Определение № 2006 от 23.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2006 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502273 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, чрез пълномощник юрк. Г.С.К., против разпореждане, обективирано в Заповед № 5211 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 11013/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендира присъждане на сумите: 123,70 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.04.2022 г. до 01.02.2023 г.; 138,62 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 01.02.2023 г.; 71,38 лева – законна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 27.07.2023 г., всички произтичащи от договор за потребителски кредит № 40008291658 от 02.03.2022 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД посочва, че първоинстанционният съд неправилно обявил за недействителен договора за потребителски кредит, от който произтичат горецитираните вземания, като заключил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Това било така, тъй като заповедният съд не разполагал с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права. Не била 1 отчетена от първата инстанция разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, която гласи, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет. Счита, че начина на формиране на ГПР е посочен ясно в процесния договор за потребителски кредит, а лихвения процент от 40,90 % и ГПР от 48,08 %, що се касае до кредитиране от небанкови финансови институции не противоречат нито на добрите нрави, нито на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че законната лихва се дължи за период от 01.02.2023 г. (която дата е посочена като дата на предсрочна изискуемост) до 27.07.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. За периода от 02.04.2022 г. (начален момент на забавата на длъжника) до 01.02.2023 г. („предсрочна изискуемост“) му се дължала лихва за забава поради допуснатото от длъжника неизпълнение във времево отношение.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за всички вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, за които е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК.

Претендира разноски.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 40008291658 от 02.03.2022 г., сключен с кредитополучателя С. Х. П.. По договора на същата е предоставена сума в размер на 600 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 40,90 %, на 11 месечни вноски, при ГПР 48,08 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 725,50 лева. Уговорено е обаче (раздел „ Поискани от клиента допълнителни възможности“) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на стойност 210 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 390 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 1325,50 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с 2 потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,08 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

По-нататък, уговорените допълнителни услуги с наименования „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание е уредено в т. 15 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, неправилно не е включено при изчисляването на ГПР. Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Поради направеното от жалбоподателя изрично изявление, че не оспорва изводите на първата инстанция досежно самостоятелните основания за недействителност на клаузите, отнасящи се до допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, този въпрос няма да бъде разглеждан. Това не разколебава горните изводи за наличие на вероятно неравноправни клаузи в процесния потребителски договор.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, която е именно 600 лева, както е преценил и първоинстанционният съд.

3

Що се касае до доводите на жалбоподателя досежно началния момент на дължимост на законната лихва: същите са несъстоятелни. В конкретния случай, както е посочено и в самото заявление и приложения към него погасителен план, всички вноски по кредита са падежирали към 01.02.2023 г.

Не се касае до настъпила предсрочна изискуемост, както погрешно се посочва в частната жалба. Твърдения за лишаване на длъжника от преимуществото на срока не са навеждани пред заповедния съд, нито са представяни доказателства за уведомяването му за евентуално такова лишаване. Поради това неотносима към настоящото дело е цитираната от частния жалбоподател тълкувателна практика на Върховния касационен съд. Законната лихва се дължи на заявителя от момента на подаване на заявлението, но не и от поранен момент, тъй като не са налице обстоятелства, които да обосновават това.

Поради съвпадение на крайния извод с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 5211 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 11013/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4