Решение № 14694 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14694 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110141093 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца К. И. К. срещу ответника Сдружение „Инсиеме – Агенция за социално развитие и благотворителност“ иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД вр. чл.

258 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 1636,13 евро /3200,00 лева/, представляваща връщане на даденото по отпаднало основание – развален неформален договор за услуга за скрининг на дете – Е.П. и за ползване на обучителен модул „знание“, ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.02.2025 г. по ч.гр.д.

4841/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът К. И. К. твърди, че е превел на ответника на 26.02.2024 г. чрез банков паричен превод сумата от 200,00 лева – за скрининг на дете – Е.П., за което е издадена фактура № 3/28.02.2024 г. и сумата от 2250,00 лева – за ползване на обучителен тримесечен модул „знание“, за което е издадена фактура № 4/28.02.2024 г., а след това ответникът е поискал допълнителна парична сума за осигуряване на достъп на детето до модул „знание“, при което ищецът е превел по сметка на ответника с паричен превод от 09.04.2024 г. на сумата от 750,00 лева – за ползване на модул „знание“. Посочва, че обаче ответникът не е изпълнил своите задължения – не е осигурил достъп до модул „знание“ и не е извършил скрининг, поради което следва да върне получената без основание парична сума. Моли съдът да уважи предявения иск.

Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Ответникът Сдружение „ИНСИЕМЕ - АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО

РАЗВИТИЕ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“, редовно уведомен по реда на чл.

1

38, ал. 3 ГПК, на посочения по делото електронен адрес, НЕ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Подаденото от длъжника Сдружение „ИНСИЕМЕ - АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“ възражение в срока по чл. 414 ГПК в заповедното производство е бланкетно.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът Сдружение „ИНСИЕМЕ - АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“, оспорва иска и твърди, че надлежно е изпълнил задълженията си по сключения договор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените с исковата молба доказателства се установява, че ищецът е заплатил по сметка на ответника на 26.02.2024 г. сумата 2250,00 лева на основание „три мес. модул знание Е.П.“ и сумата 200,00 лева на онсование „първичен скрининг на дете – Е.П.“, за което са издадени от ответника фактура № 0000000003/28.02.2024 г. за сумата 200,00 лева за предоставена услуга „първичен скрининг дете – Е.П.“ и фактура № 0000000004/28.02.2024 г. за сумата 2250,00 лева за предоставена услуга „обучителен тримесечен модул знание“.

Не се спори между страните, а и от представеното с исковата молба преводно нареждане е видно, че ищецът е заплатил по сметка на ответника на 09.04.2024 г. сумата от 750,00 лева на основание модул знание математика Е.П..

От показанията на свидетеля С.И.В. се установява, че същият е син на управителя на ответника и работи в сдружението като организационен консултант - занимава се със спортните дейности на децата в базата.

Поддържа, че ищецът К. К. и неговата съпруга Н. К.а се свързали със сдружението м.10.2023 г., за да запишат своите племенници. Сочи, че на детето Е. е направен първоначален скрининг, който се изразява в проучване за дейности и учебни занимания, от които детето има нужда, както и че с детето е работено от м.10.2023 г. до м.02.2024 г. Навежда твърдения, че модул „Знания“ представлява спортни и учебни дейности спрямо децата и техните нужди, които се предоставят под електронна форма и лично на децата, без да има изрично разработено мобилно приложение. Сочи, че свидетелят лично се е занимавал с Е. във връзка с предоставени спортни дейности – индивидуални занимания по тенис и лека атлетика, няколко пъти седмично като детето било водено и взимано от своите чичо, леля и баба. Поддържа, че след м.февруари 2024 г. заниманията с децата /Е. и нейната сестра/ продължават, в присъствието на техния баща.

От показанията на свидетеля Н. Г. Д. се установява, че същата е близка с ищеца и неговата съпруга, които много помагали на своите племенници след смъртта на тяхната майка. Сочи, че 2023 г. семейството решило малката дъщеря Е. да остане за известен период от време да живее при своите чичо и леля той, които да полагат грижи за нея. Поддържа, че ищецът и съпругата му 2 помагали на детето с уроците, като Е. към онзи момент била първи-втори клас. Поддържа, че началото на 2024 г. Н. и К. К.и съобщили на свидетеля, че са се запознали с жена, при която да водят детето за подпомагане и попрофесионална подготовка. Ищецът споделил на свидетеля, че ще водят децата, за което са заплатили суми, но впоследствие дейностите не се провели, защото бащата си взел детето Е. края на м. февруари, началото на м. март 2024 г. Свидетелят сочи, че отношенията между чичото и бащата се влошили след това и към настоящия момент не са добри. Свидетелят Д. споделя, че е водила съдебни дела срещу М.В. – управител на ответника във връзка с имоти, за които е потърсила съдействие за урегулиране. Поддържа, че се познавала с М.В. отпреди 10 години, а К. и Н. К.и водили разговор с М.В., когато споделили личните проблеми на свидетеля и М.В. предложила съдействие.

