Решение № 7 от 19.01.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Перник, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600277 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 НПК.

С присъда № 21 от 08.06.2022 г., постановена по НОХД дело №20211720201906 по описа за 2021 година Районен съд - Перник е признал подсъдимия Ю. А. М. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес - ***, българин, с българско гражданство, със завършен *** клас, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на *** около 11.10ч. в ***, в къща, намираща се на ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-счупил брава на входна врата, отнел чужди движими вещи пари /сумата от 140лв./сто и четиридесет лева/, от владението на К.С.Н. от ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан със Споразумение №820/2019г. по НОХД №1816/2019г. по описа на РС-Перник, влязло в законна сила на 05.11.2019г. за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не-по малко от една година, а именно на една година и три месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.54 от НК го СЪДЪТ го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години.На основание чл.57 ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС така наложеното наказание е било постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Вещественото доказателство - 1 бр. CD-R, предаден с протокол за доброволно предаване от С. Г. А. /л.127,л.128/ е посочено, че следва да остане по делото в срока на съхранението му и да се унищожи с него. Съдът е осъдил подсъдимият Ю. А. М., да заплати по сметка на ОД на МВР - Перник направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 137,35 1 лв. /сто тридесет и седем лева и тридесет и пет ст./, а в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Перник сумата от 30,00лв./тридесет лева/, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319 НПК, е постъпила въззивна жалба от адв.

Г. Б. - защитник на подсъдимия подсъдимия Ю. А. М., като в срок е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в които са изложени подробни съображения за недоказаност на обвинението, като е извършен анализ на отделните доказателствени източници. Иска се отмяна на обжалваната присъда като неправилна, постановена в противоречие с материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения, и оправдаване на подсъдимия. Сочи се, че съдът неправилно е установил фактическите положения по делото, приети за установени въз основа на събрания в наказателното производство доказателствен материал, относими към елементите на обективната, а и на субективната страна на деянието, както и начинът на осъществяване на същото, като се сочи, че същите не обуславят несъмнен извод за извършено от подсъдимия М. престъпление, а именно - че на 04.03.2021 г. в *** в къща намираща се на ***, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупил брава на входната врата, отнел чужди движими вещи-пари-сумата от 140 лв. от владението на К.С.Н...“. В допълнително изложените съображение е описано, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото, като мотивите на съда е посочено, че са средство, предоставено на страните да разберат решението на съда, затова те трябвало да са ясни, непротиворечиви и достатъчно изчерпателни по всички фактически и правни въпроси, отразявайки прецизно разсъжденията, които са го довели до постановеното в диспозитива, като това изискване се твърди да не е изпълнено.

С оглед изложеното, се моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постановите нова такава, с която да признае, подсъдимият Ю. А. М. за невиновен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Не се прави искане за събиране на доказателства във въззивното производство.

Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл. 322 НПК срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ю. М. адв. Н. Ц. излага съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон и е недостатъчно мотивиран. Поддържа, че не е безспорно установено въззивникът Ю. М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ьл.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК – да е извършил процесната кражба. Пледира да бъде отменена първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се признае подсъдимият Ю. М. за невиновен по така повдигнатото му обвинение поради липса на доказаност на неговата вина.

Алтернативно, в случай че съдът признае подсъдимият за виновен, то моли наложеното наказание да бъде намалено. Подсъдимият Ю. М. участва лично във въззивното съдебно заседание и като не се признава за виновен желае оправдаването си, както и да бъде върнато делото за ново разглеждане.

2

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Ю. А. М. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието. Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият Ю. А. М. е признат за виновен по предявеното му обвинение.

Въззивната инстанция намира, че законосъобразно на основание по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ьл.1, т.3, вр. чл.194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.54 от НК, Районен съд Перник е определил на подсъдимия Ю. А. М. наказание ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”.

Наложеното наказание е в минималния му законов размер и при липса на протест за увеличаването им, е безцелно да се обсъждат съображенията на решаващия състав за конкретните им параметри. В случая е необходимо единствено Районен съд - Перник да се подкрепи в извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК.

Няма налични смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. От приетите справки за съдимост на подсъдимия Ю. А. М. е видно, че към датата на процесното престъпление многократно, преимуществено за тежки умишлени престъпления против собствеността, са му налагани наказания „лишаване от свобода“, изтърпени ефективно, разгледани комплексно с отегчаващите вината обстоятелства, а именно високата степен на обществена опасност на извършеното, което се обуславя от високата динамика на този вид престъпления в страната и високата лична обществена опасност на подсъдимия.

По тези съображения настоящият състав счита, че определеното от ПРС наказание е законосъобразно и би могло да окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

Наказанието ще допринеса на подсъдимия да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства. Наказанието, макар и определени в законовия минимум, е такова, че да не създават погрешно усещане у подсъдимия за безнаказаност и му посочат, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на определените наказания, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от 3 свобода и не е реабилитиран, още повече, че от последното му осъждане, което е изтърпяно ефективно, не са изминали пет години – 18.10.2020 г. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, законосъобразно ПРС е определил подсъдимият Ю. М. да търпи наложеното по настоящото наказателно производство наказание, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

Наведеното пред настоящата инстанция възражение от подсъдимият Ю. М. и неговия защитник адв. Ц. Пернишкият окръжен съд констатира следното: Въззивната жалба на подсъдимият е процесуално допустими като подадена са от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна ПОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Свидетелят К.С.Н. живеел сам в къща, намираща се в ***. Той познавал подсъдимия Ю. М. от по-рано, тъй като последният бил ремонтирал климатика на жилището му. След този момент М. бил посещавал още няколко пъти дома на пострадалия, като познавал разположението на сградата.

На ***, около 11:00 часа св. К.Н. заключил входната врата и излязъл от къщата, като на масата в стая на втория етаж бил оставил старо списание, между листовете на което бил пъхнал две банкноти от по 50лв, а в близост бил оставил и две банкноти от по 20 лв. По това време подсъдимият отишъл до дома на пострадалия. Започнал да подсвирква и да вика по име К.Н.. След като никой не му отговорил, М. блъснал няколко пъти с рамото си входната врата, в резултат на което бравата на вратата се счупила, и той влязъл в къщата. Тези негови действия били видени от св.А.М.С., който е съсед на пострадалия и се намирал пред дома си, находящ се на същата улица на номер **.