Решение № 6680 от 05.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6680 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20241100500547 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №12310/12.07.2023 г., постановено по гр.д. №54433/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, съдът е приел за установено по предявените от Р.

А. Б. срещу Г. Х. Г. и Е. Х. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЗД, че ответниците дължат на ищцата сумата от 240 лева, представляваща изплатено от ищеца задължения на ответниците за възнаграждение на избрано дружестводомоуправител на етажна собственост - гр. София, ул. *******, за период от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13162/2022 г. на СРС, 153 състав, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 360 лв. при условията на пасивна солидарност.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищцата, в която се твърди неправилност на атакуваното решение поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада, като не бил указал на ищеца, че не сочи доказателства за заплащането вместо ответниците на сумата в размер на 120 лева по фактура №699/07.10.2019 г. Прави доказателствено искане за допускане като доказателство по делото във въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 ГПК на 1 фискален бон №0000019 от 07.10.2019 г., с който се доказвало извършеното плащане по фактура №699/07.10.2019 г. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответниците, в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Сочи се, че в доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да докаже, че е заплатил сумата в размер на 360 лева на „П.Д.“ ООД. В откритото съдебно заседание на 16.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца не бил възразил по така изготвения доклад. Съдът не бил длъжен да указва на страните, че сочените от тях доказателства не са достатъчни да докажат твърденията му. Предвид изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ответниците Г. Х. Г. и Е. Х. Г. срещу частта от първоинстанционното решение, с която съдът е уважил частично предявения иск и е приел за установено, че ответниците дължат на ищцата сумата в размер на 240 лева, като излагат твърдения за неправилност на решението в атакуваната част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът бил приел, че процесната сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* е в режим на етажна собственост. Видно от представените по делото документи, ищцата била собственик само на първия етаж от жилищната сграда. Липсвали документи за собственост за трети етаж и гараж, като от представените справки от кадастъра било видно, че Г.В. Б. е собственик на част от вилна сграда – етаж 1, но за гаража нямало данни за собственост. Данните от кадастъра не били актуални и неправилно въз основа на същите било прието, че сградата е в режим на етажна собственост. Съдът неправилно бил приел като доказателства по делото извадки от кадастъра, според които лицето Г. Б. е собственик на 1-ви и 3-ти етаж от процесната жилищна сграда, а в същото време приема, че ищцата е собственик на 1-ви етаж въз основа на представен по делото нотариален акт. Съдът не се бил произнесъл по възраженията на ответниците относно липсата на документи за собственост на визираните в исковата молба обекти, както и по отношение разминаването в адресите, посочени във фактурите, в протоколите и в адреса на ответниците; пренебрегнато било възражението, че издадените фактури касаят друг обект, находящ се на ул. Кричим №14. Ответниците сочат, че съдът на взел предвид, че посоченото лице – А. Б., не е собственик на обект в сградата, находяща се в гр. София, ул. *******. Липсвали всякакви данни за уведомяване на Столична община по чл. 46Б ЗУЕС. Твърдят, че всички приложени договори и протоколи са антидатирани и са изготвени за целите на настоящото производство. Сочат, че били налице нови доказателства, а именно – наличието на преписка за незаконно надстрояване на трети етаж в процесната етажна собственост. Предвид изложеното, молят съда да отмени решението в атакуваната част 2 и да постанови ново, с което да отхвърли иска. Претендират разноски.

Постъпил е и отговор на насрещната въззивна жалба от ищцата, в който се изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Намира, че изводите на районния съд са правилни и обосновани. По делото било доказано, че в процесната сграда имало три самостоятелни обекта с предназначение „жилище“ и един самостоятелен обект с предназначение „гараж“. Правилно съдът бил приел, че собственици на самостоятелните обекти са различни лица, поради което се прилагат разпоредбите на ЗУЕС. Сочи, че регистрационния режим по чл. 46Б ЗУЕС не бил елемент от фактическия състав на възникването на етажната собственост. Твърдението за липса на достоверни дати върху представените по делото протоколи и договори се правело за пръв път пред въззивната инстанция, поради което било преклудирано.

Предвид изложеното, ищцата моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната от ответниците част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на атакуваното решение, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Р. А. Б. срещу Г. А. Г. и Е. Х. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

74 ЗЗД.

Ищецът твърди, че заедно с ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че на 28.09.2019 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение да се сключи договор за управление и поддръжка с „П.Д.“ ООД за предоставяне на услугата професионален домоуправител, както и решение за събиране на месечните такси за поддръжка и управление на общите части в сградата. Въз основа на сключения договор за управление било уговорено възнаграждение в размер на 10 лева месечно, дължимо всеки апартамент, независимо дали същият е обитаван или не, респ. припадащата се на ответниците сума за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. възлизала на 120 лева.

Твърди се, че с протокол от общо събрание на етажните собственици от 10.08.2021 г., респ. от 18.08.2021 г. отново са взети решения за сключване на договор за управление и поддръжка с „П.Д.“ ООД за предоставяне на услугата професионален домоуправител 3 с уговорено възнаграждение 10 лв. месечно за всеки апартамент независимо дали същият е обитаван или не, като за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., респ. от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., припадащата се на ответници сума възлиза на 120,00 лв. годишно, или общо 240,00 лв. Твърди, че с оглед запазване на добрите отношения с домоуправителя заплатила вместо ответниците дължимите от тях към професионалния домоуправител суми за възнаграждение в общ размер на 360,00 лв. в периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Въпреки отправени покани ответниците не възстановили сумите на ищцата.

Ответниците са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. Оспорват твърдението да е налице етажна собственост по отношение на процесната сграда, тъй като обектът представлявал еднофамилна къща. Твърдят, че в процесната сграда нямало повече от три самостоятелни обекти.

Оспорват да е извършена услуга професионален домоуправител. Оспорват взетите решения на проведените общи събрания на етажните собственици като незаконосъобразни; сочат, че в представения списък на собствениците не били отразени притежаваните от тях площи и съответно проценти от общата площ. Не били представени категорични доказателства – титули за собственост, относно правото на собственост на лицата, участвали в общото събрание. Липсвало основание за провеждане на общо събрание. Оспорват твърдяното плащане да касае именно имот, находящ се в гр. София, ул. *******. Претендират разноски.

При така наведените твърдения от ищцата, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, основан на предприета в интерес на ответниците от ищцата работа, а именно – заплащане на дължимите от тях суми за възнаграждение на дружеството-домоуправител. Съдът намира, че работата е предприета и в интерес на самата ищца, доколкото същата твърди да е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е заплатила дължимите от ответниците суми с оглед запазване на добрите отношения с дружеството, извършващо услугата „професионален домоуправител“ в процесната сграда.

Предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.

Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна 4 квалификация, доколкото същият не е обвържат от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора.

В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.

По разпореждане на закона водене на чужда работа без мандат е налице тогава, когато някой предприема една работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен с извършването й. За да се приеме, че е реализирана такава хипотеза е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Да е предприета чужда работа, като нейният предмет може да включва не само правни, но и фактически действия в чужд интерес; 2. Да съществува намерение да се управлява чужда работа - управителят да има намерение да създаде задължение за лицето, за което управлява; 3.

Предприемането на чуждата работа да е доброволно, а не по разпореждане на закона (така в решение № 685/25.10.10 г. на ВКС по гр. д. № 1940/09 г., ІV ГО, ГК). Прието е още, че заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел, и да му върне всички разноски, които е направил.

Ищецът, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, дължи доказване на фактите, че извършените разходи са свързани с изпълнение на съществуващо задължение на ответниците, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, както и какъв е размерът на задължението на ответниците.