След като свидетелката осъществила среща с М.В. си припомнила, че се познават отпреди 10 години и разбрала, че К. и Н. К.и в познават във връзка с агенцията, в която детето ще има занятия.

Останали релевантни за спора доказателства не се събраха.

Представените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание писмени доказателства не следва да се обсъждат. Изготвеният социален доклад касае друго гражданско производство, различно от настоящото, поради което не следва да се взема предвид от съда. Подписаното от бащата на детето Е. удостоверение съставлява своеобразен опит за депозиране на свидетелски показания, дадени в писмена форма, което е недопустимо в гражданския процес. За представеното удостоверение от СК Викос важи изложеното погоре, като и двата документа касаят последващ период. Представеният Анализ от първичен скрининг и диагностика на дете е неподписан частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Представените веществени доказателства – разпечатан снимков материал и препис извлечение от страница на книга не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните изводи от правна страна:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в общ размер на 3200,00 лева по сключен неформален договор за услуга, че е изправна страна по договора, а също така и наличието на предпоставки за разваляне на договора от страна на ищеца поради виновното му неизпълнение от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже по делото, пълно и главно наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържане на полученото, в това число и липсата на предпоставки за разваляне на договора.

Страните не спорят, че между тях има сключен договор за предоставяне на услуги от за скрининг на дете – Е.П. и за ползване на периодичен обучителен модул „знание“.

Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД по принцип е неформален 3 договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.

Според трайно установената съдебна практика и доколкото сключеният между страните договор представлява договор за извършване на услуги срещу възнаграждение, същият представлява разновидност на договора за изработка.

Ответникът не е допозирал отговор на исковата молба, нито е въвел конкретни аргументи за недължимост на вземането в подаденото в заповедното производство бланкетно възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, към която настоящият състав изцяло се солидаризира, правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. Отнесено към настоящия случай това означава, че доколкото ответникът е ангажирал доказателства в първото по делото редовно открито съдебно заседание съобразно указанията на съда и разпределената доказателствена тежест в обявения за окончателен в същото ОСЗ доклад по делото, същите са допустими и следва да бъдат събрани и обсъдени от съда.

От показанията на разпитания свидетел С.И.В. се установява, че след направен първоначален скрининг свидетелят лично се е занимавал с детето Е. от м.10.2023 г. до м. 02.2024 г. във връзка с предоставени спортни дейности част от модул „Знание“ – индивидуални занимания по тенис и лека атлетика, няколко пъти седмично като детето било водено и взимано от своите чичо, леля и баба. Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява показанията на посочения свидетел като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което изцяло ги кредитира. Свидетелят макар и син на управителя на ответника и трудово ангажиран в сдружението, под страх от наказателна отговорност излага фактите и обстоятелствата, които лично е възприел. Именно като лице пряко ангажирано с дейностите на ответното сдружение, свидетелят е имал възможност лично и непосредствено да придобие впечатления и да изложи релевантни за спора факти и обстоялтества във връзка с изпълнение на договора. Обстоятелствата за конкретния начин на оформяне трудовата заетост на свидетеля, включително изпълнявани ли са задълженията към фиска, са ирелевантни по настоящото дело.

Свидетелят Н. Г. Д. не излага факти и обстоятелства, които лично е възприела, а съобщени и такива от ищеца и неговата съпруга. Липсата на формирани непосредствени впечатления у посочения свидетел във връзка с изпълнение на договора не опровергава показанията на свид. С.И.В.. Още повече, видно от показанията на свидетеля Д., ищецът и неговата съпруга са формирали достатъчно близки и доверени отношения с управителя на ответника, за да споделят лични имотни проблеми на своята семейна 4 приятелка. Същите съдът счита, че не са възникнали при сключване и заплащане на сумите по процесния договор, а по време на неговото продължително трайно и периодично изпълнение.

На следващо място, в задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е застъпено становището, че при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното.

Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие.

В конкретния случай липсва изрично приемане, но доколкото двукратно през месец и половина са били фактурирани и заплащани суми за възнаграждение на изпълнителя по договора /периодичен достъп до модул знание/, то съдът счита, че тези действия сочат на приемане на работата. Това означава, че дори да е било налице недостатъчно изпълнение, същото е било прието. В същото време недостатъчното изпълнение не е равнозначно на пълно неизпълнение, като ищецът е разполагал с правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, но по делото не се твърди, а и не се установява същият да е упражнил тази правна възможност. Не могат да бъдат споделени твърденията на ищеца, че следва да бъде установено изпълнение по модул „математика“, доколкото такова основание е посочено единствено в платежното нареждане, но не и в издадените от ответника фактури. Обстоятелствата, че не е представена фактура за последното плащане, както и твърдяните /тепърва в писмената защита/ непълноти в предмета на дейност на ответника, не разколебават извода на съда.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cb75e79-8806-4ec7-827c-078d8f609def