Решение № 3484 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3484 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Стоев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505161 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20024882 от 25.03.2022г., постановено по гр.дело №15309/2021г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, е отхвърлен предявения от „Т.- ВС“ЕООД, ЕИК:******* срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите осъдителен иск за сумата от 22 341,92 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия за периода от 31.03.2016г. до 31.03.2018г., поради приемане от Народното събрание на разпоредбата на параграф 18, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015г.

Ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лв разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.- ВС“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че първостепенният съд не взел предвид практиката на СЕС по сходни казуси и имал право да се позове на принципа на защита на оправдани правни очаквания, тъй като не можел да предвиди приемането на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Промяната на размера на преференциалната цена с въпросната разпоредба се приравнявало на нарушаване на правото на собственост. Жалбоподателят имал сключени дългосрочни договори, съобразени с преференциалната цена преди промяната и с въпросната разпоредба, от което произтичали и пропуснатите му ползи. Твърди, че чл.16 от Хартата не допуска съществуването на национална правна уредба като тази на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, по смисъла на която при 1 сключени договори и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора- цената, чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора.

Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Контролиращата страна СГП взема становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Със Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) са въведени в българското законодателство разпоредбите на директивите на ЕС в сектор енергия от възобновяеми източници. Съгласно възприетия режим за насърчаване на енергията от възобновяеми източници в случаите, когато инвестицията за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по цена, определена от КЕВР, при условията и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия). Съгласно § 11 от ПЗР на ЗЕВИ тази разпоредба се прилага само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. Законът разграничава енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 2 вр., ал. 8 от ЗЕВИ на две основни групи: обекти, ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и обекти, които са изградени със собствени инвестиции. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на 2 енергийния обект за производство на електрическа енергия. Регулацията на цените на ел. енергията от възобновяеми източници от април 2012 г., с изменение на ЗЕВИ /ДВ, бр.

29/2012г./ налага изкупуването на електрическа енергия от ВИ да се осъществява по групи цени, определени от КЕВР по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Групите са съставени съобразно осреднени стойности на съотношението на безвъзмездното финансиране в общия размер на инвестициите и стойността на регулаторната база на активите (РБА) се намалява пропорционално със стойността на инвестициите по безвъзмезден начин.

С разпоредбата на пар.18, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр. 56/24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г/, за която жалбоподателят твърди да противоречи на основни принципи и конкретни норми на ЕС и в причинна връзка с което противоречие той пропуснал ползи в размер на исковата претенция и за посочения в исковата молба период, се предвижда че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.

Настоящият състав намира на първо място неоснователен довода на жалбоподателя за създадени у него оправдани правни очаквания за получаване имуществена стойност, която не е реализирал вследствие на законовата промяна с §18. Това очакване на жалбоподателя е неоправдано, тъй като е сключил договор за изкупуване със срок на действие 20 години, при договорена преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия, според него неподлежаща на промяна през целия срок на договора, поради което бъдещите му приходи и печалби са сигурни вземания. Разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ, според които преференциалната цена не подлежи на промяна за целия срок на договора на основание § 18, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗЕ за производителите на електрическа енергия от ВИ по § 18, ал. 1 не се прилагат. Поради това не е налице и законова пречка договорените като преференциални първоначално цени с производител на ел.енергия от ВИ да бъдат променени. Принципно неоправдано е едно правно очакване за получаване на една и съща преференциална цена за целия период на договор от 20 години, поради постигнато съгласие на 27.12.2012г. между жалбоподателя и „ЕВН“, а и в чл.5, ал.1 от договора изрично е упоменато, че енергията се изкупува по определена от ДКЕВР цена, съобразно приложимото законодателство.

На следващо място, по въпроса за това дали разпоредбата на пар.18 нарушава принципа на законността и свързания с него принцип на оправданите правни очаквания, КС на РБ се е произнесъл с решение № 5/11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г. С това решение КС приема, че принципът на правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и 3 по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от възобновяеми източници (ВИ). Оспорената разпоредба актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Конституционният съд приема още, че определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което деформира пазара.

Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС.

Промените, въведени с пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква е социално оправдана, освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в настоящия случай, предвид изложеното до тук, съдът не намира.

В този смисъл КС е съобразил и практика на СЕС.

Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС.

Разпоредбата на чл. 16 ХОПЕС урежда свободата на стопанска инициатива и свободата на договаряне. Жалбоподателят е сключил договор в рамките на регулиран от държавата пазар, а не при свободно договаряне. На регулирания пазар цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от държавния регулатор при условията на закона. Държавата има както законовото, така и договорно правомощение да се намесва едностранно и да променя условията, при които функционира търговецът, при спазване на неговите права и защита на инвестициите, но без да гарантира трайно привилегировано третиране, с цел защита на обществен значим интерес. Разпоредбата на чл.

17 от ХОПЕС урежда защита на правото на собственост. Съгласно решение на СЕС от 15 април 2021 г по съединени дела С 798 и С 799/2018 г бъдещият доход може да се смята за собственост, която би могла да се ползва от закрилата на чл. 17 от Хартата, НО САМО ако 4 вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или ако са били налице обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. Както беше посочено по-горе в разглеждания случай не може да се приеме, че за жалбоподателя са налице оправдани правни очаквания да получава първоначално определената имуществена стойност в течение на целия срок на договора с обществения доставчик, най-малкото поради наличието на клаузата на чл.5, ал.1 от договора.