Решение № 730 от 31.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300500324 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по две въззивни жалби:

1.Въззивна жалба на ОД на МВР – гр.**** , представлявана от Директора Д.

Б. Б., чрез проц.представител гл.юриск. И.П. против Решение № 2165/ 18.11.2021г., поправено с Решение №2480/ 10.12.2021г, постановени по гр.д.

№ 9761/ 21г. по описа на ПРС – I гр.с., в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на М.Г. К. от гр.**** сумата 1 442,28 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 146,7 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 за периода 01.05.2018г – 11.07.2020г., както и сумата от 233,74 лв мораторна лихва за периода 01.08.2018 – 13.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ- 14.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адв.възнаграждение в размер на 358,61 лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски по делото и юриск.възнаграждение. При условията 1 на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение на другата страна.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от М.Г. К. от гр.****, чрез проц. си представител адв.Р. Н.Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му от тази страна част, претендира се разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за настоящото производство.

2.Насрещна въззивна жалба от М.Г. К. от гр.****, чрез проц.си представител адв.Р. Н.Г., АК-**** против Решение № 2165/ 18.11.2021г., поправено с Решение №2480/ 10.12.2021г, постановени по гр.д.№ 9761/ 21г. по описа на ПРС – I гр.с., в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в резултат н преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2020г. до пълнопредявения размер от 1 183,59 лв , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране до окончателното й изплащане, както и в частта за заплащане на мор.лихва над уважения размер от 233,74 лв до пълнопредявения размер за сумата 236, 13 лв за периода 01.05.2018г – 13.06.2021г. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълнопредявения им размер. Претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноските за настоящото производство.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

По въззивна жалба на ОД на МВР – гр.****.

Производството по делото е образувано по предявени от М.Г. К. от гр.****, чрез проц.си представител адв.Р. Н.Г. от гр.**** обективно съединени искове по чл.176 във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.1 и ал. 9 ЗМВР и чл.188, ал.2 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв първоначално за периода 01.07.2018г. – 13.06.2021г., ведно със законната и мораторната лихва 2 за забава. С молба за изменение на иск в хода на първоинстанционното производство е поискано от ищцовата страна и с протоколно Определение № 3620/ 08.11.2021г. е допуснато изменение на предявеня иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд , който да се счита предявен за сумата от 1 183, 59 лева за периода 01.05.2018г. до 30.09.2020г., както и по отношение на и предявения иск за мораторна лихва върху допълнителното трудово възнаграждение , който да се счита предявен в размер на 236, 13 лева за периода 01.05.2018г. – 13.06.2021г.

Безспорно е по делото, че ищецът е работил като държавен служител по служебно правоотношение при ОД на МВР – гр.****. При изпълнение на служебните си задължения ищецът полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени, но не получил в цялост дължимото му възнаграждение за положен извънреден труд през процесния период. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в дневен, като не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд.

С решението на районния съд в обжалваната му част е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от приетото в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г относно начина на преизчисление на отработеното време и обстоятелството за липсваща норма в последващите приети наредби, поради което наличието на основание за субсидиарно приложение на НСОРЗ поради празнота в специалната уредба в тази насока. Съобразено е по отношение установяване размера на исковете депозираното заключение на в.л. С. К., прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно и необосновано с възражението за неправилно приемане от страна на районния съд наличие на празнота в уредбата, поради което прилагането по аналогия на НСОРЗ, наличието на различна правна уредба в трудовото законодателство по отношение на въпроса за нормалната продължителност на нощния труд, различно от специалния ЗМВР, който се явява специален по отношение на КТ, а последният се прилага само за неуредените в специалния закон въпроси. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР.

Жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 Закона е възнаграждението за извънреден труд. Според чл.187, ал.3 ЗМВР работното 3 време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6.00ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.187, ал.6 ЗМВР/ преди изм., ДВ, бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г, сега ал.7./ работата извън редовното работно време е 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени , чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР регламентира приложението на специалната закрила по КТ спрямо държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 ч.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР/ преди изм., ДВ, бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г, сега ал.10./ редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят на Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредбите №№ 8121з-776/ 29.07.2016г. и 8121з368 от 07.01.2020г. за реда , организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. И в двете така посочени наредби не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това е изрично уредено в Наредба № 8121з/11.08.2014г. така именно с посочената норма на чл.31, ал.2 от посочената отменена наредба изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч и 6.00ч. за отчетни период се умножава по 1,143. А в посочените погоре действали през процесния период , е определен редът за отчитането на отработеното време между посочените часове с изготвянето на протокол и лицата , които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя на отработени часове, но без да е предвидено специално правило за определяне на методологията за превръщането на отработените нощни часове, в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на 4 държавните служители в МВР.

От жалбоподателя се поддържа възражението, че по отношение на служителите на МВР се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи въз основа на законовата делегация на разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. В тази насока според съда следва да се отчетат принципните разяснения , дадени в т.23 на Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС , съобразно които е отчетено, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във всички случаи и по отношение на държавните служители. Размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в посочените погоре наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Така изложените съображения са в съответствие с постановеното решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/ 2020г , според което чл.8 и чл.12, б. а от Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема националната правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива 5 работници трябва да има и други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания нощен труд. С решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 се приема, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел . В т.75 от решението е взето предвид, че съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства – т.77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.