Определение № 375 от 02.08.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Смолян, 02.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Петранка Р. Прахова

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20225400500236 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2458/24.06.2022г. от Н. ИВ. АРН., с ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Ч. ***, чрез пълномощника й адв.Т. Д. срещу Определение № 71/17.06.2022г. по гр.д.№187/2021г. по описа на Районен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането й за изменение на иска и е прекратено производството по делото по предявения евентуален иск, поради недопустимост на изменението на същия. Твърди се, че с исковата молба ищцата е въвела фактическото твърдение, че съгласно чл.75 ЗС продължилото владение на вещното право на ползване, в продължение на повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение и в случая владението на вещното право на ползване на гробното място е продължило повече от 6 месеца и подлежи на защита срещу накърняването му от страна на ответника. Установено е владението, предмет на защита и начина на препятстването му, но е пропуснато да се изведе нарочен петитум, поради което съдът с Разпореждане №78/07.03.2022г. е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцата да заяви надлежен петитум.

Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че ищцата е заявила едновременно изменение на основанието и на петитума на иска, поради което исканото изменение е недопустимо. В исковата молба ясно и конкретно е заявено като фактическо основание, даващо право на защита по реда на чл.75 от ЗС, продължилото повече от 6 месеца владение. Сочи се още, че съдът неправилно е приел, че е недопустимо към първоначалния петитум да се добави допълнителен петитум с искане за защита с молбата –уточнение от 15.03.2022г., който напълно съответства на първоначално посоченото фактическо основание в исковата молба.Моли да бъде отменено Определение № 71/17.06.2022г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на Н.А. за изменение на иска и е прекратено производството по делотопо предявения евентуален иск, като бъде допуснато поисканото изменение и делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 1476/28.06.2022г. от Р. ИВ. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.“Л.“ 717, вх.“В“, 1 ет.6, ап.56 чрез пълномощника му адв.И. С., с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Излагат се доводи, че правилно районният съд е приел, че изменение на иска е допустимо, само ако ищецът запази същото основание, а добавянето на ново основание, представлява и въвеждане на ново твърдение за съществуването на факти, обосноваващи основателността на иска на още едно основание, наред с първоначалното, което винаги води до обективно съединяване на исковете при условията на евентуалност. Правилно съдът е приел, че с молбата-уточнение ищцата е въвела ново твърдение за нарушено владение, което липсва в първоначалната искова молба, в която се твърди само,че ответникът е нарушил правото й на ползване, поради което исканото изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, представлява нов иск и е недопустимо. Сочи се още, че с Разпореждане №78/07.03,2022г. ЧРС е указал на ищцата да уточни, на нарушено владение ли се позовава или на придобито право на ползване, като е посочил несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Вместо това ищцата без въведено в исковата молба основание за нарушено владение, формулира още един петитум за защитата му, с което предявява нов иск в противоречие с чл.214 от ГПК, поради което правилно районният съд е приел, че е недопустимо едновременното изменение и на основанието и на петитума и е прекратил производството по предявения евентуален иск за защита на нарушено владение. Моли частната жалба на Н. ИВ.

