Определение № 3635 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3635 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Частно касационно гражданско дело № 20258003102309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4467/02.05.2025 г. от И. И. Х., приподписана от адв. М. Р., против определение № 356 от 02.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено определение № 2278 от 15.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е върната подадената от И. И. Х. против Р. Д. Г. и Д. Р. Д. искова молба вх.

№ 17094/25.10.2024 г. и производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното:

С исковата молба ищецът И. И. Х. твърди, че ответникът Р. Д. Г. е негов длъжник, като по отношение дълга изп. д. № 299/2021 г. на ЧСИ З. З. по издадени два изпълнителни листа. С цел възпрепятстване на изпълнението длъжникът бездействал и не упражнявал правото си да иска възстановяване на запазена част от наследството на баща си – Д. Г. Д., починал на 02.09.2024 г., който приживе на 07.07.2021 г. дарил на своята внучка и дъщеря на длъжника Р. Д. Г. недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], вх. .. ет. .., ап. .., съобразно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том..., рег. № ..., дело № ... от 2021 г. Съобразно изложеното ищецът отправя искане чл. 30 1

ЗН, вр. чл. 134 ЗЗД, като кредитор на Р. Д. Г. да упражни имущественото право на длъжника да поиска възстановяване на своята запазена част от наследството на Д. Г. Д. от дарения в полза на Д. Р. Д. недвижим имот в размер на една втора. Направено е и искане ищецът да бъде овластен от името на длъжника да приеме наследството по опис, като преюдициално условие за упражняване на правото за възстановяване на запазена част, както и да се извърши опис на движими вещи, останали от наследодателя на длъжника в апартамента му в [населено място].

И двете предходни инстанции са приели, че исканията са недопустими, тъй като предпоставка за допустимост на иска по чл. 30 ЗН е приемането на наследството по опис от ответника Р. Д. Г. /Д. Д., която като внучка на наследодателят Д. Д. и неин дарител, не е призована към наследяването му в момента на смъртта му и откриване на наследството/, което обаче има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД да приемат наследството по опис. Кредиторът на длъжник, който е призован към наследяване и бездейства, разполага с възможността да поиска от районния съд, по реда на чл. 51 ЗН, да бъде определен срок, в който призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. От друга страна при вече извършен отказ от наследството е налично правото на кредитора по чл. 56 ЗН.

В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Въпроса за приемането на наследството – изрично, чрез конклудентни действия или по опис, представляват ли наистина едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето призовано към наследяване, доколкото безспорно са имуществени права?“; 2. „Могат ли тези актове на бъдат извършени от процесуални представители и по специално от кредиторите на длъжника, ако той не желае да ги упражни и това негово бездействие застрашава удовлетворяването на кредитора?“; 3. „Може ли съда да овласти кредитора на длъжника да упражни имуществените му права по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД?“; 4. „Предпоставя ли наличието на материална предпоставка за водене на дело за възстановяване на запазена част от наследството приемането на наследството по опис от длъжника, ако този опис има само доказателствено значение, така, както е посочено в обсъденото по делото ТР № 3/2013 г.?“;

5. „Следва ли да се приложи закона по аналогия и по аргумент на по-силното основание при липсата на изрична правна регулация, каквито съображения сме изложили и в жалбата против определението на районния съд?“; 6. „Следва ли да се приравняват правните последици на иска за намаляването на дарение и възстановяване на запазена част от наследство и иска по чл. 56 ЗН?“; 7. „Следва ли да се признае правото на кредитор на длъжника да иска от негово име да се намали дарение до размера на запазена част от наследството, ако длъжникът не го упражнява и с това заплашва удовлетворението на вземането му?“; 8. „Как следва да се тълкува израза „права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника“ употребен в закона?“; 9. „Как следва да се цени колизията между разпоредбата на чл. 134 ЗЗД и изискването за приемане на наследството по 2 опис, като материална предпоставка за водене на такова дело при бездействие на длъжника?“ и 10. „Води ли такава колизия до мъртвата възможност за търсене на права по реда на чл. 134 ЗЗД, чрез създаване на пречки в съдебна практика, пък и била чрез ТР на ВКС?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 7/1973 г. и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното определение е валидно и допустимо.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при постановяване на обжалваното определение във връзка с допустимостта на исковата молба е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК, засягаща търсената от ищеца защита.

Съгласно постановките на т. 3, б. "б" от ППВС № 7/1973 г. искът по чл. 30, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 134 ЗЗД е допустим, като предявен от кредитор на бездействащия негов длъжник - Р. Д.

Г., които следва да бъде конституиран като съищец в производството. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК приемането по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В случая коментираният от съда въпрос за приемането на наследството по опис не е по допустимостта на иска, а е материална предпоставка, тоест е по съществото на спора.

По изложените мотиви обжалваното определение следва да се допусне до касационна проверка и да се отмени като неправилно, ведно с първоинстанционното такова, и делото да се върне на Районен съд - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по искова молба вх. № 17094/25.10.2024 г. от И. И. Х.. Съдът следва да се произнесе по молбата на ищеца вх. № 19304/28.11.2024 г., съдържаща искане за продължаване на срока за приемане на наследството на Д. Г. Д. – починал на 02.09.2024 г. и молбата на ищеца вх. № 19728/04.12.2024 г., като съобрази дадените в определение № 180 от 16.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, разяснения, че производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на 3 наследството по опис, както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356 от 02.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

ОТМЕНЯ определение № 356 от 02.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково и потвърденото с него определение № 2278 от 15.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по искова молба вх. № 17094/25.10.2024 г. от И. И. Х., съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4