Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2603 от 01.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15990/2023
Вид
Решение № 2603
Подписан
01.06.2024
В сила
31.03.2025
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110215990 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. М. Б. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Л. Г. от АК-Плевен, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504514754, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал.

2 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува издадения срещу него електронен фиш като неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение и оспорва изцяло описаната фактическата обстановка. По тези си съображения моли съда да отмени електронния фиш.

1

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от упълномощения си защитник.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.

Касова, която моли подадената жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваният електронен фиш е бил издаден при спазване на всички материални и процесуални изисквания на закона, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.04.2021 г., около 08:53 ч. в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10181 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач марка „МАН“, модел „ТГА 26.463“ с рег. № с технически допустима максимална маса 25 700, брой оси 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Контролното устройство № 10181 представлявало автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км. 50+427.

При тази хронология от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закон за пътищата № 8504514754, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя В. М. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: електронен фиш, извлечение от електронната система за историята на обработката на нарушението, по което е издаден атакувания електронен фиш, доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, снимков материал, известие за доставяне, дневни разписки за начисления на тол такси от „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД, решение за отказ за анулиране на електронни фишове, писмо от Национално ТОЛ управление с вх. № 30520/09.11.2023 г. по описа на РС Плевен, копия от материалите по НАХД № 1896/2023 г. по описа на РС – Плевен, XIII наказателен състав.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на приложените статични изображения снимки.

Приложените фотоизображения съдът също кредитира с доверие. Съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП „електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.“ Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на техническото средство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е 3 приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

След внимателен преглед на съдържанието на електронния фиш, съдебният състав констатира, че не са налице всички изискуеми от закона реквизити. Липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е посочен размерът на дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки); заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се 4 определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В обжалвания акт не са посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размера на дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Липсва отбелязване относно изминатото разстояние, броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е преминало, както и какъв е сборът на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на формирането е следвало да бъдат отразени в електронния фиш. Съгласно чл.

10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В настоящия случай цитираната разпоредба не е приложима, тъй като за процесното пътно превозно средство не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В такъв случай, дължимият размер на тол таксата следва да се индивидуализира по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП – когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП. В обжалвания акт е отразено, че независимо от налагането на имуществената санкция, жалбоподателят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на пътното превозно средство в размер на 167.00 лева, но не може да се приеме, че това представлява посочване на размера на дължимата тол такса, тъй като не е конкретизирано обстоятелството по какъв начин е формирана тази стойност. Съгласно чл. 10б, 5 ал. 6 от ЗП, за намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства при определяне размера на таксите в тарифата по чл. 10, ал. 6 Министерският съвет определя по-ниски такси за пътните превозни средства по ал. 3, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „ЕВРО VI“ и по-висока, включително за „EEV“.

В случая не е посочено дали за процесното превозно средство е признато правото на по-ниска такса поради наличие на екологична категория „ЕВРО III“.

Гореизложеното обуславя извод, че представеното описание е лаконично и недостатъчно, като липсва логическото единство на възпроизведените факти. Липсват фактическите параметри, при които се твърди да е осъществено нарушението. В случая липсата на пълно словесно описание на нарушението е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по организиране на своята защита, респективно съдът да прецени има ли извършено нарушение и дали същото правилно е подведено под съответната правна норма. Липсата на конкретно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които същото е извършено, представлява съществен порок на наказателното постановление и е абсолютна предпоставка за неговата отмяна.