АРН. да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 1475/28.06.2022г. от Р. ИВ. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.“Л.“ 717, вх.“В“, ет.6, ап.56, чрез пълномощника му адв.И. С. срещу Определение №71/17.06.2022г., постановено по гр.д.№187/2021г. по описа на ЧРС, в частта му, с която е върната насрещната искова молба и е прекратено производството по делото, в частта му по иска с правно основание чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Н. ИВ. АРН., че процесното гробно място е фамилно гробно място на рода П.и и в частта му по иска да бъде осъдена Н. ИВ. АРН. да премести тленните останки на С.Г.А. от единично гробно място, отразено като обособено гробно място № 1 в приложеното към молбата геодезическо заснемане, поради недопустимост в тези части .Излагат се доводи, че неправилно районният съд е квалифицирал предявения насрещен иск по чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК, тъй като от изложените в насрещната искова молба обстоятелства е видно, че ищецът по нея претендира да се признае правото му да ползва процесното гробно място, което е на рода П.и и в качеството му наследник от кръга на лицата, посочени в чл.14 от Наредба № 2 от 21 април 2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, има право да заяви право на вечно гробоползване. Дори да се приемете, че това право се придобива чрез заплащане на дължимата за него такса, то общината изрично е отказала да получи заплащането на такава, въпреки изрично отправеното от ищеца заявление с такова искане.Твърди се, че правото му на ползване понастоящем се смущава от извършеното в това гробно място погребение на покойното лице С.Г.А. и от претенциите на ответната страна също да използва това гробно място, да извършва обреди, ритуали и поставяне на надгробна плоча, с което възпрепятстват правото на ищеца да извършва необезпокоявано обреди и ритуали при посещението си на процесното гробно място. Ако районният съд е приел, че не е ясно дали ищецът твърди, че съществува в негова полза конкретно субективно право, отричано от ответницата, то е следвало да остави насрещната искова молба без движение с даване на точни указания, което не е направено. Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на този установителен иск, тъй като процесното гробно място е фамилен гроб на рода П.и и той има право да го ползва, поради което искът е допустим. Сочи се още, че неправилно районният съд е 2 приел, че липсва правен интерес от предявяването на осъдителен иск да бъде осъдена ответницата Н.А. да премести тленните останки на С.Г.А. от процесното гробно място, тъй като не е изтекъл изискуемият санитарен срок от 8 години. Правният интерес е налице поради възникналия с ответницата спор относно основанието й за полагане на тленните останки на съпруга й в спорното гробно място, което засяга правата на ищеца, както и възможността ответницата да извършва последващи погребения в същото. Докато тленните останки на С.А. са положени в гробното място и не е изтекъл минималния санитарно необходим срок, то правото на гробоползване на ищеца е накърнено. В жалбата се твърди още, че неправилно районният съд е приел, че правото на кредитора да получи реално изпълнение, може да бъде ограничено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес, като в случая не е налице правен интерес, тъй като искането за препогребване на С.А. не може да се реализира със средствата на изпълнителния процес.Същото е свързано с получаването на разрешения от трети неучастващи в производството лица, които не могат да се обвържат със сила на присъдено нещо по отношение задължението на ответника.Твърди се, че този извод е неправилен, тъй като в разпоредбата на чл.26,ал.1 от Наредба № 1/2011г. се изисква само писмено уведомяване, а не за издаване на разрешение от съответната регионална здравна инспекция.Моли да бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд определение в обжалваната част и делото бъде върнато на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените насрещни искове, като се приеме за установено по отношение на Н. ИВ. АРН., че процесното гробно място е фамилно гробно място на рода П.и и да бъде осъдена Н. ИВ. АРН. да премести тленните останки на С.Г.А. от описаното процесно гробно място.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 1544/05.07.2022г. от Н. ИВ. АРН. чрез пълномощника й адв. Т. Д., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд е приел, че от ищеца не се твърди съществуване в патримониума му на конкретно притежавано от него право, което ответницата да оспорва, въпреки изложените в насрещната искова молба факти. От същите не се установяват възникнали за ищеца права.

Правото да се ползва една вещ, в това число и гробно място е правомощие на собственика на вещта, поради което заявеното в насрещната искова молба право на ищеца да ползва гробното място е правомощие, а не на право. В насрещната искова молба не се сочи въз основа на кое право на ищеца, той счита, че има право да ползва, още повече, че в отговора на исковата молба и насрещната искова молба се поддържа становище, че правото на гробоползване е облигационно право, но не се твърди на какво основание е възникнало. Освен това чл.124 ал.1 ГПК изисква и наличието на правен интерес, като предпоставка за предявяване на иска, какъвто е налице, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия, в който смисъл е Решение № 109/20.06.2019 г. по гр. д. № 2562 / 2018 г. на Іг.о. на ВКС. След като ищецът не е заявил свое право, то не може да се прецени дали то е застрашено или нарушено от страна на ответника, поради което и не е налице правен интерес от предявяване на иска. Правилно районният съд е квалифицирал искането да се приеме за установено, че процесното гробно място е фамилно гробно място на рода П.и като такова за признаване съществуването на факт с правно значение по смисъла на чл.124 ал.4 пр.2 ГПК.

Правилно е приел също, че такъв иск е допустим само в предвидените в закон случаи, но специален закон не допуска такъв иск. Освен това от установяването на такъв факт ищецът няма правен интерес, защото не защитава конкретни негови права и интереси. В отговора се твърди още, че правилно съдът е приел за недопустими и исковете по чл.109 от ЗС за осъждане на Н.А. да 3 премести тленните останки на съпруга си от процесното гробно място и по чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца претендираното обезщетение.Безспорно не е изтекъл срокът по чл.25, ал.1 от Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, като преди изтичането на който изравяне на тленните останки на Спиридон Аранаудов е абсолютно забранено. Не са налице и предпоставките по чл.26, ал.2 от същата наредба, поради което не е ясно кое свое право защитава ищецът с предявения иск по чл.109 от ЗС. Правилно районният съд е приел, че за този иск не е налице правен интерес, тъй като с оглед норми на чл.25 и чл.26 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г., съдебен изпълнител действително не би могъл до осигури изпълнение на решение за преместване на тленните останки на С.А.. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и бъде потвърдено определението в обжалваната от Р.П. част.

Като взе предвид изложеното в частните жалби и в отговорите Въззивният съд счита, че частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни, а Определение № 71/17.06.2022г. в обжалваните му части е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено, но не по изложените от районния съд мотиви.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: