Решение № 47 от 19.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 254 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. РС – Костинброд се е произнесъл по предявени от Община С. срещу „Г.Г.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане за годишна арендна вноска по договор за аренда на земеделска земя, ведно с обезщетение за забава.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на „Г.Г.“ ЕООД с вх. № 7522/31.10.2022 г. по описа на РС – Костинброд, с която решението е обжалвано изцяло с оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В срока за отговор на тази въззивна жалба е постъпил отговор от Община С., като въззивната жалба е оспорена. След изпращане на делото на СОС при постъпването му е образувано гр. д. № 967/2022 г. по описа на СОС. С определение от 08.02.2023 г. по делото въззивният съд е прекратил производството по в. гр. д. № 967/2022 г. по описа на СОС и е върнал делото на РС – Костинброд за отстраняване на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка.

С решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд допуснатата в основното решение очевидна фактическа грешка е поправена.

Срещу така постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение е постъпила въззвивна жалба с вх. № 920/01.03.2023 г. по описа на РС – Костинброд от „Г.Г.“ ЕООД, в която е 1 изложено твърдение, че основното решение е влязло в сила, тъй като не е оспорено от ищеца в първоинстанционното производство, а от ответника в същото е обжалвано само в частта за разноските. Поради това основното решение не можело да бъде изменяно по реда на чл. 247 ГПК, съответно решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. РС – Костинброд било недопустимо. Иска се обезсилването му, а при условията на евентуалност се иска отмяната му. В срока за отговор на тази въззивна жалба е постъпил отговор от Община С., като въззивната жалба е оспорена.

Едновременно с въззивната жалба на „Г.Г.“ ЕООД срещу решението на РС – Костинброд за поправяне на очевидна фактическа грешка е постъпила и въззивна жалба с вх. № 921/01.03.2023 г. по описа на РС – Костинброд срещу решение № 254 от 04.10.2022 г., поправено с решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд. В тази въззивна жалба е направено на първо място искане за обезсилване на решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд, на второ място, при условията на евентуалност, е направено искане за отмяна на решение № 254 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд, като са изложени съображения за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. В срока за отговор на тази въззивна жалба е постъпил отговор от Община С., като въззивната жалба е оспорена и са изложени съображения за нейната недопустимост.

Доколкото при подаване на първоначалната въззивна жалба жалбоподателят, като не е отчел, че в решение № 254 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. РС – Костинброд е допусната очевидна фактическа грешка, а е приел, че волята на съда е надлежно отразена в решението и не е в негов интерес, е изложил доводите си за неправилност на това решение, то след постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка той би могъл да депозира въззивна жалба само срещу това второ решение, в която да изложи доводите си за неговата неправилност. По този начин с възможността да обжалва и двете решения правата му са защитени. Вярно е, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неразделна част от основното решение, но то не изменя основното решение, а само отстранява несъответствието между формираната в мотивите на основното решение воля и нейното отразяване в диспозитива на това решение.

Поради това с подаване на втора въззивна жалба срещу основното решение /наред с въззивната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка/ на жалбоподателя се дава възможност в противоречие с процесуалните правила да изложи нови доводи за неправилност на основното решение, които не са били наведени при подаване на първоначалната въззивна жалба. Именно по тези съображения въззивният съд с определението от 28.04.2023 г. по делото е върнал въззивната жалба на „Г.Г.“ ЕООД с вх. № 921/01.03.2023 г. по описа на РС – Костинброд. С оглед обаче отменителното определение на САС от 02.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 939/2023 г. по описа на САС, въззивният съд е дал ход и на трите въззивни жалби на „Г.Г.“ ЕООД, съответно в настоящото решение следва да бъдат обсъдени всички изложени в тях доводи, въпреки създаващото се противоречие във 2 волята на жалбоподателя при разглеждане и на въззивна жалба с вх. № 921/01.03.2023 г. по описа на РС – Костинброд.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са неоснователни по следните съображения:

По въззвивна жалба с вх. № 920/01.03.2023 г. по описа на РС – Костинброд, подадена срещу решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка /доколкото с оглед волята на жалбоподателя, логиката на произнасяне изисква преценка на правилността първо на това решение/:

Решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото, е валидно, допустимо и правилно. Абсолютно несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, тъй като решението не страда от твърдените пороци.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Очевидно е, че в основното решение по делото РС – Костинброд е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като формираната в мотивите на това решение воля е ясна и е в насока, че „Г.Г.“ ЕООД дължи на Община С. исковите суми, но тази воля не е намерила надлежно отражение в диспозитива на същото решение, тъй като в него волята на съда, както е изложена, е в обратен смисъл, а именно, че Община С. дължи на „Г.Г.“ ЕООД исковите суми. Съдът, вкл. въззивният съд при постъпване на въззивна жалба срещу решение, в което е допусната очевидна фактическа грешка, има служебното задължение да следи за отстраняване на допуснатите в решението очевидни фактически грешки, като отстраняването на очевидната фактическа грешка се извършва от съда, постановил решението. С решението, с което, съобразно указанията на СОС, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по гр. д. № 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд, първоинстанционният съд е отстранил несъответствието между формираната в мотивите на основното решение негова ясна воля и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, като е привел диспозитива в съответствие с действителната си воля.

По двете въззивни жалби срещу основното решение:

Решение № 254 от 04.10.2022 г., поправено с решение № 33 от 14.02.2023 г. по гр. д.

№ 1018 по описа за 2021 г. на РС – Костинброд, също е валидно, допустимо и правилно.

Не са спорни по делото фактите относно сключването между страните на описания в исковата молба договор за аренда на земеделска земя при описаните условия.

Спорно е в настоящото производство /предвид тези от изложените в първоистанционното производство доводи на ответника, които се поддържат и във въззивните жалби/ дали се дължи в пълен размер годишна арендна вноска за стопанската 2020/2021 година при наведените от ответника твърдения, че са били налице основанията на 3 чл. 37, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ за изменение на договора за аренда, както и че Община С. се е съгласила с отправено от „Г.Г.“ ЕООД искане за изменение на договора за аренда с изключване на ползването на част от имотите и съответно намаляване на арендната вноска.

По-конкретно въззивникът твърди, че принципът, според правилата на ЗСПЗЗ, при сключване на договорите за аренда по чл. 37и ЗСПЗЗ, е, че размерът на ползваната от арендатора площ не е постоянна, а се променя всяка година с оглед броя на регистрираните селскостопански животни, като за целта ежегодно трябва да бъде извършвана проверка от специална комисия. За стопанските 2018/2019 година и 2019/2020 година било налице основанието на чл. 37м, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ за изменение на договора за аренда, сключен между страните, но Община С. не извършила проверка в срока по чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ и не предприела действия по изменение на договора, вкл. и след представяне от страна на дружеството на официално удостоверение от МЗГ - БАБХ по чл. 37м ЗСПЗЗ за броя на регистрираните животни, от което се установявало, че този брой е намалял с повече от 1/3. В тази връзка „Г.Г.“ ЕООД отправило две искания до Община С. за изменение на договора с изключване на ползването на част от имотите, като останат за ползване само имоти с обща площ, отговаряща на намалелия брой на животните, отглеждани от дружеството, като съответно и арендната вноска бъде намалена. Община С. дала писмено съгласие да се сключи допълнително споразумение към договора, като за стопанската 2020/2021 година остане ползването на част от имотите, но при условие, че се плати от арендатора сумата от 23592.48 лв., представляваща арендната вноска за стопанската 2019/2020 година. Тази сума била платена на 15.06.2020 г., но въпреки това изменение на арендния договор не последвало.

Доводите на въззивника са неоснователни.

Според справка от МЗГ – БАБХ за налични животни в ОЕЗ към 09.03.2016 г., находяща се на л. 34 - 36 от първоинстанционното дело, към 09.03.2016 г. в животновъден обект № 2278-0177 на „Г.Г.“ ЕООД, находящ се в с. Б., са регистрирани 31 коня и 18 говеда.

Заявлението по чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ е подадено от „Г.Г.“ ЕООД на 01.03.2016 г. /л.

31 от първоинстанционното дело/.

Според справка от МЗГ – БАБХ за налични животни в ОЕЗ към 11.05.2016 г., находяща се на л. 136 - 137 от първоинстанционното дело, към 11.05.2016 г. в животновъден обект № 2278-0177 на „Г.Г.“ ЕООД, находящ се в с. Б., са регистрирани 22 коня и 18 говеда.

Според справка от МЗГ – БАБХ за налични животни в ОЕЗ към 12.02.2020 г., находяща се на л. 94 - 98 от първоинстанционното дело, към 12.02.2020 г. в животновъден обект № 2278-0177 на „Г.Г.“ ЕООД, находящ се в с. Б., са регистрирани 22 коня и 24 говеда.

Представена е /л. 125 от първоинстанционното дело/ извадка, изготвена на 03.06.2022 г., от официалните справки на БАБХ за периода от 01.02.2017 г. до 01.02.2021 г., от която се установява, че в животновъден обект № 2278-0177 са регистрирани, както следва: към 01.02.2019 г. - 22 коня; към 01.02.2020 г. - 24 говеда; към 01.02.2021 г. - 42 коня.

4

Същевременно е представено /л. 111 от първоинстанционното дело/ писмо от директора на ОДБХ – София област до кмета на Община С., от което се установява, че на 18.05.2021 г. е извършена физическа и документална проверка за отглежданите животни в животновъден обект № 2278-0177 в с. Б., при която било установено, че според информационната система на БАБХ – ВетИс, в обекта са регистрирани 32 коня, но на място няма налични коне, като собственикът на обекта заявил, че са продадени. Посочено е в писмото, че не е спазена процедурата за уведомяване на регистрирания ветеринарен лекар за промяна в обстоятелствата в животновъдния обект, която да бъде отразена в системата ВетИс, за което на „Г.Г.“ ЕООД е съставен АУАН.

Представен е /л. 100 – 105 от първоинстанционното дело/ протокол от проведени през м. м. март, април и май 2020 г. заседания на комисията при Община С., извършваща проверка относно спазване на условията на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, от който се установява, че по договора за аренда, сключен с „Г.Г.“ ЕООД, в животновъдния обект има регистрирани 46 бр. животни /съобразно представената справка за налични животни в ОЕЗ към 12.02.2020 г./, които са достатъчни за ползваните от дружеството пасища, поради което договорът остава непроменен.