отношенията между страните по служебното правоотношение. Липсата на посочване на дължимите обезщетения в заповедта за прекратяване на служебното правоотноошение не намира отражение върху законосъобразността на акта в частта за прекратяването.

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на тази норма, съгласно константната практика на Върховния административен съд, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в служебното правоотношение. Установените по делото факти сочат, че не са осъществени елементите на фактическия състав на правната норма, на която се е позовал органът по назначаването, за да издаде оспорената заповед.